Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване Годишната конференция Web Summit е

Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Годишната конференция Web Summit е нещо като Уудсток за онлайн ентусиати. В рамките на три дни през ноември над 70 хиляди софтуерни бизнесмени, почитатели и вложители се събират на място с размерите на дребен град. Рок звездите на ревюто в Лисабон бяха шефът на Wikipedia и президентът на Huawei, които си поделиха основната сцена. На други места гости си отпечатваха дънки посредством 3D принтери или гледаха по какъв начин стартъпи се пробват да продадат концепциите си в боксов кръг. Мениджъри афишират големи финансови вложения. Панелисти се пробват да предсказват бъдеще без кеш, до момента в който гледат голяма кристална топка, а производители на кредитни карти ядат френски макарони с цветовете на компанията им.

Въпреки всичките упования за безкешово бъдеще измежду финтех участниците се усеща раздразнителност. Причината е, че след години на наблюдение в профил софтуерните колоси с техните милиарди консуматори и големи запаси най-сетне, наподобява, са подготвени да скапват купона в промишлеността. " Има една група, от която всички се опасяват ", споделя Даниел Уебър от компанията за данни FXC Intelligence. Така нареченият квартет GAFA (Google, Amazon, Фейсбук, Apple) към този момент направи първите си стъпки. Amazon показа своя кредитна карта за потребителите без банкиране през юни. Apple пусна кредитната си карта през август. Фейсбук разгласи системата си за заплащания през ноември (докато планът за криптовалутата Libra на компанията загуби огромна част от поддръжниците си и се удари в регулаторна стена). Ден след Фейсбук Гугъл разгласи, че ще стартира да предлага банкови услуги в Съединени американски щати през 2020 година

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Дългогодишен интерес

Според Антъни Дженкинс, някогашен изпълнителен шеф на Barclays и сегашен подобен на финтех компанията 10x, всяка от фирмите независимо е относително дребна опасност. Но дружно могат да повлияят на трендовете, които трансформират формата на финансовата промишленост.

Технологичните колоси от дълго време имат ползи във финансовия бранш. Доскоро обаче те се концентрираха върху разплащания, като всяка от тях го прави по друг метод. Apple Pay и Гугъл Pay са цифрови портфейли, които държат цифрови версии на карти, само че през тях не минават транзакции и нито една от тях не взима такса от търговците. Те просто събират на едно място всичко и вършат заплащанията по-сигурни, като пазят данните на потребителите. Гугъл събира данни от транзакциите, до момента в който Apple – не. Като изключим това, разликата се свежда до държането на телефон върху ПОС терминал вместо карта.

Фейсбук Pay събира при себе си данните от картите, които потребителите употребяват в другите приложения на компанията – Фейсбук, Messenger, Instagram и WhatsApp, тъй че хората да не ги вкарват всякога. Amazon Pay прави същото, само че също така дава на потребителите си опция да употребяват данните и в партньорски уеб сайтове. Разликата е, че Amazon фактически " обработва " заплащания - нещо, което другите оставят на профилирани компании. Когато е направена покупка през Amazon Pay, приложението пита клиента дали има задоволително налични средства. Ако отговорът е " да ", продажбата минава, а парите доближават до получателя в края на деня.

Ограничен триумф до момента

Всички тези системи имат и друга обща линия - триумфът им е мощно стеснен. След осем години в деяние Гугъл Pay има единствено 12 млн. консуматори в Съединени американски щати – под 10% от целия пазар, възлизащ на 130 млн. семейства. Само 14% от семействата с кредитни карти употребяват Apple Pay най-малко два пъти на месец. През октомври броят на клиентите, употребили Amazon Pay, беше 20 пъти по-нисък по отношение на тези на PayPal, сочат данните на Second Measure.

Контрастът е осезателен по отношение на бомбастичния напредък на китайските суперприложения WeChat Pay и Alipay, които разрешават на потребителите да заплащат за всичко – от чай до таксита, единствено посредством сканирането на QR код. Услугите бяха пуснати през 2013 година и оттогава насам и двете имат по 1 милиарда консуматори. Общо те обработват транзакции, равняващи се на една трета от разноските за ползване в Китай и сами по себе си са огромни кредитори.

Сравнението обаче не е правилно, тъй като Китай имаше опцията да надмине всички в света поради особено ориентирани регулации и изчезнали до момента цифрови способи за заплащане. Арън Клайн от тинк-танка Brookings показва, че богатият свят към този момент имаше добра система за кредитни карти, надлежно по-малък вкус за нововъведения в тази сфера. Финансовите регулации също са доста по-стриктни на Запад – с цел да работят като разплащателни институции, фирмите в Съединени американски щати да вземем за пример имат потребност от лиценз във всеки щат.

Защо софтуерните компании желаят да бъдат банки

Това прави решението на GAFA да навлезе в ритейл банкирането още по-необяснимо. От финансовата рецесия насам кредитният бранш е един от най-регулираните на международно равнище. Тези ограничавания се отразяват и на възвращаемостта на капитала и облагите. Пазарните оценки на кредитните компании по света са в пъти по-малки, в сравнение с тези на софтуерните компании, отбелязва Санкар Крисхнан от консултантската компания Capgemini. Така че за какво софтуерните колоси биха желали да бъдат банки?

Има два отговора на този въпрос. Според Мартин Трикъл от финтех компанията Modulr софтуерните колоси към момента не знаят какво тъкмо желаят. Силициевата котловина постоянно залага на планове единствено с цел да види дали в бъдеще те ще се трансфорат в резистентен бизнес. Също по този начин те евентуално не желаят да бъдат и банки – нито клиентите да ги мислят за такива.

В последна сметка една банка е дружество, което трансформира капитала във финансови артикули, като заеми и ипотеки, или способи за продажби, споделя Дейв Бърч от Consult Hyperion. Първите две са мощно контролирани и софтуерните колоси не се интересуват от тях. Затова фирмите се обръщат към банките в тези посоки – Apple работи с Goldman Sachs, Amazon с Chase, Synchrony и American Express. Citi пък стои зад сметките на Гугъл.

Това, което софтуерните колоси желаят, е дистрибуцията. Умните им системи и неналичието на клонове би трябвало да значат по-малко разноски, споделя Тара Рийвс от OMERS Ventures, отделение за рисков капитал на канадски пенсионен фонд. Дори по-важно е, че продажбата на банкови артикули значи повече хора, които да употребяват разплащателни системи. Apple и Гугъл желаят клиентите им да имат още една причина да държат " телефона под възглавницата през нощта ", споделя Лиза Елис от MoffettNathanson. Amazon пък желае нейните клиенти в никакъв случай да не излизат от главното приложение на компанията.

Основното, което желае GAFA, обаче са данни. Компаниите към този момент са, меко казано, положителни в това да откриват желанията на потребителите съгласно местоположението или навиците им. Но моделите на харчене на пари са още по-полезни. Те могат да бъдат употребявани, с цел да се измерят по-добре резултатите от дадена реклама на избран артикул. Някои вложители настояват, че софтуерните колоси могат даже да дават финансови съвещания.

Това би лишило време. В момента потребителите мъчно сменят банките си – съгласно данните на консултантската компания Novantas единствено 8% от американските клиенти вършат това всяка година, само че все пак те биха се зарадвали да имат спомагателен избор. Повече безвъзмездни услуги и по-добро преживяване за потребителите може да ги накара да трансформират избора си, изключително в случай че знаят, че банките ръководят най-чувствителните данни.

Банките също ще работят с софтуерните колоси – най-малко първоначално. Дистрибуцията дава отговор за половината от оперативните разноски на една типична ритейл банка, споделя Жерар дю Тоа от Bain. Връзването на бизнеса с GAFA значи нови депозити и на ниска цена финансиране.

И все пак, когато огромните софтуерни компании наберат скорост, банките ще изгубят интереса си от партньорства с тях. Те може да бъдат сложени и в състояние, в което да се разделят с част от данните и таксите си, споделя Андрей Брашовану от компанията за рисков капитал Accel. Бизнесът на банките може да бъде сгънат до равнището на услуги с невисок марж на облага. Ниските облаги ще значат повече сливания и банкрути. Дигиталните стартъпи скоро също ще усетят тежестта, тъй като софтуерните колоси ще могат да си обезпечават финанси от други, по-печеливши свои звена.

Регулаторите за момента гледат на новите играчи като на положителни носители на смяна и иновация, каквато банките не съумяха да обезпечат. Това може да се промени, когато на полето излязат и софтуерните колоси. В Лисабон да вземем за пример Маргрете Вестагер, комисар по конкуренцията в Европейски Съюз и песимист във връзка с GAFA, приказва за рисковете пред демокрацията, в случай че компаниите станат прекомерно мощни, с цел да бъдат контролирани. " Можем да търсим способи да осъществяваме капацитета им, само че можем и да се опитаме да направляваме тъмните им страни ", сподели тя.

2019, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved