След близо 2 години между войната на Русия с Украйна,

След близо 2 години сред войната на Русия с Украйна, третата година не идва с особени вероятности. За толкоз време стана ясно, че има прекалено много хора, които са знаели какво се чака, само че по някаква причина не са предупреждавали или са се надявали, че боен спор в Европа може да се размине. Надеждата се изпари, тъкмо преди две години и сподели на света, че обстановката продължава да е плачевна.

По информация на проверяващи публицисти от New York Times, голяма част от рекрутираните бойци в никакъв случай не са имали визия, че ще бъдат изпратени на фронта. Мнозина са имали базови знания за оръжието си, някои са чели в Уикипедия какво е. Кадри от 155-та военноморска пехотна бригада са се озовали в Украйна без карти, без медицински такъми и работещи радио станции.

Повечето бойци са били служащи в фабрики, водачи на камиони, а огромен куриоз се оказва, че един от зачислените медици е бил бариста в заведение. Той в никакъв случай не е имал нещо общо с медицината. Началото на тази неуместна война стартира с доста изненади, някои бойци не са вярвали, че ще отидат на фронта, други са принудени да се предадат, преди да бъдат ударени от своята лична артилерия.

Истината е, че малко преди старта на този парадокс, шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ е посетил Москва и е предизвестил Кремъл, че нахлуване против Украйна може да докара до доста жестоки последици. Господинът си потегля с чувството, че неговите съперници имат вяра в силата на съветското оръжие и също така имали нововъведения, с които превъзхождат всяка една войска, в това число американската.

Вече помним именитата история по отношение на 3-дневната интервенция. Някои съветски офицери даже са взели своите парадни униформи и са очаквали, че скоро ще бъдат в Киев, което не се случи. Въпреки огромните изказвания на Путин, че е напуснал Киев, с цел да приказва за договаряния за мир, това изказване въобще не наподобява действително, а да не приказваме за съществено.

Мнението на анализаторите не се е трансформирало в границите на тези две години, това е най-голямата злополука на съветския народ след колабирането на Съюз на съветските социалистически републики.

Някои съществени моменти, които водят до злополуката, са от дълго време обсъждани, само че ще щриховаме единствено някои от тях. По мнението на близки до Путин, когато пандемията се популяризира, съветският водач се изолира и има прекалено много време, с цел да живее в параноята, че ще бъде атакуван. След повдигането на тази опасност, множеството от доближените смятаха, че изказванията за война е по-скоро неуместно и ще мине бързо, затискайки Русия с други проблеми.

Казусът е, че когато тази война стартира, мнозина даже не знаят. Много от президентските съветници схващат информацията рано сутринта, когато гледат новините за съветски танкове, които са тръгнали напред към Киев, само че по този начин и не стигнаха. В оня миг, Владимир Владимирович е бил безапелационен, че има най-хубавото решение и няма да се допитва до никого. В неговата история и неговите неуместни размишления и пристрастености, датиращи от изстиването на земята до изгубването на динозаврите, Русия има право на всичко, в това число и на Марианската котловина, за която още не се е изфабрикувала история, само че най-вероятно в Кремъл се написа.

Възможно е делфините да извадят нотариален акт за нея, датиращ от времето на Руската империя.

Втората огромна покруса, която води до по-сериозните проблеми и главоболия е, че военната промишленост, въпреки и тази година да е към този момент с префасониран образ и да се радва на 1/3 от съветския бюджет, действително ще има мощна потребност да се задейства до края на годината. Това слага нови въпроси на сцената и най-вероятно ще разберем дали в действителност глобите работят или не работят.

Вторият проблем, който споменахме в горния ред, идва с още един проблем. Въпреки всички допускания на западното разузнаване и демонстрирането на модерно оръжие, обстановката не беше розова. Не ни разбирайте неправилно. Руската войска има положителни хрумвания за рационализация и съществени армейски хрумвания, само че това по никакъв метод не значи, че първо са приключени и второ, могат да се случат без тоновете корупция, от която страда съветската войска.

От началото на ръководството на Путин и до в този момент, свадите с най-различни офицери не могат да бъдат преброени. Има легенда за военно държание, чийто шеф сложил големи съветски знамена, с цел да скрие окаяното състояние на армията. Оказва се, че неговата база била доста по-скромна, в сравнение с е написано на хартия, а с цел да е още по-тъжно, когато пристигнала делегацията, с цел да ревизира, било неразрешено да се влиза в заводите и даже да се върви в тоалетните. Разкритието на такива проблеми не е единично, само че се оказа съдбовно още от началото на войната.

Атаката със остарели карти остави огромна част от Противовъздушна отбрана системите на Украйна в бойна подготвеност, а когато дойдоха първите изтребители на Русия, множеството водачи не чакаха, че ще срещнат опозиция. Това беше неприятна вест за всички осъвременени изтребители, тъй като водачите им летяха на церемониал, а не във война. Следователно нямаше доста сюрпризирани специалисти от ответния удар и свалените птици.

Русия беше иноватор в едно ново звено и за първи път употребява всички кибер принадлежности, с цел да удари съществени инфраструктури, само че това се оказа цялостен неуспех. Не е изненада, че огромна част от украинските IT специалисти работят за западни компании и доста добре познават тънкостите, те на драго сърце одобриха хвърлената ръкавица и изненадаха още по-сурово тези съветски бойци, които ходеха с мобилни телефони и звъняха вкъщи. Проследяването на въпросните нападатели е станало толкоз елементарно, че по-късно отрядите с дронове нямаха никакви проблеми да бомбардират, освен това много сполучливо.

Следващата тежка неточност идва от съветския президент, а не от армията. Колосалните победи и сериозното нахлуване идват с цена. Винаги би трябвало да има задоволително запас, с цел да може превзетите територии да бъдат охранявани, това не се случи. Надеждата за тридневната интервенция завърши сега, в който бранителите минаха в нахлуване. Няма изненада и за ответната реакция, която бързо понижи дейната фронтова линия.

За изненада на съветските офицери, огромна част от командването се управлява от хора, които нямат визия от военно дело и военни интервенции, а тъкмо противоположното. Кадиров се оказа изключително огромна неточност и по-скоро сложи своята страна на карта, демонстрирайки липса на каквито и да било военни знания, дон. През последните две години видяхме съветски генерали, които са се хванали за гърлото, наемници, пандизчии, душевно заболели и всевъзможни забавни персони, извадени от най-тъмните глъбини. Едни изчезнаха, други умряха в самолетна злополука, а трети просто не се появяват в ефир.

За две-три години се появиха и хора, които бързо и ясно обясниха повода за огромните проблеми. Сред тях е и прогоненията съветски военачалник Леонид Ивашов, който няколко пъти е слушал легендата за война с Украйна и няколко пъти е отговарял, че това ще сложи съществуването на Русия вечно. Неговото мнение е, че цялата война се води в името на нелепостта, алчността и желанието за възмездие.

Към този миг виждаме, че военните дейности замръзнаха, една добра остаряла тактичност, която припомня на войната на изтощението. Без необикновен прогрес и без нужните триумфи, едната и другата страна нямат огромни и щастливи победи. Промяната на екипа на Зеленски може да докара до някакво ободряване на редиците и нови тактики, до момента в който съветската страна води огромните си победи само и единствено в обществените мрежи. Пропагандната мрежа продължава да изненадва с завладяването за Н-ти път на Бахмут и други. Каква беше задачата?

Ако попитате някои от анализаторите в Кремъл, то най-вероятно ще получите отговор, че след дълго царуване, съветският първи желае да остане в историята, най-много като възродител на Съюз на съветските социалистически републики. Постоянното демонстриране на триумфи и рационализация на армията беше по-скоро като следващите Патьомкини села, само че не и като реализация. Този блъф сработи и до някаква степен забави въоръжаването на Украйна. Самият Путин продължава своята остаряла мантра, че Украйна е изкуствено основана страна, която се пробва да събори Русия, употребявайки всички сили на запада.

Проблемите не идват от бойците на Русия, не идват и от командирите на фронта, а непосредствено от командването и корупцията в армията. Сергей Храбрих споделя тъкмо това, когато през 2016 година схваща, че базата в Кантемировская ще бъде посетена. По документи, той се е подписал за милиони рубли, които би трябвало да иновират военния полигон от Втората Световна война. Оригинално задачата на тази база е била да пусне всички танкове, които би трябвало да са готови за отбраната на Москва.

Храбрих получава по 1.2 милиона $ и месец, с цел да маскира цялата история. Когато открива да ревизира какво се случва, обстановката е отвън всевъзможен надзор. Военното отделение не е приключено, тоалетните не са подготвени, танковата база е под всякаква рецензия и още доста други огромни проблеми, за които той самият не желае да приказва. Кантемировската дивизия отпътува за Украйна и към този момент не съществува, само че това се случва, когато мнозина закупуват лъскави западни коли, а не модернизират армията си и не се пробват да основат условия за бойците си.

Не е изненада, че към този момент забелязахме и клипове на военноморския флот на Русия, който се образова да плава на видео игри и по същия метод води военни боеве. Измами има за закупуването на батерии, за закупуването на мобилни кухни, за закупуването на радио съоръжение. Някои генерали отиват в пандиза, други бягат с парите. Само през 2019 година повече от 2800 офицера са съдени в Русия за корупция.

В началото на войната стана ясно, че съветските машини в Украйна са доста зле поддържани или бързо стегнати за пердах. Най-голямата изненада е, че като че ли Путин живее в някаква друга паралелна галактика и към момента чака, че неговата войска е могъща, както е било във времето на Съюз на съветските социалистически републики. Един необикновен детайл е, че от всички вероятни тактики за победа, съветските командири в никакъв случай не са упражнявали сухопътните сили, артилерията и въздушните сили да работят дружно, а откакто този проект се провали, единственият логически вид е привързан с бърза окупация след оттегляне. Трябва да признаем, че същият продължава да работи.

Спомняте ли си историята и опитите за мир, които Путин разказва като извънредно положителни и очарователни? Как неговата войска е напуснала Киев, с цел да може да се договаря в Турция? Това, което същият не загатва на Тъкър Карлсън е, че до момента в който се водят договаряния, неговият шеф на разследващите служби – Сергей Наришкин е бил в Турция. Срещнал се е с сегашния шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ – Бърнс. По време на срещата, двамата за първи път откриват контакт и излиза наяве, че Наришкин желае да се бори до последно, без никакво значение какъв брой тъкмо бойци изгуби и постоянно ще стартира своя нова атака.

Проблемът, както множеството западни анализатори към този момент акцентират, е открит в един доста значим миг. Въпреки неналичието на победи, неналичието на съоръжение и съответно командване, Путин е безапелационен, че може да накара запада да изгуби войната.

Доставката на оръжия е една от животоспасяващите линии на Украйна, макар огромните митинги и обещанието за преустановяване на военни дейности от страна на Русия. Това явно не може да се случи, не и откакто същите водачи слушаха, че никой няма да атакува Украйна, не и откакто все по-често се приказва за по-сериозен и огромен боен спор. През цялото време Путин има критици, които не престават да се присмиват, че очевидно този човек има проекти да живее още 200 години.

Войната, която по този начин или другояче се трансформира в окопна, стартира да придобива различен тип, само че тук към този момент приказваме за идващите по-сериозни земетресения и мощни очаквания на един маниак и неговото предпочитание да остане в историята на Русия. Последното е към този момент факт, единствената детайлност е, че не знаем в каква тъкмо роля ще бъде – на деспот, безумец, избавител, идеалист или нещо друго.