В българските социални мрежи се водят люти битки около миналото.

В българските обществени мрежи се водят люти борби към предишното. Миналото в Народна република България. Доста соцносталгици подценяват обстоятелството, че през днешния ден българите са в пъти по-богати и свободни спрямо това време. Пренебрегват и редица елементи, за които ни подсеща една обява във вестник " Берлинер Курир " за странностите на Германска демократична република. Тук разширяваме и задълбочаваме любопитния лист, квалифициран от немските сътрудници.

1. Пазаруването с купони: феномен, който по-възрастните германци от някогашната Германска демократична република, само че и по-възрастните българи помнят от средата на предишния век. В по този начин наречените " социалистически страни " цареше продължителен недостиг на избрани артикули, заради което виещите се опашки край магазините бяха нормална панорама. Особено в по-ранния интервал комунистическите държавни управления се опитваха да основават някаква " правдивост " посредством купони, с които се купуваха лимитирани количества съществени артикули. В Германска демократична република купонната система беше анулирана чак през 1958 година, само че тогава пък автоматизирано скочиха цените на повече съществени артикули.

2. Пътуване в чужбина единствено с по този начин наречената " изходна виза ". Младите германци и младите българи, които през днешния ден обикалят свободно целия свят, не могат даже да си показват, че по времето на Германска демократична република и Народна република България за пътешестване в чужбина се искаше особено позволение от милицията/полицията или от Държавна сигурност. Да не приказваме, че " пътешестване в чужбина " нормално означаваше единствено пътешестване до друга така наречена социалистическа страна. Гражданите на Германска демократична република имаха потребност от такава " изходна виза ", с цел да отидат на отмора в България например. Българите също имаха потребност от милиционерско позволение за пътешестване до Германска демократична република. Туристическите пътувания в страни отвън Източния блок, камо ли пък на Запад, бяха съвсем немислими.

3. За закупуване на автомобил се чакаше десетилетия. Поради дефицита на коли и в Германска демократична република, и в България се чакаше дълги години, до момента в който " ти излезе номерът " за покупка на кола. При това - само на коли от соцлагера, москвичи, трабанти и прочие Западна кола беше на практика невероятно да се закупи, а в България в избран интервал имаше наказателно мито от 200% за импорт на автомобил от чужбина.

В Народна република България и Германска демократична република се чакаше дълго за автомобилиСнимка: picture-alliance/dpa

4. Като сме на тематика коли: по тези времена децата пътуваха в колите без детско столче, без никакви подсигуровки. Често ги слагаха на задната седалка или пък някой от родителите ги държеше в скута си. Според актуалните правила за сигурност това е освен неприемливо - то е напряко възмутително.

5. " Я изтичай да ми купиш цигари от будката! " Тази фраза беше нормална и в Германска демократична република, и в Народна република България. Родителите (най-вече бащите) заради мързел постоянно пращаха малолетните си деца за цигари или алкохол - нещо, което законите през днешния ден не позволяват. И вярно, тъй като децата би трябвало да бъдат предпазвани от тези " стимуланти ".

Децата купуваха от будката освен захарни петлетаСнимка: Inventarbuch des Sozialismus

6. И отново за децата, които преди време ядяха пердах от родители и учители. В ранните години на така наречен " социализъм ", че даже и по-късно шамарите и боят бяха изцяло законно " възпитателно средство " в фамилиите и в учебните заведения. Тогава никой не беше чувал за правата на децата и надлежно никой не се замисляше по въпроса.

7. Спасителни жилетки по време на излет с лодка или корабче? За днешните деца в Германия това е изцяло в реда на нещата, само че по времето на Германска демократична република такива правила просто нямаше. В България също. Хигиенните условия към учебните заведения също бяха на доста по-ниско ниво, в сравнение с са през днешния ден. Сегашните учебни заведения в Германия оферират релативно чисти тоалетни с тоалетна хартия и сапун, до момента в който едно време за това можеше единствено да се мечтае.

8. По времето на Германска демократична република и на Народна република България имаше доста повече " стопаджии ". Особено младежите тогава не разполагаха със лични коли, а публичният превоз беше много по-слабо развъртян, в сравнение с през днешния ден. Нямаше и " споделени пътувания ". И младите всеобщо пътуваха на автостоп. Според „ Берлинер Курир " през днешния ден идеята на стопаджиите в Германия е обречена, тъй като съвсем никой не би взел непознато човек в колата си.

В Народна република България съвсем всеки имаше такава касичка у домаСнимка: Inventarbuch des Sozialismus

9. Хигиената на хората доста отстъпваше по отношение на сегашната. По улиците на България постоянно можеше да се видят храчещи хора, в един по-ранен стадий имаше даже по този начин наречените " плювалници ", които обслужваха тази " хигиенична нужда ". Хвърлянето на фасове от цигари също беше всеобщо и на процедура безнаказано. В ранните години на Народна република България банята в жилището или къщата беше нещо доста рядко. Обикновено се ходеше фамилно на градска баня: веднъж в седмицата.

10. В годините на Германска демократична република и Народна република България нямаше освен мобилни телефони - тогава и стационарните телефони бяха нещо като разкош. В жилищата постоянно действаха по този начин наречените " дуплекси " - два прилежащи жилището деляха една обща телефонна линия и не можеха да беседват по нея едновременно. Тази процедура продължи даже и в първите години след прехода. В по-ранния интервал за телефонни диалози се ходеше чак до пощата, където се даваше " поръчка " и се чакаше дълго за връзка. Телефонните диалози с чужбина бяха съвсем невъзможни и невъобразимо скъпи.

Александър Андреев/АГ/БР

***
Вижте и тази фотогалерия от нашия списък: