Общината свети на червено
В България всеки схваща от сметки. Домакинята ръководи фамилния бюджет и познава до болежка желязната логичност за салдото сред приходите и разноските. Управлението на общинския бюджет не е доста по-сложно нещо от това, което прави въпросната дама. Разликата е единствено в мащабите. Принципът обаче е същият - да харчиш толкоз, колкото имаш в сметките. Взимането на заеми взема решение проблемите в къс период. Но постоянно идва време парите да се връщат и тогава се минава на пестелив режим. Това е познато на всяко второ българско семейство. Трагедията настава, когато по разнообразни аргументи се постанова да слезеш на по-ниско обществено равнище. Най-трудно се редуцират разноските, когато няма задоволително доходи, с цел да ги обезпечат.
Нека разгледаме в най-окрупнени групи разноските на Община Пловдив.
Най-много пари общината харчи за заплати на личния състав.
Общинският бюджет обезпечава заплати и осигуровки на съвсем 11 000 души и това коства 15 млн. лева месечно. За тази година, без да има промени, ще трябват 12х15=180 млн. лева Издръжката на общината, в която влизат всички външни услуги, настоящи поправки, консумативи, енергийни разноски и така нататък, е приблизително по 7 млн. лева месечно, или общо 12х7=84 млн. лева в най-икономичен режим. Голям разход са и дотациите, ориентирани към градския превоз, културата, опазването на здравето, образованието. Годишно те са 20 млн. лева Има още една група настоящи разноски - обществени разноски, лихви, налози, такси и други, които също костват 10 млн. лева годишно. Като сумираме всички настоящи разноски, се получава сумата от 294 млн. лв. (180+84+20+10).
До този миг обаче не сме разгледали две огромни групи разноски. Първата е за обслужване на всички типове заеми, която за идващите две години е по 11 млн. лева Втората е финансирането на финансовата стратегия. През последните години общината постоянно е възнамерявала планове сред 60 и 70 млн. лева, само че е отчитала към 30 млн. лева В момента няма да конкретизираме тази сума, тъй като за идната година тя даже и теоретично е нула. При тези групи разноски общинският бюджет ще се движи сред две равнища - най-ниското от 305 млн. лева и най-високото - 335 млн. лева Така наподобяват финансите на общината, погледнати от страната на разноските.
Сега да погледнем от страната на приходите. Най-големият доход е от държавните прехвърляния.
Пловдив към този момент не получава спомагателна дотация от държавния бюджет, тъй като е в групата от 19 " богати " общини, които би трябвало да се оправят сами с финансовите си стратегии. А прехвърлянията са целеви за финансиране на делегираните държавни действия (образование, администрация и др.). В бюджета за 2019 година те са 154 млн. лева Реално прехвърлянията постоянно се усилват през годината и по тази причина можем да чакаме да доближат 160-165 млн. лева Собствените доходи са планувани за 158 млн. лева, само че осъществяването за 7-те месеца предвижда сума към 130 млн. лева
В оптимистичния вид в края на годината ще имаме парични потоци, влизащи в общината в зоната на 295 - 300 млн. лева Сравнявайки ги с нужните разноски, се вижда, че даже за настоящи разноски се нужни 305 млн. лева или ще чакаме недостиг.
Паричните потоци, излизащи от общината, при всички разновидности ще бъдат по- огромни, или чистият паричен поток ще бъде негативен. Разходите по финансовата стратегия на 2019 година ще бъдат финансирани от преходния излишък и заеми. До края на годината ще бъдат изчерпани всички запаси на общината, насъбрани от предходни години. Това слага новото управление на общината в края на годината пред сложни решения.
Първият проблем е по какъв начин личните доходи да доближат равнището от 160 млн. лева годишно. Това не е непостижима задача, тъй като община Варна има 180 млн. лева лични доходи при същото население. Другите три огромни града -София, Варна и Бургас, имат по-големи лични доходи от държавните прехвърляния, което демонстрира, че в Пловдив имаме мощно занижени такива.
Вторият проблем е да се понижат настоящите разноски с най-малко 15 - 20 млн. лева, което също не е невероятно, тъй като по този начин ще се изравним с Варна.
Третият проблем е по какъв начин ще се финансира финансовата стратегия. При сегашната конструкция на доходи и разноски няма пари за финансова стратегия за 2020 година Няма да има и временен излишък от 2019 година, който години наред спасяваше финансовите стратегии през годините.
Всичко това ще би трябвало да се взема решение в условия на доста лимитирано време - към 1 месец. Всеки претендент за кмет на Пловдив би трябвало да има подготвени решения на тези проблеми. И да откри метод за увеличение на приходите или понижаване на разноските. Те са известни, само че нормално не се нравят на жителите и администрацията. На първите не би им харесало повдигането на локални налози и такси, цени на услугите или синята зона. На другите - съкращения на щатове и стягане на коланите в общината. Без да направи нещо по въпроса обаче, новият градоначалник няма да има пари да забие и един гвоздей в първата година от мандата си.
Нека разгледаме в най-окрупнени групи разноските на Община Пловдив.
Най-много пари общината харчи за заплати на личния състав.
Общинският бюджет обезпечава заплати и осигуровки на съвсем 11 000 души и това коства 15 млн. лева месечно. За тази година, без да има промени, ще трябват 12х15=180 млн. лева Издръжката на общината, в която влизат всички външни услуги, настоящи поправки, консумативи, енергийни разноски и така нататък, е приблизително по 7 млн. лева месечно, или общо 12х7=84 млн. лева в най-икономичен режим. Голям разход са и дотациите, ориентирани към градския превоз, културата, опазването на здравето, образованието. Годишно те са 20 млн. лева Има още една група настоящи разноски - обществени разноски, лихви, налози, такси и други, които също костват 10 млн. лева годишно. Като сумираме всички настоящи разноски, се получава сумата от 294 млн. лв. (180+84+20+10).
До този миг обаче не сме разгледали две огромни групи разноски. Първата е за обслужване на всички типове заеми, която за идващите две години е по 11 млн. лева Втората е финансирането на финансовата стратегия. През последните години общината постоянно е възнамерявала планове сред 60 и 70 млн. лева, само че е отчитала към 30 млн. лева В момента няма да конкретизираме тази сума, тъй като за идната година тя даже и теоретично е нула. При тези групи разноски общинският бюджет ще се движи сред две равнища - най-ниското от 305 млн. лева и най-високото - 335 млн. лева Така наподобяват финансите на общината, погледнати от страната на разноските.
Сега да погледнем от страната на приходите. Най-големият доход е от държавните прехвърляния.
Пловдив към този момент не получава спомагателна дотация от държавния бюджет, тъй като е в групата от 19 " богати " общини, които би трябвало да се оправят сами с финансовите си стратегии. А прехвърлянията са целеви за финансиране на делегираните държавни действия (образование, администрация и др.). В бюджета за 2019 година те са 154 млн. лева Реално прехвърлянията постоянно се усилват през годината и по тази причина можем да чакаме да доближат 160-165 млн. лева Собствените доходи са планувани за 158 млн. лева, само че осъществяването за 7-те месеца предвижда сума към 130 млн. лева
В оптимистичния вид в края на годината ще имаме парични потоци, влизащи в общината в зоната на 295 - 300 млн. лева Сравнявайки ги с нужните разноски, се вижда, че даже за настоящи разноски се нужни 305 млн. лева или ще чакаме недостиг.
Паричните потоци, излизащи от общината, при всички разновидности ще бъдат по- огромни, или чистият паричен поток ще бъде негативен. Разходите по финансовата стратегия на 2019 година ще бъдат финансирани от преходния излишък и заеми. До края на годината ще бъдат изчерпани всички запаси на общината, насъбрани от предходни години. Това слага новото управление на общината в края на годината пред сложни решения.
Първият проблем е по какъв начин личните доходи да доближат равнището от 160 млн. лева годишно. Това не е непостижима задача, тъй като община Варна има 180 млн. лева лични доходи при същото население. Другите три огромни града -София, Варна и Бургас, имат по-големи лични доходи от държавните прехвърляния, което демонстрира, че в Пловдив имаме мощно занижени такива.
Вторият проблем е да се понижат настоящите разноски с най-малко 15 - 20 млн. лева, което също не е невероятно, тъй като по този начин ще се изравним с Варна.
Третият проблем е по какъв начин ще се финансира финансовата стратегия. При сегашната конструкция на доходи и разноски няма пари за финансова стратегия за 2020 година Няма да има и временен излишък от 2019 година, който години наред спасяваше финансовите стратегии през годините.
Всичко това ще би трябвало да се взема решение в условия на доста лимитирано време - към 1 месец. Всеки претендент за кмет на Пловдив би трябвало да има подготвени решения на тези проблеми. И да откри метод за увеличение на приходите или понижаване на разноските. Те са известни, само че нормално не се нравят на жителите и администрацията. На първите не би им харесало повдигането на локални налози и такси, цени на услугите или синята зона. На другите - съкращения на щатове и стягане на коланите в общината. Без да направи нещо по въпроса обаче, новият градоначалник няма да има пари да забие и един гвоздей в първата година от мандата си.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ