В 2:45 ч. сутринта в понеделник, 6 август 1945 г.,

В 2:45 ч. сутринта в понеделник, 6 август 1945 година, четиримоторен аероплан Boeing B-29 Superfortress излетява от остров Тиниан. Вътре, както беше всекидневно за този вид самолети, имаше бомба. Въпреки това, за разлика от нормалните бомби, които американските военновъздушни сили хвърлят върху Япония от почти към този момент една година, тази бомба има малко по-различен състав – вместо изобутилметакрилат или както е по-известен, напалм, тя беше с високо обогатен уран-235. „ Little Boy “ тежеше 4400 кг, и в 8:15 ч. локално време беше пусната над Хирошима.

44,4 секунди по-късно се взриви и 60 000 души починаха на място. На 9,5 километра нагоре в небето и на 16 от мястото Пол У. Тибетс почувства ударна вълна от 2,5 g.

Пол У. Тибетс

Бригаден военачалник Пол У. Тибетс, водачът на Enola Gay – самолетът, който пусна „ Little Boy “, е роден на 23 февруари 1915 година Младият Пол прави първия си полет на 12-годишна възраст. Вече влюбен във летенето, Тибетс, през февруари 1937 година се записва в армията, където летенето му сподели, че е водач над междинното равнище.

След като се дипломира като лейтенант, първата работа на Тибетс е да бъде персонален водач на Джордж Патън, което му разрешава да събере над 15 000 часа летателно време. Той се издига бързо измежду военните редици и става капитан с първата си команда от 1942 година До ноември 1942 година, към този момент нараснал в подполковник, Тибетс сподели още от себе си по време на войната в Северна Африка, откарвайки Айзенхауер до Гибралтар за интервенция „ Факел “, нахлуването на съдружниците във френската Северна Африка.

До 1943 година Тибетс си завоюва репутацията на умел и отличен водач, които даже получава благосклонностите на самия Дуайт Айзенхауер. След като тества новосъздадения Boeing B-29 в продължение на една година, Пол беше предложен на генерал-майор Узал Ент да го имат поради за „ специфични задачи “. През септември 1944 година Тибетс става виновен за организирането, образованието и командването на скрито отделение „ Силвърплайт “ – крилото на Военновъздушни сили в Проекта Манхатън. Той беше претрупан със задачата да изглажда логистичните и техническите въпроси. Включително и да вземе решението самият той да пусне атомната бомба.

Генерал-майор Чарлз Суини

Три дни по-късно генерал-майор Чарлз Суини хвърли бомбата върху Нагасаки. Суини беше добре квалифициран, само че все пак, предната вечер неговия B-29 не функционираше добре, защото помпата на аварийното гориво се беше развалила. Работейки с 600 галона по-малко гориво от предстоящото, Суини въпреки всичко взема решение да тръгне към рандевуто с двата самолета, които ще го съпровождат в задачата, покрай остров Якушима.

Поради комплициране на срещата, за което Суини ще бъде охулен по-късно, беше изгубено скъпо време. Екипажът най-сетне стигна до Кокура, където, уви, е облачно, което е проблем. След две несполучливи прелитания и към този момент доста понижаване на горивото, Суини взема решение да тръгне към втората цел: Нагасаки. По-късно „ Кокура шанс “ ще стане постоянно употребена фраза в японския лексикон. С отчайващо малко гориво и тежка облачна завивка над Нагасаки, Суини взема решение да пусне бомбата на радари, макар нарежданията да бомбардира, единствено в случай че образно може да удостовери задачата. Получената неправилност от 2,4 километра икономисва на Нагасаки още по-големи вреди, тъй като близките хълмове стопират огромна част от ударната вълна, в резултат на което единствено 60% от града е бил погубен

След Нагасаки, и двамата мъже бяха непоклатими в оправдаването на бомбардировките като верни и наложителни. Тибетс остава „ уверен, че сме избавили повече животи, в сравнение с сме лишили “, и заключава: „ Би било морално неверно, в случай че имахме това оръжие и не го използвахме, а вместо това оставихме да умрат още милиони хора. “ В своите записки Суини също прави сходни изказвания, както и изглажда някои в действителност грешки, които има в публичното пространство, за събитията.

Суини умря на 84-годишна възраст на 16 юли 2004 година в болница в Масачузетс в Бостън. Тибетс умря на 92-годишна възраст през 2007 година в дома си в Колумб Охайо.

…

Пол Тибетс твърди в записките си, че кодовото име „ Fat man “ (Дебел човек) се отнася до Уинстън Чърчил, само че Робърт Сърбър, който е работил върху основаването на бомбите и в действителност ги е кръстил, твърди пък в своите записки, че я е кръстил на Каспър Гутман, „ Дебелия човек “, от кино лентата „ The Maltese Falcon “. Въпреки че за Сербер по други места е споделил, че името идва просто от размера и формите на бомбата.

Само един човек, подполковник Яков Бесер, лети на борда на двата самолета – както в бомбардировката над Хирошима, по този начин и над Нагасаки.