10 мига от 2023 година
Уви - колкото и да се спекулира с думата " исторически ", в този момент е подобаваща за приложимост. Просто тъй като не се случва постоянно националният ни отбор по футбол да няма нито една победа в границите на цяла календарна година. На 16 ноември 2022 в навечерието на Световното състезание в Катар надделяхме с 2:0 над Кипър в другарска среща и от оня момент по този начин и не съумяваме да спечелим. Вече 11 следващи дуела, 10 от които бяха през тази година. И дано си напомним тези сложни 10 мача, по време на които имаше драма, обрати, разгроми, оставки, митинги, загуби и напълно малко вяра.
1. Всичко стартира през март в Разград. Младен Кръстаич към момента не подозираше какво ще му се стовари на главата. Черна гора пристигна в Делиормана с ясната концепция да се брани и да стигне до нулево тъждество, с което да даде позитивен старт на квалификационната си акция. А нещата се получиха даже още по-добре, в сравнение с гостите допускаха. Грешка на Филип Кръстев при изнасянето на топката разреши на черногорците да ни победят с 1:0 и като че ли да ни подскажат, че 2023 ще бъде много, много сложна за нас. И истината е, че в този дуел нямахме положения, с помощта на които да недоволстваме, че сме заслужавали по-добър резултат.
2. Няколко дни по-късно получихме мъчителен пестник. От полупразния стадион в Разград се озовахме на препълнения стадион-красавец в Будапеща, с цел да се сблъскаме челно с унгарския трен, воден от машиниста Доминик Собослай. Първото полувреме изрично беше най-слабото за България за цялата година, като домакините ни вкараха три гола и великодушно стопираха след почивката, с цел да не бъде унижението цялостно. След мача Кръстаич даже не пожела да приказва на флашинтервютата, с което ядоса с изключение на нас като притежателите на правата за мачовете на националния отбор, и обществеността, която искаше да чуе накъде по-точно потеглят " лъвовете " след две загуби от 2 мача. ЕВРО 2024 стартира да се отдалечава още на старта.
3. През юни отново предстояха два мача. И напрежението продължи да се повишава с цялостна мощ. Гостувахме на Литва в Каунас в парка, където се намира стадионът със странното име " Дариус и Гиренос ", кръстен на двама летци, изгубили живота си при опит да осъществят полет без спиране сред Ню Йорк и Каунас през 1933 година. Играхме 75 минути с човек повече, само че още веднъж не успяхме да спечелим, откакто бяхме позволили гол от статично състояние (явление, което щеше да се трансформира в ахилесовата ни пета до края на годината). Марин Петков означи още през първата част, само че по този начин и не намерихме още един път към вратата на скромните балтийци. Е, тогава го приехме разочароващо, само че чакайте единствено да пристигна октомври и вторият мач сред двата тима в София...
4. Няколко дни по-късно в Разград посрещнахме Сърбия в най-хубавия дуел на Кръстаич. По подигравка на ориста той даде най-сериозен отпор тъкмо против родината си, а гол на Кирил Десподов ни накара да помислим, че сме способни да се върнем в играта. Уви, тези очаквания рухнаха в последните 10 секунди на добавеното време, когато западните ни съседи ни оставиха на дъното без особени шансове за класиране. Болезнено. Но и това нямаше да ни е за последно в тези квалификации.
5. През септември националният тим отиде в Пловдив за наслаждение на локалната аудитория. Не че стадионът беше цялостен, само че пък беше любопитно България да играе под тепетата след толкоз дълги години неявяване от втория по величина град в страната. Приятелската среща против Иран като че ли ни накара да мислим, че ще си възстановим най-малко малко самочувствието, само че... още веднъж на вятъра сме се залъгвали. Сега пък Илия Груев сгреши, иранците ни вкараха, ние не успяхме да върнем гола и някак по табиет отново не победихме и се прибрахме в съблекалнята при 0:1.
6. Пълен напред към Подгорица! Една от дребното дестинации в Европа, където най-малко не могат да ни уплашат с красиви игрища, тъй като и там националният отбор играе на старомодно оборудване, към което има единствено кръчми и букмейкърски пунктове. Отбелязаха ни след статично състояние, означиха ни в последната секунда, изпуснахме дузпа посредством Десподов, отново играхме най-малко 30 минути с човек повече и не успяхме. Загубихме с 1:2, което към този момент означаваше, че няма и за какво да се самозалъгваме - няма по какъв начин да играем в Германия следващата година, само че най-малко можем да се опитаме да не сме последни. Уви.
7. Краят на престоя на Кръстаич в България не беше официализиран след дуела с Литва в София, само че към този момент беше ясно, че неговата случка у нас завършва с този мач. Върнахме се на националния стадион, където след 60-ата минута от трибуните се чуваше " оставка ". Изключително срамно проваляне, отново гол след корнер във вратата ни, червен карто за Андриан Краев и 0:2 от тим, който е след 140-ото място в международната класация на ФИФА. Достатъчно.
8. Довиждане на сръбския експерт, който до последно не искаше да подаде оставка, с цел да бъде в последна сметка освободен от управниците в Бояна, които признаха, че са позволили неточност. Не че е първият треньор, който си потегли, само че ме съмнява, че някой въобще ще си спомня за Кръстаич след няколко години. А, да, да не не помни - загубихме за четвърти следващ път, откакто и летящата в облаците с помощта на резултите си Албания надви над нас с 2:0. С огромна част от аварийните си футболисти.
9. Илиан Илиев идва! Но никой в никакъв случай няма да помни дебюта на Илиев като народен селекционер. Само загатвам резултата. Всички знаете с какво ще се запомни следния мач - България - Унгария 2:2.
10. Илиан Илиев към момента е тук. Приключихме годината - необичайно или не - без никакво напрежение. Народът чака Борислав Михайлов да си тръгне, националите играеха отвън България (макар Лесковац действително да е на 2 часа път с все прекосяването на границата), бяхме покрай това да надвием сърбите, само че... толкоз. Бяхме близо. Отново 2:2.
Тъжната футболна година завършва.
Автор Стефан Георгиев
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
1. Всичко стартира през март в Разград. Младен Кръстаич към момента не подозираше какво ще му се стовари на главата. Черна гора пристигна в Делиормана с ясната концепция да се брани и да стигне до нулево тъждество, с което да даде позитивен старт на квалификационната си акция. А нещата се получиха даже още по-добре, в сравнение с гостите допускаха. Грешка на Филип Кръстев при изнасянето на топката разреши на черногорците да ни победят с 1:0 и като че ли да ни подскажат, че 2023 ще бъде много, много сложна за нас. И истината е, че в този дуел нямахме положения, с помощта на които да недоволстваме, че сме заслужавали по-добър резултат.
2. Няколко дни по-късно получихме мъчителен пестник. От полупразния стадион в Разград се озовахме на препълнения стадион-красавец в Будапеща, с цел да се сблъскаме челно с унгарския трен, воден от машиниста Доминик Собослай. Първото полувреме изрично беше най-слабото за България за цялата година, като домакините ни вкараха три гола и великодушно стопираха след почивката, с цел да не бъде унижението цялостно. След мача Кръстаич даже не пожела да приказва на флашинтервютата, с което ядоса с изключение на нас като притежателите на правата за мачовете на националния отбор, и обществеността, която искаше да чуе накъде по-точно потеглят " лъвовете " след две загуби от 2 мача. ЕВРО 2024 стартира да се отдалечава още на старта.
3. През юни отново предстояха два мача. И напрежението продължи да се повишава с цялостна мощ. Гостувахме на Литва в Каунас в парка, където се намира стадионът със странното име " Дариус и Гиренос ", кръстен на двама летци, изгубили живота си при опит да осъществят полет без спиране сред Ню Йорк и Каунас през 1933 година. Играхме 75 минути с човек повече, само че още веднъж не успяхме да спечелим, откакто бяхме позволили гол от статично състояние (явление, което щеше да се трансформира в ахилесовата ни пета до края на годината). Марин Петков означи още през първата част, само че по този начин и не намерихме още един път към вратата на скромните балтийци. Е, тогава го приехме разочароващо, само че чакайте единствено да пристигна октомври и вторият мач сред двата тима в София...
4. Няколко дни по-късно в Разград посрещнахме Сърбия в най-хубавия дуел на Кръстаич. По подигравка на ориста той даде най-сериозен отпор тъкмо против родината си, а гол на Кирил Десподов ни накара да помислим, че сме способни да се върнем в играта. Уви, тези очаквания рухнаха в последните 10 секунди на добавеното време, когато западните ни съседи ни оставиха на дъното без особени шансове за класиране. Болезнено. Но и това нямаше да ни е за последно в тези квалификации.
5. През септември националният тим отиде в Пловдив за наслаждение на локалната аудитория. Не че стадионът беше цялостен, само че пък беше любопитно България да играе под тепетата след толкоз дълги години неявяване от втория по величина град в страната. Приятелската среща против Иран като че ли ни накара да мислим, че ще си възстановим най-малко малко самочувствието, само че... още веднъж на вятъра сме се залъгвали. Сега пък Илия Груев сгреши, иранците ни вкараха, ние не успяхме да върнем гола и някак по табиет отново не победихме и се прибрахме в съблекалнята при 0:1.
6. Пълен напред към Подгорица! Една от дребното дестинации в Европа, където най-малко не могат да ни уплашат с красиви игрища, тъй като и там националният отбор играе на старомодно оборудване, към което има единствено кръчми и букмейкърски пунктове. Отбелязаха ни след статично състояние, означиха ни в последната секунда, изпуснахме дузпа посредством Десподов, отново играхме най-малко 30 минути с човек повече и не успяхме. Загубихме с 1:2, което към този момент означаваше, че няма и за какво да се самозалъгваме - няма по какъв начин да играем в Германия следващата година, само че най-малко можем да се опитаме да не сме последни. Уви.
7. Краят на престоя на Кръстаич в България не беше официализиран след дуела с Литва в София, само че към този момент беше ясно, че неговата случка у нас завършва с този мач. Върнахме се на националния стадион, където след 60-ата минута от трибуните се чуваше " оставка ". Изключително срамно проваляне, отново гол след корнер във вратата ни, червен карто за Андриан Краев и 0:2 от тим, който е след 140-ото място в международната класация на ФИФА. Достатъчно.
8. Довиждане на сръбския експерт, който до последно не искаше да подаде оставка, с цел да бъде в последна сметка освободен от управниците в Бояна, които признаха, че са позволили неточност. Не че е първият треньор, който си потегли, само че ме съмнява, че някой въобще ще си спомня за Кръстаич след няколко години. А, да, да не не помни - загубихме за четвърти следващ път, откакто и летящата в облаците с помощта на резултите си Албания надви над нас с 2:0. С огромна част от аварийните си футболисти.
9. Илиан Илиев идва! Но никой в никакъв случай няма да помни дебюта на Илиев като народен селекционер. Само загатвам резултата. Всички знаете с какво ще се запомни следния мач - България - Унгария 2:2.
10. Илиан Илиев към момента е тук. Приключихме годината - необичайно или не - без никакво напрежение. Народът чака Борислав Михайлов да си тръгне, националите играеха отвън България (макар Лесковац действително да е на 2 часа път с все прекосяването на границата), бяхме покрай това да надвием сърбите, само че... толкоз. Бяхме близо. Отново 2:2.
Тъжната футболна година завършва.
Автор Стефан Георгиев
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ