По-високи доходи, по-добро отношение - кое кара българите да работят в чужбина
В 11 области от страната над 5% от жителите са мигрирали през последните 10 години, твърди изследването на база на данни за промени в адресните регистрации. Сред тях са Видин, Враца, Габрово, Кърджали и други райони със слаб демографски и стопански профил. Предпочитани от заетите в чужбина българи са секторите услуги, търговия и селско стопанство.
Осезаемата разлика в заплащането за нискоквалифициран труд у нас и в Западна Европа е главната аргументи доста българи да избират да работят в чужбина. В над 90% от случаите това са хора, които тук получават под междинното заплащане, до момента в който зад граница съумяват с труда си да завоюват много над тази сума. Това демонстрират резултатите от изследване на Главната ревизия по труда, осъществено от " Алфа рисърч ". Докато тези заключения надали са изненада за някого, като добра вест се откроява наклонността, че делът на търсещите прехранване на открито последователно понижава.
Трябва да се има поради, че проучването, извършено през септември предходната година, е осъществено на територията на страната. Това евентуално леко изкривява картината, защото изключва намиращите се в чужбина към този миг. Събраните данни обаче дават потребна информация за профила на заминаващите и тяхната мотивация.
Реклама Кои са работещите в чужбина българи
Очаквано, най-често реализация на открито търсят хората от стопански по-слабо развити райони в страната, където равнищата на претовареност и на възнаграждение са по-ниски. В 11 области над 5% от жителите са мигрирали през последните 10 години, твърди изследването на база на данни за промени в адресните регистрации. Тук попадат Видин, Враца, Габрово, Кърджали и други райони, където неприятните стопански условия и обезлюдяването са забележими и с просто око. Реалните цифри евентуално са даже по-високи, защото не всички заявяват публично промяната на местоживеене.
Най-активно работещите зад граница са хора над 30-годишна възраст, а мъжете имат лек превес над дамите, въпреки дистанцията последователно да се съкратява. Най-висок е делът на заминаващите със приблизително обучение, което е разумно заради нуждата от базови знания и умения за постъпване на работа в чужбина. А над половината се занимават с ръчен труд. Прави усещане разбивката по етнос, съгласно която ромите и турците са релативно по-склонни да работят зад граница.
Заетите в чужбина българи също по този начин приблизително имат повече деца спрямо общото равнище за страната. Това може да е един от факторите, които натежават при взимане на решението да се търсят по-високи приходи на открито. Значителна част от планиращите в бъдеще да работят в чужбина към този момент имат насъбран опит и за тях това е повтаряща се процедура.
Реклама
Най-големият общ знаменател сред търсещите претовареност в чужбина обаче са приходите - 90% от тези хора тук получават под междинното възнаграждение за страната (бруто към 1700 лева.), до момента в който в чужбина възнагражденията им надвишават този предел. Тази груба сметка, несъмнено, изключва обстоятелството, че в Западна Европа цените са много по-високи. Към 2021 година приблизително в Европейски Съюз цените за извънредно ползване на семействата са близо 80% по-високи от тези в България по данни на Евростат.
Водещи дестинации са Германия, Испания и Италия
Западноевропейските страни доминират измежду топ дестинациите, като водещи са Германия, Испания и Италия. Интересът към Англия, която до неотдавна е приемала най-голяма част от българските служащи, сензитивно понижава след Брекзит.
Близо половината от работещите в чужбина българи са заети в услугите, търговията и селското стопанство. " Услугите и търговията притеглят най-младите и висшистите, до момента в който в селското стопанство се осъществят жителите на по-малките обитаеми места, ромите и необразованите ", показва проучването.
Осезаемата разлика в заплащането за нискоквалифициран труд у нас и в Западна Европа е главната аргументи доста българи да избират да работят в чужбина. В над 90% от случаите това са хора, които тук получават под междинното заплащане, до момента в който зад граница съумяват с труда си да завоюват много над тази сума. Това демонстрират резултатите от изследване на Главната ревизия по труда, осъществено от " Алфа рисърч ". Докато тези заключения надали са изненада за някого, като добра вест се откроява наклонността, че делът на търсещите прехранване на открито последователно понижава.
Трябва да се има поради, че проучването, извършено през септември предходната година, е осъществено на територията на страната. Това евентуално леко изкривява картината, защото изключва намиращите се в чужбина към този миг. Събраните данни обаче дават потребна информация за профила на заминаващите и тяхната мотивация.
Реклама Кои са работещите в чужбина българи
Очаквано, най-често реализация на открито търсят хората от стопански по-слабо развити райони в страната, където равнищата на претовареност и на възнаграждение са по-ниски. В 11 области над 5% от жителите са мигрирали през последните 10 години, твърди изследването на база на данни за промени в адресните регистрации. Тук попадат Видин, Враца, Габрово, Кърджали и други райони, където неприятните стопански условия и обезлюдяването са забележими и с просто око. Реалните цифри евентуално са даже по-високи, защото не всички заявяват публично промяната на местоживеене.
Най-активно работещите зад граница са хора над 30-годишна възраст, а мъжете имат лек превес над дамите, въпреки дистанцията последователно да се съкратява. Най-висок е делът на заминаващите със приблизително обучение, което е разумно заради нуждата от базови знания и умения за постъпване на работа в чужбина. А над половината се занимават с ръчен труд. Прави усещане разбивката по етнос, съгласно която ромите и турците са релативно по-склонни да работят зад граница.
Заетите в чужбина българи също по този начин приблизително имат повече деца спрямо общото равнище за страната. Това може да е един от факторите, които натежават при взимане на решението да се търсят по-високи приходи на открито. Значителна част от планиращите в бъдеще да работят в чужбина към този момент имат насъбран опит и за тях това е повтаряща се процедура.
Реклама
Най-големият общ знаменател сред търсещите претовареност в чужбина обаче са приходите - 90% от тези хора тук получават под междинното възнаграждение за страната (бруто към 1700 лева.), до момента в който в чужбина възнагражденията им надвишават този предел. Тази груба сметка, несъмнено, изключва обстоятелството, че в Западна Европа цените са много по-високи. Към 2021 година приблизително в Европейски Съюз цените за извънредно ползване на семействата са близо 80% по-високи от тези в България по данни на Евростат.
Водещи дестинации са Германия, Испания и Италия
Западноевропейските страни доминират измежду топ дестинациите, като водещи са Германия, Испания и Италия. Интересът към Англия, която до неотдавна е приемала най-голяма част от българските служащи, сензитивно понижава след Брекзит.
Близо половината от работещите в чужбина българи са заети в услугите, търговията и селското стопанство. " Услугите и търговията притеглят най-младите и висшистите, до момента в който в селското стопанство се осъществят жителите на по-малките обитаеми места, ромите и необразованите ", показва проучването.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ