Заради фаталните влюбвания на Иван Асен II губим 2 морета и падаме под турско робство
Увлечението на Иван Асен II ни трансформира от страна на три морета в страна на едно море Заради съдбовното влюбване на Иван Александър падаме под петвековното турско иго.
България губи две трети от териториите си поради влюбването на Иван Асен II в неверната жена, написа 168chasa.bg. Заради съдбовната връзка на Иван Александър с еврейката Сара в началото губим 80 на 100 от земите си, след което падаме под петвековно турско иго.
„ Ето за какво споделям, че владетелите не трябва да се влюбват “, сензационно разкри пред „ 168 часа “ шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров. „ Влюбванията на царете Иван Асен II и Иван Александър предизвикват големи несгоди на България – при първия избухва революция, а при втория двамата братя взаимно парализат ресурсите си, до момента в който през това време губим земите си и падаме под турско иго “, аргументира тезата си Димитров.
Иван Асен Втори е един от най-способните български владетели. Той съумява да възвърне доста от изгубените ни територии и при него страната се е простирала на три морета.
Той обаче се влюбва съдбовно и изоставя брачната половинка си – унгарската принцеса Анна Мария, от която има 4 деца. Той е захласнат от хубостта на дъщерята на епирския диктатор Ирина и нищо не може да го спре да разтрогне брака си. Двамата се женят и имат три деца.
Въпреки разцвета, който реализира България по време на ръководството му, той оставя въпроса за престолонаследника си безреден.
И някогашната, и актуалната брачна половинка имат напълно разумни искания към трона. „ Около двамата му сина от унгарката и византийката се образуват болярски партии, които стартират да враждуват между тях “, споделя Димитров.
Интересното е, че това става в случай, че синовете му са малолетни. Борбата завършва с отравянето на седемгодишния му наследник Коломан I Асен от брака му с унгарската принцеса. Аристокрацията е разграничена, както и обществото и страната влиза в дълга революция. При това в миг, когато татарските набези са всекидневие.
В резултат на съдбовното влюбване на Иван Асен Втори в рамките единствено на 20 години губим близо две трети от териториите си. Докато през 1277 година Ивайло оглавява националното неодобрение и влиза в борба с монголо-татарците, които заплашват цяла Европа.
Близо 100 години по-късно същата неточност позволява различен надарен български държател – Иван Александър. Именно от крепостта Русокастро, по която археолозите сега интензивно работят, потеглят победните му походи към Византия. Там откриваме и Божидар Димитров. Неговата теза е, че в случай че Иван Александър не се бе влюбил в неверната жена, може би нямаше да паднем под 5-вековно турско иго.
Иван Александър е най-дълго управлявалият държател, съумял да възвърне доста от българските земи.
„ Той причислява всички изгубени територии, в това число Родопите още през първите 10 години на ръководството си “, описа Божидар Димитров.
„ В историята Русокастро влиза с огромната победа на Иван Александър над Византия, който ръководи в продължение на 40 години, повече даже от Тодор Живков “, споделя историкът. През 1331 година той е определен за цар в миг, в който византийците окупират всички черноморски пристанища до река Тунджа.
„ Не се предава единствено крепостта Анхиало. Царят потегля с 6-хиляден отряд и идва в Айтос, където го посреща два пъти по-голямата армия на византийския император Андроний. Затова Иван Александър подписва помирение, само че го нарушава още същата вечер. Скъсва контракта и потегля против сюрпризираната византийска армия. След упорита борба надвива. Това е единственият случай, в който ние изиграваме Византия. “
Подгонени от българския цар, 3-те хиляди бойци на Андроний се приютяват в крепостта Русокастро.
„ Българите ги обсаждат и в продължение на три дни ги държат без вода, най-после византийците се предават. Тогава се случва нещо извънредно в историята на тогавашните войни – Иван Александър вместо да отреже главата на императора и да си направи чаша от черепа му, го кани на пиршество дружно с бойците му. Укорил византиеца, че е вгорчил положителните връзки с България. Онзи се разкаял и най-после подписали нов контракт.
С него Иван Александър нараснал границите ни и по този начин Загора била освободена.
Всъщност това е черноморският бряг от Емине до Резово, като към нея е планината Странджа и голямата бургаска низина. На запад естествената граница е река Тунджа – от Казанлък надолу до Марица. Самото име Загора значи зад планината, споделя Димитров.
Въпреки че интегрира и усилва територията на страната, надареният държател прави първата си съдбовна неточност през 1352 година
„ Когато турците завладяват Граникули, византийският император му праща писмо с молба още веднъж да сключат съюз, като България финансира възобновяване на византийския флот – споделя Димитров. – Българският цар бил мъжага и го напсувал, като прогонил пратениците с думите, че Византия ни е правила толкоз номера, та в този момент ли ще им имаме вяра. Но може би е трябвало да им повярваме. “
Могло е още тогава на турците да се даде мощен отпор и въобще да не се стигне до идващите им офанзиви, довели до петвековното османско иго.
Втората съдбовна неточност на Иван Александър е, че се влюбва в неверната жена. Той прогонва от Царевец брачната половинка си – влашка принцеса, с която има брак по сметка в името на положителните съседски връзки. Което за това време било нормална процедура – владетелите нямали право да се влюбват. Иван Александър обаче има самочувствието на популярен държател, върнал на България голям брой изгубени територии. Очевидно е сметнал, че към този момент има право и на персонално благополучие.
Той среща красивата еврейка Сара малко преди 1349 година Според някои историци той се влюбва в нея, когато я вижда по какъв начин се къпе в Янтра. Според други това става на някакъв правосъден развой.
Каквато и да е историята, тя приключва с брак през 1349 г.Обществото и аристокрацията обаче са срещу, тъй като ненавиждат евреите, предизвикали толкоз страдания на Исус Христос. Освен това Сара не е от благороднически генезис, тя е едно нормално момиче от еврейския квартал, което в допълнение утежнява обстановката.
Кризата е овладяна когато новата брачна половинка приема религията на Иван Александър. Дори сменя името си на Теодора и става ревностна християнка. Започва да строи манастири и църкви.
Евреите са възмутени, стартират протести, като разчитат, че тя в последна сметка ще ги поддържа. Но тя, вярна на новата си вяра, прави църковен събор, който санкционира еретиците. От брака си с Иван Александър Теодора има пет деца, първото от което е Иван Шишман. Ситуацията се усложнява, тъй като Иван Александър има и 4 деца от първия си брак с влашката принцеса. Първородният е Михаил Асен, а след него е роден Иван Срацимир.
Според тогавашното предписание Михаил Асен трябвало да е престолонаследник. Той бил извънредно самоуверен и непрекъснато влизал в борби с турците, с цел да охранява териториите ни.
За страдание през 1355 година той влиза в тежко стълкновение, с цел да избави София от османското настъпление, и в края на сражението умира.
Това дава мотив на Сара да повдигне отначало въпроса за престолонаследника и да стартира да лобира нейният наследник да седне на трона.