Уважаеми членове на комисията по външни отношения, благодаря ви, че

Уважаеми членове на комисията по външни връзки, благодаря ви, че ме поканихте да приказвам през днешния ден за бъдещето на политиката на Съединени американски щати по отношение на Русия - тематика, която е по едно и също време сериозна и тежка. Това е от решаващо значение, тъй като напълно ясно сме заключени в интервал на интензивна и евентуално ще бъде и продължителна борба с Русия, като войната за Украйна е в центъра на тази борба. Поради войната рискът от ескалация, в това число директен боен спор сред Съединените щати и Русия, е по-висок, в сравнение с е бил от десетилетия. Въпреки че Съединените щати и техните съдружници не са директно ангажирани във войната с Русия в Украйна, би трябвало да сме доста ясни, че Русия вижда себе си като във война с нас, написа Андреа Кендал-Тейлър за основания във Вашингтон The Center for a New American Security (CNAS).

Бъдещето на политиката на Съединени американски щати по отношение на Русия също е рисково. Това е тежко, тъй като толкоз доста се трансформира - самата Русия се трансформира вследствие на войната си против Украйна по към момента непознати способи. Естеството на съветската опасност се развива. Можем да сме сигурни, че нищо няма да се усъвършенства, до момента в който Путин е на власт, само че има неустановеност по отношение на политическите промени, които войната може да провокира вътре в Русия и какво ще значи възможното овакантяване на Путин за връзките с Москва. Войната на Русия в Украйна изисква от нас да преразгледаме дългогодишните догатки и разбирания за Русия и точно тези обновени оценки би трябвало да управляват бъдещия политически метод на Вашингтон към Русия.

Очаквания за бъдещето на връзките сред Съединени американски щати и Русия

Искам да стартира с три точки, които би трябвало да осведомят нашите упования и схващане за бъдещето на връзките на Съединени американски щати с Русия.

Първо, характерът на връзките сред Съединени американски щати и Русия ще остане конфронтационен, до момента в който войната продължава и спорът евентуално ще се проточи.

Въпреки че съветската войска се бори да завоюва на бойното поле, Путин е убеден, че Западът в последна сметка ще се измори от поддръжката си за Украйна или че политическите промени в Съединените щати и Европа ще доведат до по-малко военна помощ за Киев. Но още повече, продължаването на войната е в персонален интерес на Путин. Продължаването на борбата има смисъл за Путин заради една съществена причина: военновременните автократи рядко губят власт. Да бъдеш във война затваря пътищата за жителите, военните и силите за сигурност на страната да провокират тяхното водачество. В проучване, което организирах с сътрудника доктор Ерика Франц, открихме, че от края на Втората международна война единствено седем % от персоналистичните авторитаристи - какъвто е Путин - са били свалени от власт, до момента в който е продължавал междудържавен спор, почнал под тяхно ръководство. Други данни по сходен метод демонстрират, че водачите, които предизвикват войни, е изключително малко евентуално да бъдат прокудени през това време.

Същото не важи за диктатори, които губят войни; те стават по-уязвими към изтласкване. Въпреки че диктаторите като Путин нормално са измежду най-устойчивите на военни провали, упованията на Путин за това, което може да се случи, в случай че бъде свален, евентуално ще оформят неговите калкулации. Лидерите, които се тормозят, че ще бъдат затворени, заточени или убити - орис, която е най-често срещана измежду персоналистичните автократи като Путин - допускат, че той ще бъде изключително сензитивен към даже дребни нараствания на риска за неговата непоклатимост. И доста ясната отговорност на Путин за нашествието го прави изключително уязвим. Според едно изследване водачите, които са отговорни за войните, са изключително стимулирани да продължат да се бият - даже и в лицето на компликациите - тъй като локалните участници ще желаят да ги санкционират, в случай че се провалят. Дори в случай че Украйна е извънредно сполучлива в своята контраатака, Путин има всички тласъци да се бори с компликациите, което значи, че тази война ще продължи дълго време, доста ограничавайки обсега на връзките сред Съединени американски щати и Русия.

Второ, Путин освен е подготвен да резервира властта, само че конфронтационния характер на връзките сред Съединени американски щати и Русия евентуално ще се резервира и след неговото овакантяване.

Докато войната продължава, Путин евентуално ще може да устои на всеки ответен удар. Не единствено продължаващата война усъвършенства вероятностите му за политическо оцеляване, само че и политическата система, която е построил през дългия си мандат. Путин сътвори в Русия това, което политологът Милан Сволик назовава открита автокрация, при която чиновниците на режима и елита са изцяло подвластни от водача и са вложени в поддържането на статуквото, от което се облагодетелстват. В проучването, което организирах с доктор Франц, намираме че типичният автократ след Студената война, който е управлявал 20 години (Путин е на власт от 23 години), в последна сметка ръководи общо към 36 години. Промените, които той провежда в Русия, вършат бъдещето на връзките сред Съединени американски щати и Русия по-проблематично. Путин към този момент води Русия в по-тъмна, по-авторитарна посока. Докато авторитаризмът в Русия се втвърдява след завръщането на Путин на власт през 2012 година, неговата инвазия в Украйна ускори този властнически поврат. Неправомерното задържане от страна на Русия на репортера на Wall Street Journal Еван Гершкович през март и осъждането на опозиционния деятел Владимир Кара-Мурза на 25 години затвор през април, да вземем за пример, злокобно припомнят руските времена.

Ако не друго, Путин движи Русия в по-тоталитарна посока, защото се пробва да активизира съветското общество в поддръжка на неговата война освен против Украйна, само че и против Запада със Съединените щати в центъра. Както означи съветският анализатор Андрей Колесников, към този момент не е допустимо руснаците да останат неангажирани. Както отбелязва той, " Все повече и повече руснаците, които са стопански подвластни от страната, откриват, че би трябвало да бъдат дейни путинисти. " Обществото се милитаризира, обществените актове на поддръжка нарастват, както и случаите на руснаци, докладващи за " антипатриотична " активност на своите съграждани. Пропагандата на Путин, която показва Съединените щати като зложелател, дружно с това, което евентуално ще бъде надълбоко неодобрение на Русия от западните наказания и ролята, която американските и европейските оръжия са изиграли в доста огромния брой съветски жертви, евентуално ще имат дълготрайни последствия за метода, по който руснаците гледат на Съединени американски щати и връзките сред двете страни. На фона на пропагандата на Кремъл доста руснаци наподобява се усещат обсадени и постоянно също толкоз озлобени, колкото и самият Путин; тази динамичност е доста евентуално да поддържа нападателна Русия, даже откакто Путин си тръгне.

Предвид публичните промени, настъпващи в Русия, упованията във Вашингтон би трябвало да са, че авторитаризмът и контурите на съветската външна политика ще надживеят Путин. Историческите данни демонстрират, че за всички автократи след Студената война (с изключение на монарсите), които са на власт 20 или повече години, авторитаризмът продължава след напускането на водача в 76 % от случаите. Когато такива водачи са и по-възрастни персоналистични автократи, авторитаризмът продължава - или със същия режим, или с установяването на нов - 92 % от времето. Нещо повече, същият властнически режим постоянно остава недокоснат, откакто дългогодишни водачи изоставен поста си - вероятност, която ще стане по-вероятна, в случай че Путин напусне заради естествена гибел или воден от елита прелом.

Подобна последователност евентуално ще се разпростре върху природата на съветския режим и неговите външни връзки. Наследниците, които се отклоняват от статуквото, евентуално ще провокират гневна опозиция от страна на " остарялата армия ", която има забележителен надзор върху лостовете на властта в системата. Освен че отстраняват (ако могат) лица, които съставляват изключително сериозна опасност за тях, новите водачи, които наследяват поста, са склонни да се придържат към предходната стратегия. В страни като Сирия и Узбекистан, да вземем за пример, наследниците на дългогодишни водачи (съответно Башар ал-Асад и Шавкат Мирзийоев) демонстрираха ранни признаци на либерализация посредством дейности като освобождението на политически пандизчии, единствено с цел да се върнат към обичайно по-репресивни практики.

Отчасти заради тези аргументи проучването на Сара Кроко открива, че когато наследниците идват от същия режим като водачите, участващи в започването на война, те евентуално ще продължат споровете, които са наследили. Като нахлуе в Украйна, Путин натовари бъдещите съветски водачи с неприятни проблеми - преустановяване на войната, разрешаване на въпроси за противозаконното анексиране на Крим и четирите украински територии, военновременни репарации и отговорност за военни закононарушения, да вземем за пример - които дълго ще усложняват връзките на Русия със Съединените щати и Европа. Въпреки че нов водач може да промени тона на външните връзки на Русия - тъкмо както преходът от Путин към Медведев сътвори опция за съдействие сред Съединени американски щати и Русия, която не съществуваше с Путин като президент - необятните очертания на съветската външна политика евентуално ще устоят.

Трето, дружно с желанието, Русия ще резервира забележителен потенциал да провокира Съединените щати, макар че естеството на опасността се развива.

Нахлуването на Русия в Украйна беше голяма стратегическа неточност, оставяйки Русия по-слаба военно, стопански и геополитически. Като се имат поради тези обстоятелства, ще има мощно прелъщение да се омаловажава Русия като опасност. Това би било неточност. Руската мощ и въздействие може да намалее, само че Русия ще се приспособява. По-конкретно, колкото по-уязвим се усеща Путин поради деградацията на съветските стандартни сили в Украйна, толкоз по-вероятно е той да разчита на нетрадиционни способи за реализиране на задачите си. С тил към стената, Кремъл също ще изпитва по-малко скрупули по отношение на опитите да дестабилизира враговете си посредством от време на време екзотични и сложни за следене способи в областта на биологичното, химическото, киберпространството или изкуствения разсъдък.

Като начало, Кремъл съвсем несъмнено ще ускори акциите си за дезинформация. Русия видя какъв брой ефикасни могат да бъдат сходни акции: дезинформацията и пропагандата способстваха за решенията на водачите в Африка, Латинска Америка и Близкия изток да останат неутрални или внимателни след нахлуването на Москва в Украйна. Обвинявайки Украйна в осъществяване на жестокости, които съветските бойци са направили във войната, представяйки западните наказания вместо нашествието на Русия като виновна за високите цени на храните и силата и убеждавайки мнозина, че води отбранителна война против разширяващия се НАТО, Русия размива рецензията на нейната военна експанзия.

Кибератаките евентуално ще бъдат все по-голям и унищожителен инструмент. И най-зловещото е, че колкото повече вреди понесе съветската войска в Украйна, толкоз по-вероятно е тя да разчита на вероятността за нуклеарна ескалация, с цел да компенсира стандартното предимство на НАТО в Европа. Руската войска наподобява в действителност по-комфортна с концепцията за лимитирана нуклеарна приложимост в съпоставяне със западните си сътрудници. Разбира се, потреблението на нуклеарни оръжия е политическо решение, само че преобладаването на доказателства допуска, че политическото управление на Русия може да обмисли лимитирана приложимост на нуклеарни оръжия, в случай че се сблъска с такова проваляне, което може да заплаши режима или страната. Бъдеща рецесия или спор с НАТО ще остави на Москва малко стандартни благоприятни условия, преди да реши да заплаши или евентуално да употребява нуклеарни оръжия, съкращавайки пътя към нуклеарна война.

Нарастващият импорт на нестратегически (или тактически) нуклеарни оръжия за съветската войска значи, че страната е по-малко евентуално от всеки път да се съгласи с контрактуваните ограничавания на своя нуклеарен боеприпас. Решението на Русия да спре присъединяване си в Нов СТАРТ акцентира тази динамичност. Това е изключително проблематично, като се има поради, че Русия има по-диверсифициран нуклеарен боеприпас от Съединените щати, с разнообразни типове нестратегически оръжия и доктринално наподобява, че е по-склонна да употребява тези оръжия в спор. Настоящата неприязън в Конгреса на Съединени американски щати към Русия и обстоятелствата по отношение на Москва за нарушение на договорите, които подписва, също понижават възможностите Съединените щати и Русия да се съгласят на подмяна на контракта Нов СТАРТ, откакто изтече през 2026 година При липса на съглашение, способността на Русия да създава стратегически нуклеарни оръжия и да разпростира нови системи няма да бъде тествана и Съединените щати ще изгубят значима информация за стратегическия нуклеарен боеприпас на Русия. Трябва да се означи, че Китай също модернизира своя нуклеарен боеприпас. В резултат на това Съединените щати ще се окажат изправени пред две неограничени нуклеарни сили, и двете фокусирани върху Съединените щати като съществена опасност.

Препоръки за политиката на Съединени американски щати по отношение на Русия

Най-добрият път към по-добри връзки с Русия минава през Украйна.

Съединените щати имат доста лимитирана дарба да оформят непосредствено траекторията на връзките сред Съединени американски щати и Русия. Единственият най-съществен метод да се оформи бъдещата траектория на връзките е като се даде опция на Украйна да победи Русия. Русия, която направи обилни териториални придобивки в Украйна, евентуално ще бъде насърчена - непрекъсната, в случай че не възходяща опасност за Европа и Съединените щати. Такава Русия освен би представлявала директна опасност за Съединените щати и техните съдружници, само че и нейната продължителна експанзия би отклонила вниманието на трансатлантическите сътрудници от оправянето с други, належащи световни провокации.

Военното проваляне на Русия, в противен случай, покачва вероятността за по-значима политическа смяна в Русия. Като се има поради втвърдената среда, в която Путин работи в този момент, е малко евентуално да настъпи забележителна политическа смяна без сеизмична смяна. Една украинска победа във войната може да обезпечи катализатор за смяна. Превръщането на съветското проваляне в политическа смяна надалеч не е гарантирано; персоналистичният темперамент на режима на Путин основава изключително мощни насрещни ветрове за смяна. Изследванията демонстрират, че защото персоналистичните диктатури имат малко институционални механизми за улеснение на координацията и техният хайлайф гледа на ориста си като на обвързана с тази на водача, персоналистичните водачи са най-способни да устоят на военни загуби.

И въпреки всичко даже персоналистичните авторитаристи не са ваксинирани против следствията от неприятно военно показване. Изследванията на Чиоза и Гоеманс демонстрират, че от тези водачи, които са били прокудени вследствие на война, всички са претърпели военно проваляне. Всъщност почти половината от всички водачи, които губят война, също губят власт. Както при други сеизмични събития - като стопански или естествени бедствия - военните провали могат да разкрият водачите като некомпетентни, правейки забележими пукнатини в щита на автократа, които разрушават аурата им на непобедимост. Такива разтърсвания също по този начин основават фокусна точка за готовност, улеснявайки груповите дейности, които са нужни за унищожаване на откритите режими. Тогава украинска победа покачва вероятностите за по-значима политическа смяна в Русия и, което е сериозно, може да даде на бъдещите съветски елити и съветската общност скъп урок за границите на военната мощност.

Незабавно Конгресът на Съединени американски щати би трябвало да продължи да дава военната помощ и съдействието, от което Украйна се нуждае, с цел да победи Русия. В допълнение към поддържането на военна и икономическа помощ, Конгресът може да одобри законодателство, което излага дълготраен график за доставка на оръжия на Украйна. Такъв явен, уголемен проект може да направи Москва по-песимистично настроена за бъдещето на нейната акция. Парите и ресурсите са доста по-склонни от думите да оформят изчисленията на Путин по отношение на неговите военновременни вероятности.

Междувременно Конгресът на Съединени американски щати може да способства за обезпечаването на украинска победа, като обясни, че Киев има обезпечено място на Запад. Конгресът на Съединени американски щати би трябвало изцяло да поддържа военните цели на Украйна и да поеме отговорността за създаване на поддръжка за участието на Украйна в НАТО, в това число за незабавни стъпки, които биха задълбочили интеграцията на Украйна в НАТО.

Притискане и ограничение на Кремъл.

Също по този начин сериозно, с цел да се даде опция на Украйна да победи Русия, е увеличението и усилването на глобите против Русия. Подобни старания са нужни както за смяна на изчисленията на Путин по отношение на способността му да поддържа войната, по този начин и за попречване на бъдеща експанзия на Кремъл оттатък границите му. Унизяването на съветската мощност изисква Вашингтон да гради върху политиките, които задейства след нахлуването на Путин в Украйна. По-специално, има няколко дейности, които Конгресът на Съединени американски щати може да предприеме. Първо, като се има поради смисъла на съветския енергиен бранш, Конгресът би трябвало да се застъпи за понижаване на горната граница на цената на петрола от настоящата цена от $60/барел.

Второ, Конгресът може да продължи да уголемява съществуващите наказания. Например, Конгресът може да наложи наказания на Росатам, в това число възбрана за съветски уран, както и лични наказания върху управлението на Росатом и чиновници на Росатом, работещи в Украйна. Трето, Конгресът на Съединени американски щати би трябвало да влага в използването на съществуващите наказания и контрола върху износа. Вече има доказателства, че Русия работи, с цел да ги заобиколи. По-специално, Конгресът би трябвало да усили наличните запаси за създаване на потенциал за правоприлагане в основни страни сътрудници. По същия метод основаването на единна база данни с всички глобени субекти и институции, в това число свързани лица (като дъщерни сдружения и членове на семейството), може доста да ускори контрола върху износа и неговото използване. Въпреки че това може да не са краткосрочни решения, сходни дейности са значими за стягане на съществуващите ограничения в по-дългосрочен проект.

Засилване на възпирането в Европа.

Русия не е в положение да стартира нова война през днешния ден и сигурно не с НАТО. Но това не значи, че западните политици могат да бъдат самодоволни. На Русия може да отнеме по-голямата част от десетилетие, с цел да рекапитализира своите стандартни сили след офанзивата против Украйна, само че НАТО има своите проблеми с рекапитализацията. Европейските арсенали се изчерпват. Съединените щати, в съдействие със своите съдружници в НАТО, би трябвало да се оправят с минусите в отбранителната промишлена база, с цел да обезпечат устойчиви доставки за Украйна в дълготраен проект и да подсигуряват подготвеност за бъдещи спорове.

Освен това тази война сподели какъв брой подвластна е Европа от Съединените щати за своята сигурност. Въпреки че е изкушаващо да се твърди, че Съединените щати би трябвало да трансферират отговорността за възпирането на Русия върху Европа поради възходящото напрежение с Китай, това е нереалистично и рисково предложение. На Европа ще отнеме десетилетия, с цел да бъде подготвена. Ето за какво Съединените щати би трябвало да останат ангажирани с укрепването на НАТО, като в същото време работят със своите съдружници от НАТО за подсилване на европейския дирек в границите на НАТО с течение на времето.

Увеличете обединението от страни, които се опълчват на Русия.

Единството и координацията сред Съединените щати и техните съдружници след нашествието на Путин бяха изключителни, само че Русия надалеч не е изолирана в интернационален проект. Путин удвои осведомителната област, на процедура обявявайки НАТО и Запада за виновни за войната; неговите разкази не престават да резонират с мнозина в световния юг. Само 34 страни са наложили наказания на Русия от началото на войната. Русия продължава да построява връзки в Африка, Азия, Латинска Америка и Близкия изток. Китай, Индия и други страни от световния юг се въздържаха при гласоподаване в интерес на Украйна в Организация на обединените нации. Търговията сред Русия и тези страни се усили. 87 страни към момента оферират на съветските жители безвизово влизане, в това число Аржентина, Египет, Израел, Мексико, Тайланд, Турция и Венецуела.

За да се построи коалиция от страни, нужна за дейно опълчване на Русия и минимизиране на отрицателното въздействие на Русия в световния юг, Конгресът на Съединени американски щати би трябвало да продължи да финансира Американската организация за световни медии (USAGM). Важно е, че нахлуването на Русия в Украйна също сътвори благоприятни условия, които Съединените щати и техните съдружници могат да употребяват. Русия, да вземем за пример, ще се бори да поддържа продажбите на оръжие - исторически значима връзка, която Кремъл употребява, с цел да привърже страните към Москва - поради деградацията и неприятното показване на нейната войска.

Съединените щати би трябвало да търсят благоприятни условия да се намесят, с цел да заменят тези връзки, подкопавайки нужните доходи за Кремъл и съветското въздействие в по-широк проект. По същия метод някои страни, изключително в Централна Азия, които имат близки исторически връзки с Русия, станаха по-скептични към Кремъл след нахлуването му в Украйна. Конгресът на Съединени американски щати може да изпрати делегации в основни страни, с цел да алармира за уговорката на Съединени американски щати. Такива визити могат да оказват помощ за насърчаването на тези страни да ползват по-добре глобите против Русия и с течение на времето да подкопаят съветското въздействие.

Планиране и намаляване на въздействието на задълбочаването на руско-китайските връзки.

Войната на Русия в Украйна беше сериозен тест за дълбочината на китайско-руските връзки. След нахлуването на Русия Китай остава значим сътрудник за Москва. Въпреки че имаше граници в това, което Пекин беше подготвен да направи за Русия, Китай послужи като жизненоважен избавителен пояс за Кремъл, в това число посредством повторение на съветски разкази и тематики за войната, увеличение на покупките на съветски нефт и газ и продължение на износа на микрочипове и други съставни елементи на Москва, които са били отрязани от Запада. Ако не друго, войната в Украйна и възходящото напрежение сред Съединените щати и Китай ускориха геополитическите фактори, тласкащи двете страни дружно. Въздействието е доста. Пекин освен понижава натиска на Запада върху Русия, само че колкото по-зависима става Москва от Пекин, толкоз по-вероятно е Кремъл да следва линията на Китай, засилвайки опасността, която Китай съставлява за Съединените щати. Това е изключително правилно в региона на защитата, където Русия може да даде на Китай все по-сложни качества, в това число заглушаване на подводници и други технологии, които трансформират Китай в извънредно по-голямо опасност.

Конгресът на Съединени американски щати би трябвало в този момент да обмисли вероятните отговори на даването на смъртоносна помощ от Китай на Москва. По същия метод Съединените щати и техните съдружници би трябвало да дадат приоритет на събирането на разследваща информация за съветските и китайските старания за заобикаляне на глобите и контрола върху износа. Ще бъде нужен и засилен мониторинг на разузнаването, защото по-голяма част от тяхното съдействие в региона на защитата се реализира надалеч от очите на обществеността. Освен това Вашингтон би трябвало да продължи да работи с Европа, с цел да построи обща картина на предизвикването, което по-голямата съгласуваност сред Русия и Китай би сложила и в допълнение да насърчи европейските водачи да формулират пред Китай евентуалните разноски за даване на директна поддръжка за военните старания на Русия.

Отслабване на хватката на автокрацията.

Съединените щати би трябвало да продължат да подхващат стъпки за възстановяване на вероятностите за по-добри връзки с бъдеща Русия. По-специално, Съединените щати могат да подхващат ограничения в този момент, които могат да отслабят хватката на автокрацията в дълготраен проект. По-специално корупцията беше виталната мощ на режима на Путин. Дългогодишните персоналистки режими като Русия са най-корумпираният вид властнически режим. Корумпираните и противозаконни мрежи укрепват ползите на режима и основават високи бариери пред лица отвън режима, които се стремят да получат въздействие в системата. По този метод корупцията улеснява запазването на авторитаризма след напускането на дълготраен водач. Удвояване на антикорупцията - в това число посредством дейно използване на наказания против корумпираните олигарси и следене на техните активи, усилване на напъните за битка с прането на пари, реформиране на финансирането на акциите, повишение на прозрачността на финансовите пазари и пазарите на недвижими парцели и увеличение на финансирането за проверяваща публицистика - може да отслаби структурната поддръжка за авторитаризма в Русия и по този метод да сътвори благоприятни условия за политическа смяна в ерата след Путин.

В допълнение към приоритизирането на напъните за битка с корупцията, Съединените щати и техните съдружници би трябвало да засилят поддръжката за съветското гражданско общество - основна съставна част, нужна за поддържане на по-либерална и демократична Русия. Критично, дейностите на Запада могат да оказват помощ на съветското гражданско общество да продължат работата си в лицето на репресиите на Кремъл. По-специално, огромен брой опозиционери, публицисти и други участници в съветското гражданско общество бяха принудени да изоставен страната, създавайки нови благоприятни условия за поддръжка на тяхната работа отвън Русия. Може да се направи доста, да вземем за пример, с цел да се поддържат публицисти, които в този момент работят отвън Русия, в това число посредством визова поддръжка, стипендии, увеличено финансиране и правна помощ. Подобни старания са нужни в този момент повече от всеки път и биха създали скъпа инвестиция в по-добри връзки с бъдеща Русия след Путин.

Нахлуването в Украйна беше голяма неточност, която ще остави Русия по-слаба военно, стопански и геополитически. Но от Съединените щати и техните съдружници зависи да демонстрираме, че сме подготвени да се възползваме от тази неточност. Именно тези персоналисти автократи - Путин и все по-често Си Дзинпин - са най-податливи на неверни калкулации, тъй като се обкръжават с мъже, които постоянно споделят " Да ". Инвазията на Путин в Украйна беше изключително ужасяваща неточност, само че е извънредно значимо Съединени американски щати и техните съдружници да се възползват оптимално от нея. Правилната политика за Русия - вярната конкуренция със международните автокрации - стартира с оправянето на Украйна.