В България отново си припомниха обидите, нанесени от Москва. По-специално,

„ В България още веднъж си припомниха обидите, нанесени от Москва. По-специално, там е доста известна визията, че Русия кардинално подценява ролята на българите в просвещението на славяните, основаването на кирилицата и, като разследване, съветската литература. “ Това написа Ирина Алкснис във водещия материал на съветската организация РИА Новости за деня, 27 май. Статията е показана без редакторска интервенция от организация Фокус.
Този път мотивът беше галерия във връзка Деня на славянската книжовност и просвета, поставената пред входа на Руския културно-информационен център (РКИЦ) в София. Писателят и публицист Огнян Стамболиев разгласява гневна публикация, в която се възмути от обстоятелството, че „ руснаците, вместо да ни благодарят, към момента крият и даже изцяло отхвърлят ролята и смисъла на българите в кръщението и основаването на тяхната литература “.
Като изключително ужасяващ факт създателят показва „ предизвикването “, което сякаш е отправил към България Владимир Путин с общественото си изказване, че „ писмеността на братята Кирил и Методий идва от… Македония “.
В този случай потреблението на частицата „ сякаш “ е фундаментално, защото в реалност съветският президент просто не е споделил сходно нещо.
Точно преди три години в действителност се развихри огромен скандал към думите на Путин по тази тематика, в който съвсем цялото държавно управление на България се означи с остри изявления, сходни на сегашните думи на Стамболиев. През май 2017 година съветският водач, срещайки се с сътрудника си от Македония (тогава не от Северна), означи, наред с други неща, че „ писмеността пристигна при нас тъкмо от македонската земя “.
Формулировката е безусловно вярна, както съобщи и съветското Министерство на външните работи, защото „ още по времето на Римската империя районът, където по-късно са родени и са работили Св. Св. Кирил и Методий, се назовава Македония “. И, несъмнено, никой в Русия не се пробва да отхвърли приноса на Първото българско царство за основаването на славянска книжовност, защото „ това би било в несъгласие с историческите обстоятелства “.
Освен това, тъкмо такава дефиниция (с оглед не на държавната принадлежност, а на историческия и географски регион, където са се случили събитията) може да се смята за най-политически точна.
Регионът, в този момент разграничен сред Гърция, Северна Македония и България, има доста бурна история, която трите страни през последните десетилетия сполучливо трансфораха в минно поле, където разпределят между тях събития от преди повече от хиляда години. Историята за преименуването на Македония в Северна Македония под напън от Гърция, недоволна от „ узурпацията “ на името на нейната историческа провинция, е в същата линия като желанието на България да „ приватизира “ основаването на кирилицата.
Неуморната и безкомпромисна битка на трите страни за тяхното велико минало наподобява изключително впечатляваща на фона на тяхното много потискащо настояще. Гърция се трансформира в знак на социално-икономическата деградация на Южна Европа. Северна Македония се отхвърли от личното си име за присъединение към НАТО (едва по-късно Атина спря да блокира процеса). България измежду новите членки на Европейски Съюз се трансформира в може би най-яркият образец за самоизтребление и разглобяване на личната си стопанска система в интерес на Брюксел.
И да, и трите случая са съпроводени от усилване на антируската политика с деликатно пресмятане на обидите и контузиите, нанесени от Русия. Най-различни кавги, от шпионски до религиозни, към този момент съвсем всекидневно разклащат връзките на Москва със страните от „ македонската земя “.
Обикновено е признато това да се приписва на вредоносното въздействие на Запада и изключително на Съединени американски щати, които манипулират младшите си сътрудници, настройвайки ги против Кремъл. Срещат се и такива отзиви, че Русия и кардинално на вятъра в миналото е разглеждала тези страни като другарски и приятелски, оказвайки им голяма помощ в течение на епохи: нали е казано, не прави положително, с цел да не получиш зло.
Но има и догатки, че в актуалното неспокойствие на Източна Европа или Гърция към Русия играе огромна роля и това, че нашата страна служи като доказателство за погрешността на направените избори и то е заобиколен укор в изменничество – не от Русия, а към самите себе си.
Социално-икономическите и политическите триумфи на Западна Европа от предишното породиха в доста от нейните източни и югоизточни съседи своего рода комплекс за малоценност и чувство за втори клас хора. В резултат там се появи на бял свят идеологически изверг, в който твърдата прозападна ориентировка и съпровождащото я непринудено унизяване за сметка на приобщаването към „ райската стълба “ на човечеството се компенсира от хипертрофирала горделивост на нацията от великите достижения в предишното – от време на време изцяло действителни, постоянно митични, а от време на време и просто напълно измислени. В последното, да вземем за пример, реализира огромни триумфи Украйна.
И до избран миг всичко беше добре. Обкръжаващият ни свят потвърждаваше правотата на направения не просто политически, само че и безусловно цивилизационен избор.
Всичко обаче се промени, когато низвергнатата от геополитическия Олимп и пребиваващата в тотална беднотия Русия се върна с нов модел на развиване и държавно въздействие – без да се е отрекла от себе си, отказваща да играе по непознати правила и не просто живееща със сладки мемоари от предишното си великолепие, а творяща още веднъж история тук и в този момент. Това предизвиква огромна болежка на доста страни, с които Русия е обвързвана от епохи с културна и историческа непосредственост, тъй като просто със своето битие тя им демонстрира, че от тяхна страна всичко – саморазрушението и самоунищожението, деградацията и вричането във честност на Запада – е било на вятъра.
Оттук и тази мъчителна и изострено-политическа реакция на съседите на това, което в Русия се счита за настоящо, главно измежду учените – без значение дали произхода на славянската книжовност за България или особеностите на взаимоотношенията сред православните църкви за Гърция. Защото на тях не им е останало съвсем нищо. А останалото изпратиха умишлено, със личните си ръце и възторг, в хаоса на международната политика. Е, защото има естествена потребност да упрекваме някого за всички неприятни прекарвания и процеси, в този случай, несъмнено, Русия е идеална цел.
В последна сметка това е доста по-удобно, в сравнение с да поемете отговорността за личните си решения и дейности.