/ Update Required To play the media you will need

/ Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin. Един духовник усърдно украсява страниците на старинно евангелие. Очертава фини изображения на светци и геометрични фигури, а около тях като рамка красиво се преплитат по-тънки и по-плътни линии. Понякога рисунките заемат цялата страница, а други – майсторски са вплетени в изтънчено изписаните заглавни букви, които припомнят на антични колони, украсени с прелестни цветя, орли, лъвове, змии, сирени и кентаври…
Тези дребни рисунки се назовават миниатюри. Думата „ миниатюра ” идва от името на река Миниус в Испания. Край нея се добивало оловото, от което се правело аленото мастило за илюстрациите на ръкописите. То не се разтваряло във вода и се наричало „ миниум ”. Освен аления за основаването на миниатюрите се употребявали също синия, зеления и жълтия цвят, а основата била златна.
Най-старата непокътната книга с такива миниатюри е византийското евангелие, написано от монаха Рабула през 6-и век на територията на днешна Сирия, а най-богати са миниатюрите във византийските и българските църковни книги от 9-10 век.
Още за изкуството на миниатюрите в старите книги, за основаването на най-старата ни книжовност – глаголицата, както и за първите български книжовници, можете да научите в следващия епизод на „ История на изкуството за деца ”.