Уважаеми президент Байдън, В четвъртък сутринта, 26 октомври, се събудих с

Уважаеми президент Байдън,

В четвъртък сутринта, 26 октомври, се разсъниха с новината за още едно кръвопролитие в Газа.

Продължавайте да четете

лист от 4 елемента'Изключително предизвикателство ': Наземната офанзива на Израел в Газа е изправена пред препъвания Турция отзовава посланика в Израел поради „ филантропичната покруса в Газа “ Израелските медии: Между контузията и гнева Израел бомбардира учебно заведение на Организация на обединените нации при третата огромна офанзива против Джабалия в Газа бежански лагер завършек на списъка

Този път Израел умъртви членове на моето огромно семейство. Местопрестъплението беше бежанският лагер Хан Юнис в южната част на линията Газа – забележете, не на север, а на юг, където хората трябваше да бъдат в сигурност, съгласно израелската войска. Цял жилищен квартал на лагера, където съм роден и израснал, беше безмилостно бомбардиран и трансфорат в отломки от апартейд Израел.

Хората там го претърпяха като земетресение. Брутално, породено от индивида земетресение. Това постави завършек на пътуването по земята за 47 души, които в този момент са се върнали при Бог. От тях 36 бяха директни фамилии, а останалите бяха хора, които се приютиха в домовете си, търсейки илюзорна сигурност.

Г-н Байдън, преди две години и половина в тирада в Белия дом във връзка неоправдателната присъда в процеса против Джордж Флойд, вие говорихте за общата цел на хората, които се надигнаха да кажат, че черните животи имат значение, хора който извика: „ Стига. Достатъчно. Стига с тези безсмислени убийства. ”

Но през днешния ден, когато членове на фамилията ми са убити, вие отказвате даже да признаете, че тези безсмислени убийства се случват. Вместо това оферирате насърчителни думи на Израел. Днес казвате: „ Още. Повече ▼. Повече от тези безсмислени убийства. “

И Израел с наслада ще извърши желанието ви.

Когато член на тяхната общественост е безмилостно погубен от американските милитаризирани полицейски сили, чернокожите американци почитат жертвите си, като произнасят имената им на глас. Тъй като израелските сили – които са сродни по дух и оръжие на своите американски сътрудници – убиват моите хора в този момент, аз също желая да ги почета, като изрека имената им.

Днес, господин Байдън, ние скърбим за загубата на моя дядо Найиф Абу Шамала, на 79 години, дружно със брачната половинка му Фатия, 76 – и двамата оживели от Накба, етническото пречистване на Палестина, осъществено през 1948 година, с цел да се направи път за основаването на Израел.

Тяхното село, Бейт Дарас, на към 30 км (почти 20 мили) северно от Газа, беше етнически прочистено и унищожено дружно с 530 други палестински градове и села. Фатия и Найиф, сходно на доста от 750 000-те бежанци от Накба, потърсиха леговище в бежанския лагер Хан Юнис, който трябваше да бъде единствено краткотраен до завръщането им вкъщи.

Наиф и Фатия към този момент не са с нас, господин Байдън. Те умряха, преди да съумеят да упражнят обезпеченото си от Организация на обединените нации право да се върнат в земята си.

Сред жертвите на бомбардировката бяха и трите им дъщери: Айша, най-сладкото, най-веселото лице в Хан Юнис; нейната сестра Долат, една от най-красивите дами в фамилията ми, която преди малко се беше върнала от Обединените арабски емирства, с цел да посети фамилията си; и Умайма, най-малката сестра, дружно с щерка си Малак. Те идват в дома на фамилията, търсейки заслон от непрекъснатите бомбардировки.

Четирима от синовете на Найиф и Фатия също бяха убити: Хасан, Махмуд, Мохамед и Зухайр дружно със съпругите им Фадия, Нима и Иаша. Съпругата на Зухаир оцелява единствено тъй като е отишла при друго семейство в лагера, с цел да изкаже съболезнования за починалите. Сред убитите са и трите деца на Хасан: Мохамед, Исмаил и Салма. Оцелелият наследник на Найиф и Фатия, Ибрахим, загуби най-големия си наследник, Найиф, кръстен на дядо си.

Членове на семейство Qedeih и семейство Allaham, които също бяха потърсили заслон в къщата на моя чичо, също бяха убити.

Сякаш това не беше задоволително, господин Байдън, домът на вядо ми също беше бомбардиран. Тя се споделяше Ум Саид. Тя беше на 92 години, оживяла от Накба, също родом от Бейт Дарас.

Тя живееше в дома си в Хан Юнис с щерка си Наджат. И двамата в този момент намират своето място за отмора под руините. Хората се пробваха да извадят телата им, само че не съумяха. Съседните домове на двамата й синове, Маруан и Асад, и щерка й Муна също бяха бомбардирани.

Маруан оцеля, само че брачната половинка му Сухайла и четирите му деца – Мохамед, Махмуд, Ая и Шахд – бяха убити. Муна също почина дружно с двамата си сина Амджад и Мохамед. Асад; брачната половинка му Имтияз; и синът му Абделрахман, студент по медицина четвърта година, също ги няма.

Домът на Асад беше погубен дружно с дребния му хранителен магазин. Това беше обичаното място за посещаване на личния ми наследник Азис, когато се връщахме да посещаваме родината си. Асад беше прочут в целия лагер на Хан Юнис като нежна душа, която продаваше артикули за малко пари. Той водеше дебела счетоводна книга, само че постоянно забравяше да събере задълженията и просто ги опрощаваше. Днес красивата усмивка на Асад, неговата добрина, фамилията и магазина му са отнети от нас.

Когато избухна бомбардировката, доста родственици и съседи бяха в магазина на Асад, с цел да купят артикули от първа нужда и да употребяват слънчевия енергиен модул, който той беше купил, с цел да помогне на хората да зареждат гратис телефоните и батериите си. Сред убитите са още Акрам, Риман, Бейрут, Имад, Ниема и други, чиито имена не мога да си спомня.

Г-н Байдън, вярвате ли, че болката на израелска майка боли повече от болката на палестинска майка? Нима животът на едно израелско дете е по-ценен от живота на едно палестинско дете? Това е единственото пояснение, което мога да намеря за това, което вършиме в този момент – поощряване на всеобщото ликвидиране на деца в Газа.

Когато приказвам за деца, имам поради същински, човешки деца със лични неповторими лица, имена, смях и фантазии. Израел е лишил живота на повече от 4000 деца, в това число бебета, с вашето съучастничество, господин Байдън; 4000 красиви души са ни отнети.

Сред тях е внучката на сестра ми, Джулия Абу Хюсеин, която беше единствено на три години. Моят племенник Амджад и брачната половинка му Рауан заведоха Джулия дружно със фамилията на сестра ми Самия в Хан Юнис в търсене на сигурност. Отне им три дни, с цел да създадат пътуването от вкъщи си в северната част на Газа – пътешестване, което нормално лишава по-малко от 30 минути. Те се вслушаха в апелите на израелската войска за евакуация. Но те не откриха сигурност.

Когато стартира бомбардировката, Рауан взе Джулия на ръце и се втурна към кухнята с останалата част от фамилията. Самата мощ на израелските бомби повредиха дома ни и изпочупиха прозорците. Няколко шрапнела влязоха в къщата през счупените прозорци, убивайки Джулия в ръцете на майка й и ранявайки тежко вуйна й Нагам.

И по този начин, господин Байдън, ето едно дете, чийто живот беше лишен от насилието на военната машина, която вие подкрепяте от все сърце. Можете ли да си визиите това? Можете ли в действителност да разберете мащаба на тази и други нещастия? Или към момента възнамерявате да се съмнявате дали Израел е отговорен за всеобщото ликвидиране на палестинци?

Докато слушам за родственици и другари, убити всеки ден в Газа, се мъча да намеря нови способи да опиша гибелта – изчезнали, взети, под руините, душите им в парадайса. Междувременно медиите ми споделят, че или не са мъртви, или че са мъртви, само че са терористи.

Миналото лято, когато посетих Газа, Ум Саид общително ми даде своята бродирана рокля. Тя настоя да го взема назад в Канада с мен. Благодарен съм, че го направих. Днес Ум Саид също остава под руините на дома си. Нейната бродирана рокля е всичко, което ми е останало, с цел да я помня.

Г-н Байдън, когато историята на протичащото се през днешния ден бъде написана, аз съм убеден, че ще останете в нея като индивидът, насърчил и разрешил израелския геноцид против палестинския народ. Ще бъдете запомнен като човек, чието държавно управление интензивно участваше във военни закононарушения.

Но по-важното, господин президент, като човек, който изповядва вярата си в Бог, какво Му казвате в молитвите си, с цел да оправдае кръвта по ръцете ви?

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.