Управляващите решиха да осигурят скъп запас от храна - ще

...
Управляващите решиха да осигурят скъп запас от храна - ще
Коментари Харесай

Операция "Зърно": нов държавен милиард и пазарен хаос

Управляващите взеха решение да обезпечат безценен ресурс от храна - ще дадат над 1 милиарда лева за покупка на пшеница, царевица и слънчоглед. Представителите на бранша считат, че цената на държавното управление е на половина на пазарната и се оплакват от нелегално прекъсване на износа. Рискът е страната да похарчи пари за лошокачествено зърно и да попречи на складирането на нова годишна продукция.
Петък, 4 март. Премиер, вицепремиер и министри се срещат с представители на разнообразни браншове от земеделието. Темата е войната в Украйна и желанието на държавното управление да ускори държавните ресурси от зърно за най-малко година напред.

Предвид обстановката желанията на ръководещите да обезпечат продоволствието на страната при възможен дефицит или хипотетично радиоактивно замърсяване на новата годишна продукция са разумна застраховка, която мъчно може да бъде подложена на критика. Колкото и да е дребен рискът това да се случи, е по-добре страната да е готова.

Проблемът, както всекидневно, е с осъществяването. Правителството първо мълчешком спря износа на зърнени култури - граници и пристанища са задръстени с житни товари дни наред. След това ръководещите оповестиха, че желаят да изкупят големите количества на пазарен принцип, само че съгласно хора от сектора предлаганите цени са надалеч по-ниски от това, което могат да получат при покупко-продажби отвън страната. Още повече че сега котировките на интернационалните тържища летят, само че и разноските на зърнарите за новата годишна продукция ще са по-високи поради поскъпнали тор и горива. А и наличните количества зърно към момента са тройно повече по отношение на потребностите на страната като ползване.
Реклама
Всичко това е рецепта за най-малко краткотраен безпорядък и ненапълно основателно неодобрение на представители на земеделския отрасъл.
Гроздовете на гнева
Решението от сряда е страната да излезе на пазара на зърнени култури и да изкупи от българските производители и търговци към 1.1 млн. тона пшеница, царевица и слънчоглед за гарантиране на потребностите на популацията за година напред. Първо, то е било в съгласие на съвещание на Консултативния съвет по зърното в петък сред премиера и министри и представители на сектора.

" Както видяхме всички, имаше заплаха от няколко случая в Украйна, в това число и със запалване на постройка в тяхна АЕЦ. Беше административна постройка, нямаше заплаха от радиация, само че тогава взехме решение, че не може да поемаме риск по отношение на количествата зърно, които България има ", уточни министър председателят Кирил Петков в Народното събрание няколко дни по-късно. Той съобщи още, че страната ще направи това до дни и че ще изкупува зърното на пазарни цени.

Все още обаче няма ясно направен механизъм, по който държавното управление ще направи това. Земеделският министър Иван Иванов разясни, че ще насочат предложения през Софийската стокова борса. Но в случай че страната принудително купува половината налично на пазара зърно, то това е и директна ценова намеса, в това число и в активността на така наречен стокова борса. Междувременно цените на пшеницата на интернационалните тържища порастват внезапно поради войната и страха от дефицит - Русия и Украйна създават 30% от житото в света (виж другия текст). Затова и разумно земеделските производители и търговци също се надяват да получат действителна цена.
Реклама
Радослав Христов от Тракийския съюз на зърнопроизводителите споделя хронологията по този начин: " Към събота в земеделското министерство изработихме пазарни механизми па покупките на хлебна и фуражна пшеница и царевица - борсовата цена на MATIF (над 370 - 400 евро на звук за хлебна пшеница тази седмица - бел. ред.) минус 80 лв.. Но в неделя земеделският министър ни сподели: " Това не е комерсиална договорка, тъй като ние сме вложили във вас. " Какво - 100 млн. лева за акцизи и дотации, които обаче са европейски. " Затова ви предлагаме 57 ст. за хлебна пшеница и по 55 ст. за фуражна и царевица. "

Хора от сектора обаче обръщат внимание, че да се гледат борсови цени сега може би не е най-удачно - първо, покупко-продажби в Черноморския район последните дни съвсем няма и, второ, при продажби в страната разноските за превоз са доста по-ниски.

" На така наречен Софийска стокова борса цените са 480 лева на звук, само че интернационалната за Черноморския район към този момент е 750 лева./т. Цените има още да порастват ", споделя обаче Артур Акопян, притежател на най-големия търговец на зърно в България - " Севан ". Така съгласно него офертата на страната е да получи зърното на половин цена. Това ще стане допустимо, откакто износът принудително и нелегално е спрян и фермерите се изнервят преди новата годишна продукция. Но резултатът ще е съсипване на един огромен работещ отрасъл.

Премиерът Петков съобщи, че закупените количества ще се съхраняват в държавния запас, само че по-късно земеделският министър посочи, че действително ще се употребяват и частни хранилища. Информацията какви тъкмо хранилища и с какви размери има запасът не е обществена, като по закон държавните ресурси от пшеница би трябвало да са обезпечени за 60 дни (или към 300 тона).
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Войната в Украйна 3 Свят 1 Войната в Украйна 2 Войната в Украйна 3 Свят 1 Войната в Украйна 2 Войната в Украйна 3 Свят Реклама
Според хората от сектора страната няма къде да държи огромно количество зърно. " Държавният запас няма задоволително пространства да съхранява такива големи количества. Единственият метод е да задължат самите производители да съхраняват на отговорно бранене. Но те могат да създадат това до новата годишна продукция ", сподели пред Българска национална телевизия и някогашният аграрни министър на ГЕРБ Мирослав Найденов. Финансовият министър Асен Василев обаче съобщи, че общо складовите бази в страната са за 14 млн. тона и новата годишна продукция " умерено може да бъде прибрана ".

Сметките на притежателя на " Севан " са, че положителните хранилища за зърно са с потенциал най-много 2 млн. тона и сега са цялостни 80%. За да се стигне до цитираното число, евентуално се броят и стопанските дворове на всички фермери, само че даже в естествените хранилища пшеницата е качествена към половин година, изясняват от бранша.

За покупката на декларираните количества ще са нужни и обилни средства. В сряда след съвещанието на Министерския съвет Асен Василев разгласи, че държавното управление отпуска за задачата 1.1 милиарда лева на земеделското министерство. С тях ще бъде повишен капиталът на никому незнайното до момента държавно " Сортови семена - Елит " ЕАД - София. То е с 5 души личен състав и 200 - 300 хиляди лева доходи годишно.

Но очевидно задачата е разходът да бъде записан под линия - сумата ще се води финансова инвестиция и няма да се регистрира като недостиг в бюджета на касова основа. Тук обаче стои и рецензията към схемата, която ГЕРБ приложи с наливането на пари към държавните ДКК и " Автомагистрали " - харчене на мрачно от дребни и неопитни в сферата сдружения. Сега рискът с новата неопитна звезда " Сортови семена - Елит " е страната да купи скъпо и некачествено зърно с милиарда на данъкоплатците.
Бюлетин Войната в Украйна
Научавайте всичко най-важно. Обобщение на протичащото се и следствията от него за хората, бизнеса, стопанската система и политиката.
Вашият email Записване
Реклама Жито в остатък Автор: Кристияна Христова
България е чист експортьор на зърнени култури, като през 2020 година е на 13 място в света с продадени над 3.2 млн. тона зад граница за съвсем 700 млн. $. Причината е, че създадените количества всяка година са в пъти повече от личните потребности на страната, които са към 1.5-1.7 млн. тона (консумация от хора, за фуражи и семена). Последната годишна продукция пшеница беше рекордна като рандеман - съвсем 7.2 млн. тона, и бе оповестена за най-хубавата от 2017 година насам. Оперативните данни на земеделското министерство към 4 март демонстрират, че от тях за вътрешна консумация към този момент са потребени малко над 1.2 млн. тона, изнесени са 3.4 млн. тона и към момента по хранилища има към 2.8 млн. тона. От тях по думите на Василев 300 хиляди тона са в складовете на държавния запас.

Добивът на пшеница от идната годишна продукция стартира през юни и до тогава производители и търговци изпразват хамбарите, с цел да стартират да складират новите количества. Най-малкото и качеството на зърното пада с времето, даже и да има къде да се държи. А за новата годишна продукция в бранша са съвсем уверени, че ще е мощна, съдейки от засятото и метеорологичните условия дотук.
Износът - безмълвно възпрян
От предходната седмица обаче износът на зърнени култури - по думите на хора от сектора - на процедура е спрян. Официална заповед за това няма. Едва ли и ще се появи, тъй като сходни дейности нарушават правото на Европейски Съюз за свободно напредване на артикули и товари.
" Защо не спрат износа на ток, а пречат на износа на зърно, все сме европейски пазар. " Артур Акопян, притежател на най-големия търговец на зърно в България - " Севан " Фотограф: Цветелина Белутова
" Вицепремиерът и министър на финансите в 14 часа на 4 март пред 50 души - представители на разнообразни браншове в земеделието, си призна, че е издал джука заповед за възбрана на износа на всякакво зърно ", твърди Радослав Христов. Той споделя, че пристанищата в Бургас и Варна са цялостни с натоварени кораби, има сигнали за арестувани камиони и на Кулата и Свиленград.

От Агенция " Митници " обявиха пред " Капитал ", че от предходната седмица упражняват засилен надзор при износа на зърнени култури и по тази причина има закъснение на обработката на товарите. В сряда финансовият министър също съобщи, че няма възбрана за експорт, само че се вършат инспекции по границата, с цел да е ясно дали документите са изрядни. Но и даде образец с Унгария и Сърбия, които са забранили износа.

" Пълно безвластие е ограничението на износа от страната ", обобщава Артур Акопян, който годишно търгува с 1.5 млн. тона зърно и слънчоглед. " Осем дни корабът ми стои на пристанището и чака да получи позволение за товарене, това коства по 30 хиляди $ дневно. Натовареното ми беше позволено и в този момент съм любопитен дали ще ми разрешат корабът да излезе от пристанището. Зърното е за страна от Европейски Съюз по контракт от декември. Традиционно инспекцията лишава един час, прибавя търговецът. Освен това импровизирано представители на митниците са го предизвестили да не се мъчи да товари нови кораби.

По негови данни след рекордната годишна продукция сега има налично в България 4 млн. тона зърно, 1 звук е в мелници и потребители на фураж. Около 3 млн. тона са свободни, само че към този момент няма време да се изнесат количествата с тези неофициални ограничавания - потенциалът на българските пристанища е 600 хиляди тона на месец, март е загубен, до новата годишна продукция няма време даже да се изнесе. А и новото зърно, при което още веднъж ще чака мощна годишна продукция, няма да има къде да се складира, добавя Акопян.

Икономистът и народен представител от " Демократична България " Георги Ганев счита, че България не е застрашена към този момент особено за зърното. " По-страшна и с по-дългосрочни проблеми ще е рецесията с торовете, която може да докара най-малко за Европа до по-ниски добиви за няколко години напред ", съобщи Ганев в изявление за " 24 часа ". Това съгласно него би довело до повишаване на храните.

Производители и търговци, несъмнено, търсят своя интерес. Създавали са връзки и пазари с години и в случай че бъдат разрушени със възбрана за експорт, ще има последствия в бъдеще. Сега интернационалните цени са на невиждани от десетилетие равнища, те имат и упования за повишени разноски в бъдеще поради горива и торове и боязън, че с времето заключената в страната продукция ще се скапе.

Държавата пък се пробва да реализира по-добра цена и да се подсигури при възможни рискови обстановки в бъдеще. Само че с мантрата, че по време на война разпоредбите не важат, тя може да докара един работещ пазар до злополука, и то в годината, когато въпреки и по ужасяващи аргументи износът от другите огромни производители е блокиран, а цените са рекордни.
Бомба в житницатаВойната заключи житницата на Европа и предстоящите дефицити автоматизирано изстреляха цените на храните. Причината - Русия и Украйна продават обичайно 30% от пшеницата в света, а износът от атакуваната страна от две седмици и за неразбираемото бъдеще е изцяло неосъществим. Русия пък е обкръжена от наказания, претърпява финансов колапс и се сблъсква с разумно отвращение в западните купувачи да подписват покупко-продажби с Путин - има риск от налагане на наказания и по тази линия и репутационен риск. Другият топ артикул на двете страни е слънчогледът, като при олиото Украйна и Русия държат 80% от международния експорт.Потенциалният дефицит на храни прави държавните управления нервни - някои като Унгария постановиха забрани на експорт на царевица, Сърбия - на разнообразни артикули, а и други мислят за презапасяване. Защото дефицитът на храна (не единствено самун, само че и месо поради фуражите) би раздрусал всяка власт.Колко огромен е проблемътЗаключените останки от миналогодишната годишна продукция към този момент подвигнаха цените на пшеницата на рекордни равнища. На главната международна борса - тази в Чикаго, единствено за седмица котировките скочиха с 41%. На френската борса MATIF, която е главен ориентир за Европа, хлебната пшеница се търгуваше и за 800 лева на звук при равнища преди войната към 500 лева Украйна не е изнесла 25% от количествата от остарялата годишна продукция, което значи, че 6 млн. тона пшеница няма да стигне до обичайните си външни клиенти. При царевицата неизнесените количества са големи - над 14 млн. тона, сочи разбор на ING Think.Голямата незнайна е дали обстановката ще се развърже доникъде на годината. Тогава се жъне новата годишна продукция. В Украйна земеделците ще пропуснат наторяване и във военна конюнктура жътвата е по-скоро невъзможна. Още по-критично ще е пролетното засяване - то е след по-малко от месец. Фермерите в Украйна надали всеобщо ще засеят слънчоглед и царевица, като даже в зоните без дейни военни дейности има недостиг на гориво за машините, защото наличното е ориентирано към армията. Рискове има даже и спорът да завърши - черноморските пристанища на Украйна, които се употребяват за износа, може дълго да са блокирани, минимум поради високи цени, желани от корабните застрахователи.ПренарежданеОткъм Русия рисковете за цялостно неявяване от пазара са по-малки, само че сигурно износът ще се забави, неналичието на доходи за земеделците може да докара до по-малко засети площи. Но сигурно ще има разбъркване в посоките на експорт. Само преди дни Китай махна всички настоящи до неотдавна рестрикции върху вноса на пшеница от Русия.Разместване ще има и при слънчогледовото масло - купувачи могат да го заместят с палмово или соево, само че при палмовото този сезон количествата също са ниски, което изстрелва цената на растителната лой световно.В Съединени американски щати, а в други елементи на света тази неустановеност евентуално ще докара до повече засети площи, само че резултат от това ще има едвам при идната годишна продукция. Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Вера Денизова
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР