Консерваторите в Хърватия спечелиха изборите, но без мнозинство
Управляващата консервативна партия в Хърватия завоюва най-вече места на парламентарните избори в сряда, само че не задоволително, с цел да сформира държавно управление, съгласно съвсем цялостните публични резултати.
Хърватската демократична общвост (ХДО) на настоящия министър председател Андрей Пленкович завоюва 60 места в 151-членното заседание, демонстрират резултатите от над 90% от изборните секции. На предходния избор през 2020 година партията завоюва 66 места. Лявоцентристка коалиция, водена от социалдемократите (СДП), завоюва 42.
„ ХДС завоюва за трети (пореден) път безапелационно парламентарни избори “, сподели Пленкович пред своите поддръжници в Загреб рано в четвъртък. Партията ще стартира да образува ново парламентарно болшинство за сформиране на държавното управление си в четвъртък сутринта, добави той.
Лидерът на СДП Педя Гърбин призна, че резултатите не са това, което партията желае, само че сподели, че те " демонстрират, че... хората желаят смяна ".
Националистическата дясна партия „ Движение Родина “ е трета с 14 места. Анализаторите правят оценка, че тя има огромен информационен капацитет, който може да я трансформира в основен фактор при съставянето на ново държавно управление. Ултраконсервативната партия и зелено-лява партия завоюваха по 11 и 10 места. " Ще бъде доста сложен развой на договаряния " за сформиране на ново държавно управление, сподели политическият анализатор Тихомир Ципек пред Нова телевизия.
Висока изборна интензивност
Избирателната интензивност беше 60 %, спрямо 47 % по време на вота през 2020 година Изборите се организираха след яростна акция сред Пленкович и левия популистки президент Зоран Миланович, който взе участие в акцията макар правосъдното предизвестие. Сблъсъкът пристигна, когато страната от Европейския съюз се бори против корупцията, дефицита на работна ръка, най-високата инфлация в еврозоната и противозаконната миграция. Месеци наред Пленкович и неговата ХДО изглеждаха подготвени за лесна победа, която щеше да обезпечи третия му мандат като министър председател.
Но в средата на март Миланович, който оглавяваше изследванията за политическа известност, направи шокиращото известие, че ще провокира Пленкович и ще стане претендент за социалдемократите. Хърватското президентство е значително церемониална служба за човек без политическа принадлежност. Наричайки Пленкович „ кръстник на престъпността “, 57-годишният Миланович акцентира неотдавнашното назначение на новия основен прокурор, който е арбитър с хипотетични връзки със обвинени в корупция. Корупцията от дълго време е ахилесовата пета на ХДО. Няколко от министрите на Пленкович се отдръпнаха след обвинявания и битката против корупцията беше основна за кандидатурата на Хърватия за присъединение към Европейски Съюз през 2013 година
Проруски
Миланович агитираше из страната макар решението на Върховния съд на страната, че той може да взе участие в изборите единствено, в случай че първо се отдръпна от президентския пост. Пленкович, който е министър председател от 2016 година, упрекна противника си в нарушение на конституцията, присъединяване в тирада на омразата и го назова " страхливец ", тъй като не е подал оставка. Премиерът акцентира ролята си в приемането на страната с 3,8 милиона население в еврозоната и Шенгенското пространство предходната година. Но със междинна месечна заплата от 1240 евро (1345 долара) страната остава една от най-бедните в Европейски Съюз.
„ Ситуацията със сигурността в международен мащаб в никакъв случай не е била по-напрегната и по-опасна... тъй че би трябвало да имаме доста виновни хора, ръководещи Хърватия през идващите четири години “, сподели 54-годишният Пленкович след гласуването в Загреб. Пленкович неведнъж е упреквал Миланович, че е „ проруски “ заради рецензиите му към поддръжката на Европейски Съюз за Украйна против нахлуването на Москва и съпротивата на президента да образова украински бойци в Хърватия, която е член на НАТО. Миланович, който осъди акцията на Русия в Украйна, твърди, че пази хърватските ползи, като предотвратява страната да бъде " въвлечена във война ".
ХДО ръководи Хърватия през по-голямата част от интервала от нейната самостоятелност от Югославия през 1991 година, до момента в който СДП е опората на опозицията. Миланович, който беше министър-председател от 2011 година до 2016 година, е прочут със своята пламенна изразителност и хули против съперниците на ХДО, чиновници на Европейски Съюз и неговите критици. Мандатът му изтича през януари, само че той сподели, че ще се отдръпна, в случай че СДП и нейните съдружници обезпечат болшинство за сформиране на ново държавно управление. /БГНЕС, Агенция Франс Прес
