Какво търси тази балканска държава в Европа
В Член 8 на Лисабонския контракт, т.е. Конституцията на Европейски Съюз, написа следното: " Всяко лице, което има поданство на държава-членка, е жител на Съюза. " В качеството си на жител на Съюза, пробвам се да наблюдавам процесите в главните държави-членки на този мой Съюз.
Напоследък вниманието ми притегля една балканска страна с непрекъснато влошаваща се известност.
Внезапен одит на Европейската комисия наскоро установи 54 " несъответствия " при тази страна. Като европейски жител, неведнъж прекосявал през одити знам, че в случай че една организация има повече от 5 несъответствия, на нея й предстоят тежки месеци на привеждане в естествен тип. А тази балканска страна има 54 такива! Изводът, който върша като европейцки жител е, че в тази страна от дълго време няма нито ръководство, нито отчетност, нито надзор, нито правда.
Вглеждам се в тази държавица по-внимателно. Веднага откривам, че в нея правда в действителност няма. Никаква. Според нейната Конституция, дюните по морския бряг са извънредна държавна благосъстоятелност, предпазена от човешка интервенция по силата на наставления на моя Съюз, подписани и от тези тук балканци. Какво обаче вършат те? Гласуват закон, съгласно който на дюни може да се строят хотели и басейни, да минават джипове, трактори и танкове. Но в случай че някой жител, който отхвърля да е в хотел, реши да се възползва от конституционното си право да опъне плажен пешкир на тази дюна – която е негова, бидейки на страната – незабавно предстои на санкция до 2 500 евро.
Не мога да допускам на очите си и не преставам да диря материали по въпроса. Почти незабавно намирам, че Конституционият съд на държавицата е отсъждал, че на дюните не можеш да паркираш екскаватор. Предлагащите новия закон национални предстсавители, обаче, били споделили, че Конституционният съд тия работи не ги разбира; и че с неговите решения те няма да се преценяват.
" Кой, за Бога, оглавява тази помийна яма? "
си задавам въпроса. Проверявам. Някакъв някогашен охранител, " изгрял " около бандитските групировки от 90-те години. В разгара на приемане на закона за градеж върху дюните, този субект, към този момент прекомерно огромен, става на 60. Основните медии се надпреварват да го хвалят като национален воин, избавител на нацията, красавец, хитрец, международен водач, водеш мъдрец и бележит състезател.
Аз, жителят на Европа, някъде съм виждал такова събитие. Да помсля... Аха, " култът към личността ", присъщ за по-примитивните версии на социализма. За последно тук, в Европа, виждахме такова нещо в Албания, при ръководството на Енвер Ходжа. Днес го гледаме в Северна Корея, Туркменистан и във въпросната балканска страна с неприятна известност.
На този стадий на следствието си аз, жителят на Европейския съюза, към този момент си дефинирам въпроса: Какво търси тази балканска страна в моята Европа? Та те са по-близо до Туркменистан, за Бога... Пардон, Аллах.
Но имам да проверявам още един въпрос. Какво е ситуацията с медиите? Как става по този начин, че те имат държанието на албански газети отпреди 30 години, или на туркменистански малките екрани през днешния ден?
Я да ревизира... Аха... Към 90 % от медиите се оказват благосъстоятелност, или под императивното въздействие, на двама-трима другари министър председател. Е, най-малко има едни десетина %, които са свободни. Да видя... Опа. Всичките до една в последните дни били подгонени от наказателните органи на въздебелия министър председател. На един нахлули в офиса, втори го привиквали и заплашвали, трети напряко го отвлекли и били, до момента в който не смъкна материалите си от интернет. Други ги били уволнили, трети – " съветвали ". Някакви съветски работи, с една дума; нека скоро да не се появят убити публицисти.
Е, това към този момент на нищо не наподобява. Какво, в действителност, търсят тези хора при мен в Европа? Този премиер-юбиляр, който, доколкото разбирам, въпреки всичко в действителност се радва на другарството на Председателя на моята Европейска комисия (този за нищо не става, мен в случай че питате, но най-малко му изтича мандата) –
по какъв начин гледа на терора върху медиите в поверената му страна?
Бил събрал управлението на партията си да разискват ситуацията. Аха.. И? А, ето: извадил лист публицисти, блогъри и медии и споделил – " Тия да ги няма до края на годината... "
Как по този начин, " да ги няма "? Бидейки жител на Европа и получил съответното обучение, незабавно се сещам за репликата, от 1170 година, на крал Хенри II британски: " Will no-one rid me of this turbulent priest? ". Бунтовният поп, в тази ситуация, е архиепископ Томас Бекет, който брани независимостта на църквата от короната, както през днешния ден огромните публицисти бранят истината от властта. Разбира се, незабавно се намират няколко доближени на Хенри, които яхат конете, отпрашват при Бекет и го заколват.
Хм... Такава ли развръзка чака от своите съпартийци корпулентният министър председател на тази балканска държавица, потънала в " несъответствия " като жаба в кал? Търся уточнения из нета, само че единственото, което намирам е, че същият този министър председател тия дни карал влак; и заречен на подопечното си население в най-скоро време да му даде влакове, толкоз съвременни, че въобще да не споделят " тадуф-тадуф ".
Този човек е водач на европейска страна – член на Европейски Съюз? " Тадуф-тадуф " и " тия да ги няма "?
Кой позволи това?
Решавам да ревизира нещо друго, само че някак към този момент авансово знам отговора. Кой в тази държавица всмуква европейските средства, които ние, жителите на Съюза, даваме на изостаналите, с цел да наваксат? Е, ясно е – кой: приятелите, роднините и съратниците на властта. Та се сетих, по какъв начин един другар се оплакваше, че в тази държавица автомагистралите, строени с наши пари, незабавно пропадали, а пък от ЖП-линиите, ремонтирани отново с наши пари, влаковете незабавно били дерайлирали. Научих от нета, също по този начин, че булевардите в огромните градове, ремонтирани с моите налози, ставали плавателни канали при първия дъжд. Даже фотоси открих, по какъв начин някакви хора си плуват нагоре-надолу, по някакъв централен бул., с кану...
Трябва, да ви кажа, да внимаваме, кого пускаме за член на нашия Съюз. А в случай че някой се промъкне по недовиждане, да намерим метод незабавно да му спрем парите; и да си желаяме назад към този момент дадените.
Или – да въведем и за страните разпоредбите, които сме създали за частни организации: повече от 5 несъответствия при одит и – хайде във фризера, назначаваме ти синдици и ревизори да потегнат нещата. Защото към този момент виждаме, какво става в тази забутана балканска държавица, с нейните 54 несъответствия...
Напоследък вниманието ми притегля една балканска страна с непрекъснато влошаваща се известност.
Внезапен одит на Европейската комисия наскоро установи 54 " несъответствия " при тази страна. Като европейски жител, неведнъж прекосявал през одити знам, че в случай че една организация има повече от 5 несъответствия, на нея й предстоят тежки месеци на привеждане в естествен тип. А тази балканска страна има 54 такива! Изводът, който върша като европейцки жител е, че в тази страна от дълго време няма нито ръководство, нито отчетност, нито надзор, нито правда.
Вглеждам се в тази държавица по-внимателно. Веднага откривам, че в нея правда в действителност няма. Никаква. Според нейната Конституция, дюните по морския бряг са извънредна държавна благосъстоятелност, предпазена от човешка интервенция по силата на наставления на моя Съюз, подписани и от тези тук балканци. Какво обаче вършат те? Гласуват закон, съгласно който на дюни може да се строят хотели и басейни, да минават джипове, трактори и танкове. Но в случай че някой жител, който отхвърля да е в хотел, реши да се възползва от конституционното си право да опъне плажен пешкир на тази дюна – която е негова, бидейки на страната – незабавно предстои на санкция до 2 500 евро.
Не мога да допускам на очите си и не преставам да диря материали по въпроса. Почти незабавно намирам, че Конституционият съд на държавицата е отсъждал, че на дюните не можеш да паркираш екскаватор. Предлагащите новия закон национални предстсавители, обаче, били споделили, че Конституционният съд тия работи не ги разбира; и че с неговите решения те няма да се преценяват.
" Кой, за Бога, оглавява тази помийна яма? "
си задавам въпроса. Проверявам. Някакъв някогашен охранител, " изгрял " около бандитските групировки от 90-те години. В разгара на приемане на закона за градеж върху дюните, този субект, към този момент прекомерно огромен, става на 60. Основните медии се надпреварват да го хвалят като национален воин, избавител на нацията, красавец, хитрец, международен водач, водеш мъдрец и бележит състезател.
Аз, жителят на Европа, някъде съм виждал такова събитие. Да помсля... Аха, " култът към личността ", присъщ за по-примитивните версии на социализма. За последно тук, в Европа, виждахме такова нещо в Албания, при ръководството на Енвер Ходжа. Днес го гледаме в Северна Корея, Туркменистан и във въпросната балканска страна с неприятна известност.
На този стадий на следствието си аз, жителят на Европейския съюза, към този момент си дефинирам въпроса: Какво търси тази балканска страна в моята Европа? Та те са по-близо до Туркменистан, за Бога... Пардон, Аллах.
Но имам да проверявам още един въпрос. Какво е ситуацията с медиите? Как става по този начин, че те имат държанието на албански газети отпреди 30 години, или на туркменистански малките екрани през днешния ден?
Я да ревизира... Аха... Към 90 % от медиите се оказват благосъстоятелност, или под императивното въздействие, на двама-трима другари министър председател. Е, най-малко има едни десетина %, които са свободни. Да видя... Опа. Всичките до една в последните дни били подгонени от наказателните органи на въздебелия министър председател. На един нахлули в офиса, втори го привиквали и заплашвали, трети напряко го отвлекли и били, до момента в който не смъкна материалите си от интернет. Други ги били уволнили, трети – " съветвали ". Някакви съветски работи, с една дума; нека скоро да не се появят убити публицисти.
Е, това към този момент на нищо не наподобява. Какво, в действителност, търсят тези хора при мен в Европа? Този премиер-юбиляр, който, доколкото разбирам, въпреки всичко в действителност се радва на другарството на Председателя на моята Европейска комисия (този за нищо не става, мен в случай че питате, но най-малко му изтича мандата) –
по какъв начин гледа на терора върху медиите в поверената му страна?
Бил събрал управлението на партията си да разискват ситуацията. Аха.. И? А, ето: извадил лист публицисти, блогъри и медии и споделил – " Тия да ги няма до края на годината... "
Как по този начин, " да ги няма "? Бидейки жител на Европа и получил съответното обучение, незабавно се сещам за репликата, от 1170 година, на крал Хенри II британски: " Will no-one rid me of this turbulent priest? ". Бунтовният поп, в тази ситуация, е архиепископ Томас Бекет, който брани независимостта на църквата от короната, както през днешния ден огромните публицисти бранят истината от властта. Разбира се, незабавно се намират няколко доближени на Хенри, които яхат конете, отпрашват при Бекет и го заколват.
Хм... Такава ли развръзка чака от своите съпартийци корпулентният министър председател на тази балканска държавица, потънала в " несъответствия " като жаба в кал? Търся уточнения из нета, само че единственото, което намирам е, че същият този министър председател тия дни карал влак; и заречен на подопечното си население в най-скоро време да му даде влакове, толкоз съвременни, че въобще да не споделят " тадуф-тадуф ".
Този човек е водач на европейска страна – член на Европейски Съюз? " Тадуф-тадуф " и " тия да ги няма "?
Кой позволи това?
Решавам да ревизира нещо друго, само че някак към този момент авансово знам отговора. Кой в тази държавица всмуква европейските средства, които ние, жителите на Съюза, даваме на изостаналите, с цел да наваксат? Е, ясно е – кой: приятелите, роднините и съратниците на властта. Та се сетих, по какъв начин един другар се оплакваше, че в тази държавица автомагистралите, строени с наши пари, незабавно пропадали, а пък от ЖП-линиите, ремонтирани отново с наши пари, влаковете незабавно били дерайлирали. Научих от нета, също по този начин, че булевардите в огромните градове, ремонтирани с моите налози, ставали плавателни канали при първия дъжд. Даже фотоси открих, по какъв начин някакви хора си плуват нагоре-надолу, по някакъв централен бул., с кану...
Трябва, да ви кажа, да внимаваме, кого пускаме за член на нашия Съюз. А в случай че някой се промъкне по недовиждане, да намерим метод незабавно да му спрем парите; и да си желаяме назад към този момент дадените.
Или – да въведем и за страните разпоредбите, които сме създали за частни организации: повече от 5 несъответствия при одит и – хайде във фризера, назначаваме ти синдици и ревизори да потегнат нещата. Защото към този момент виждаме, какво става в тази забутана балканска държавица, с нейните 54 несъответствия...
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ