Местан иска турско малцинство в България
В Албания 50 000 българи са национално малцинство, а близо милион турци в България какви сме?
Това се споделя в позиция на партия ДОСТ, подписана от водача ѝ Лютви Местан. В текста написа:
Общото в политиката по отношение на малцинствата на Р България и Р Албания е, че и двете страни са подписали и утвърдили Рамковата спогодба за отбрана на националните малцинства (РКЗНМ) на Съвета на Европа, като България стори това на 18.02.1999 година със Закон, признат от 38-то Народно събрание. Дотук с приликите.
За разлика от България обаче, Албания освен ратифицира Конвенцията, само че и признава обстоятелството на битие на национални малцинства върху своята територия. Прави го със специфичен Закон за малцинствата. Съгласно този Закон, гласуван на 19.10.2017 година, албанският Парламент поименно изброява 9 малцинства, измежду които е и българското национално малцинство в Албания.
Подходът в политиката на България надалеч не е по този начин пореден, а по-скоро е имитационен. България подписа и ратифицира Рамковата спогодба за отбрана на националните малцинства, само че, видно от Декларацията, с която Законът е признат, в България има лица, принадлежащи към малцинства, като се отхвърля съществуването на самите малцинства. Затова и в Конституцията се приказва за етническа принадлежност, за етнически и религиозни разлики, само че българският законодател изрично им отхвърля статут на малцинство. Това е типичен арогантна политика на двойни стандарти.
50 000 българи в Албания имат статут на национално малцинство, а да вземем за пример близо един милион турци в България не са! Какво сме тогава?!... Просто лица с друга етническа, религиозна и културна принадлежност. Какво още е належащо, с цел да придобият тези разлики качествения, юридически статут на малцинство? Отговор няма … Или отговорът е още по-циничен – просто не ви признаваме … Но отговорът по този начин или другояче следва … Той е изискуем!
Дали едно малцинство съществува, или не, не е даже юридически въпрос, а въпрос на справедлив факт, който стои по-високо от „ ината “ на законовото отричане. Законът, който отхвърля съществуването на едно малцинство, даже когато е парламентарен, не заличава обстоятелството на неговото битие. Затова за българските политици и държавници, които с съображение се гордеят с триумфа на българите в Албания, с 3000 подписа убедили албанския законодател, че ги има, е потребно да погледнат и в личния си двор. В него, наред с българите, живеят близо милион турци, стотици хиляди роми, десетки хиляди арменци и прочие представители на малцинства, симетрично на упованията за българите в другите страни (Албания, Сърбия, Македония, Украйна, Молдова, Румъния, Унгария, Чехия и др.), също заслужават своето юридическо признание по европейски.
Отнася се и за Президента, който с ненаситност приказва за българското национално малцинство в щата Илинойс (Чикаго), само че е време да огледа и да види и своите си сънародници, споделящи ориста на етнически и религиозно другия.
Нека повторим. Непризнаването ни за малцинство не заличава обстоятелството, че сме малцинство, нито ще станем такова едвам откакто бъдем приети. Отричането, законовото непризнаване на статута ни обаче напълно не е безобидно. То е в основата на деянията на дискриминационно отношение, на все по-зле прикриваната дискриминационна политика, което намира веществен израз в непрестанно налаганите ми санкции за прилагане на майчин език и в неосъществената по европейски стандарти интеграция.
Имам схващане, че против тази позиция ще се надигне мощен антидемократичен, националистически „ писък “: „ Ужас! Местан желае статут на национално малцинство. “.
Да.
Искам го на същото човешко, морално и политическо съображение, на което поискахме статут на национално малцинство за българите в Албания. Противното е двоен стандарт, реплика на народна власт и възобновление на тоталитарни рецидиви под формата на войнстващ шовинизъм, намерено „ приветстван “ с директното присъединяване на крайните националисти във властта.
ДОСТ няма да замълчи по тази тематика, тъй като мълчанието е съучастничество.
Това се споделя в позиция на партия ДОСТ, подписана от водача ѝ Лютви Местан. В текста написа:
Общото в политиката по отношение на малцинствата на Р България и Р Албания е, че и двете страни са подписали и утвърдили Рамковата спогодба за отбрана на националните малцинства (РКЗНМ) на Съвета на Европа, като България стори това на 18.02.1999 година със Закон, признат от 38-то Народно събрание. Дотук с приликите.
За разлика от България обаче, Албания освен ратифицира Конвенцията, само че и признава обстоятелството на битие на национални малцинства върху своята територия. Прави го със специфичен Закон за малцинствата. Съгласно този Закон, гласуван на 19.10.2017 година, албанският Парламент поименно изброява 9 малцинства, измежду които е и българското национално малцинство в Албания.
Подходът в политиката на България надалеч не е по този начин пореден, а по-скоро е имитационен. България подписа и ратифицира Рамковата спогодба за отбрана на националните малцинства, само че, видно от Декларацията, с която Законът е признат, в България има лица, принадлежащи към малцинства, като се отхвърля съществуването на самите малцинства. Затова и в Конституцията се приказва за етническа принадлежност, за етнически и религиозни разлики, само че българският законодател изрично им отхвърля статут на малцинство. Това е типичен арогантна политика на двойни стандарти.
50 000 българи в Албания имат статут на национално малцинство, а да вземем за пример близо един милион турци в България не са! Какво сме тогава?!... Просто лица с друга етническа, религиозна и културна принадлежност. Какво още е належащо, с цел да придобият тези разлики качествения, юридически статут на малцинство? Отговор няма … Или отговорът е още по-циничен – просто не ви признаваме … Но отговорът по този начин или другояче следва … Той е изискуем!
Дали едно малцинство съществува, или не, не е даже юридически въпрос, а въпрос на справедлив факт, който стои по-високо от „ ината “ на законовото отричане. Законът, който отхвърля съществуването на едно малцинство, даже когато е парламентарен, не заличава обстоятелството на неговото битие. Затова за българските политици и държавници, които с съображение се гордеят с триумфа на българите в Албания, с 3000 подписа убедили албанския законодател, че ги има, е потребно да погледнат и в личния си двор. В него, наред с българите, живеят близо милион турци, стотици хиляди роми, десетки хиляди арменци и прочие представители на малцинства, симетрично на упованията за българите в другите страни (Албания, Сърбия, Македония, Украйна, Молдова, Румъния, Унгария, Чехия и др.), също заслужават своето юридическо признание по европейски.
Отнася се и за Президента, който с ненаситност приказва за българското национално малцинство в щата Илинойс (Чикаго), само че е време да огледа и да види и своите си сънародници, споделящи ориста на етнически и религиозно другия.
Нека повторим. Непризнаването ни за малцинство не заличава обстоятелството, че сме малцинство, нито ще станем такова едвам откакто бъдем приети. Отричането, законовото непризнаване на статута ни обаче напълно не е безобидно. То е в основата на деянията на дискриминационно отношение, на все по-зле прикриваната дискриминационна политика, което намира веществен израз в непрестанно налаганите ми санкции за прилагане на майчин език и в неосъществената по европейски стандарти интеграция.
Имам схващане, че против тази позиция ще се надигне мощен антидемократичен, националистически „ писък “: „ Ужас! Местан желае статут на национално малцинство. “.
Да.
Искам го на същото човешко, морално и политическо съображение, на което поискахме статут на национално малцинство за българите в Албания. Противното е двоен стандарт, реплика на народна власт и възобновление на тоталитарни рецидиви под формата на войнстващ шовинизъм, намерено „ приветстван “ с директното присъединяване на крайните националисти във властта.
ДОСТ няма да замълчи по тази тематика, тъй като мълчанието е съучастничество.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ