Високите заплати в болниците остават привилегия за малцина
Университетска многопрофилна болница за интензивно лекуване „ Канев “ АД – Русе са обезпечили 2000 съществена заплата за доктор
Лекарите в София са получили стартово 2000 лева, само че сътрудниците им в страната и сестрите остават на ниски съществени заплати.
Столичните лечебни заведения всеобщо са повишили заплатите на лекарите, тъй че главните им хонорари да доближат 2000 лв., какъвто е прагът в Колективния трудов контракт за бранша. Не такава, обаче, е картината в страната, където лечебните заведения не престават да залагат на ниски съществени заплати от към 1000 лв. и в допълнение материално стимулиране, което може да надвиши неколкократно главната заплата. При медицинските сестри даже в още по-голяма степен е видно, че лечебните заведения всеобщо избират да ги държат на ниски съществени заплати и да им дават добавки към тях. Едва 16 лечебни заведения в страната са обезпечили съществена заплата от 1500 лв. за медицинските сестри, въпреки че в съвсем всички лечебни заведения брутните хонорари на сестрите надвишават или са доста близки до тази сума. Това демонстрират данни за възнагражденията в държавните и общинските лечебни заведения към 30 септември, предоставени на от Министерството на здравеопазването по Закона за достъп до социална информация.
Такава е равносметката от опита на постоянното държавно управление на Кирил Петков да стартира курс към покачване на възнагражденията на медицинските експерти и понижаване ножицата в заплащането на медицинския личен състав. През годината лечебните заведения бяха задължени с текстове от Националния рамков контракт до 1 август да доближат съществени заплати от 2000 лева за доктор, 1500 лева за здравна сестра и 910 лева за санитар според Колективния трудов контракт. В противоположен случай, щяха да получават по-малко пари от НЗОК. Действието на този текст беше спряно от съда, само че въпреки всичко някои лечебни заведения се съобразиха със заложената посока. Други оповестиха условията за непостижими на фона на възходящите цени на ток, газ и консумативи, а трети гневно се опълчиха на административно спуснатите заплати, макар че очевидно могат да си разрешат да ги заплащат. Данни за достигнатите заплати от частните лечебни заведения няма в Министерство на здравеопазването, а НЗОК показа през октомври единствено систематизирана статистика за всички типове лечебни заведения.
Предоставените данни демонстрират, че от 182 държавни и общински лечебни заведения, 55 са достигнали главната заплата от 2000 лв. за доктор, само че единствено 16 са обезпечили съществена заплата от 1500 лева за сестрите. От Министерство на здравеопазването прецизираха, че това са лечебните заведения, в които всички категории личен състав са достигнали заложените в КТД минимални хонорари. Иначе, отвън тях, има и други лечебни заведения които са достигнали междинни съществени заплати от 1500 лв. за сестра, само че не всички сестри получават този обезпечен най-малко, т.е. едни взимат повече, а други по-малко.
Средните съществени заплати на лекарите в страната варират от малко под 1000 лв. до към 2500 лв.. Средните брутни заплати на лекарите, които включват и спомагателното материално стимулиране, са много по-високи: от малко над 1000 до близо 7000 лв.. Това значи, че в случай че в една болница 50 лекари взимат брутни заплати от по 2000 лв., а 10 лекари взимат заплати от по 30 000 лв. на месец, то междинната брутна заплата на доктор в болничното заведение ще бъде 6666 лв.. Брутните заплати включват разнообразни добавки, които лекарите получават според от приходите по клинични пътеки, такси за избор на екип и други
Повечето огромни лечебни заведения в София, където е съсредоточен главният пациентопоток, са съумели да доближат междинни съществени заплати от 2000 лв. за доктор към септември тази година. Сред тях са " Пирогов ", " Александровска ", болница " Чирков ", " Царица Йоанна - ИСУЛ ", " Майчин дом ", " Света Анна ", " Свети Иван Рилски ", Специализираната болница по детски заболявания " Иван Митев, Националната кардиологична болница, СБАЛ по онкология, болница " Лозенец " и други
Могат, само че не желаят
В страната, обаче, прави усещане, че доста от огромните лечебни заведения са предпочели да запазят политиката за ниски съществени заплати и високи добавки към тях под формата на в допълнение материално стимулиране. Показателни в това отношение са университетските лечебни заведения в Пловдив, Плевен и Варна. В пловдивската болница " Свети Георги " междинната съществена заплата на доктор към септември е 921 лв., само че брутната дружно с добавките доближава 3684 лв.. В плевенската " Георги Странски " главната лекарска заплата е 1076, а брутната – 2858 лв.. Във варненската " Света Марина " главната лекарска заплата е 1309 лв., а брутната с добавките доближава до 4170 лв.. От по-големите провинциални лечебни заведения единствено университетската болница в Стара Загора " Д-р Стоян Киркович " и " Канев " в Русе са обезпечили 2000 съществена заплата за доктор. Прагът от 2000 лева е минат и в някои по-малки профилирани лечебни заведения в страната, като да вземем за пример комплексните онкологични центрове (КОЦ).
Зад отводите на болничните мениджъри да покачат главните заплати стоят разнообразни претекстове. Повечето от тях са склонни да дават спомагателни пари единствено на хората, които действително вземат участие в работния график през месеца, а не са в отпуск или болничен, да стимулират финансово лекарите, които " изкарват " на болничното заведение по-големи доходи през клинични пътеки и " избор на екип ".
При заплатите на медицинските сестри тази наклонност е още по-видима: множеството лечебни заведения твърдо за запазили политиката за ниски съществени хонорари и в допълнение стимулиране посредством бонуси. Въпреки, че в страната съвсем няма болница, където междинното брутно заплащане на сестрите да е под 1500 лв., единствено 16 лечебни заведения са решили да заложат такива съществени заплати.
Директорските заплати от 4000 до 50 000 лв.
Заплатите на шефовете на лечебните заведения също варират в необятни граници, като данните на Министерство на здравеопазването не дават цялостната картина за приходите на болничните мениджъри. Съгласно договорите им за ръководство, шефовете на лечебните заведения получават заплати сред 4000 и 15 000 лв. на месец. А членовете на препоръките на шефовете, които нормално са по двама души - сред 2 000 и 3000 лева Много от болничните шефове, обаче, с изключение на шефове на лечебните заведения са и настоящи лекари, които получават пари за работа по клинични пътеки, отчисления от таксите за избор на екип, пари за присъединяване в клинични изпитвания и други или пък развиват редом процедура в частен кабинет. Така приходите им могат да доближат и до 50 000 лв. на месец. Информация за съвкупния им месечен приход получаваме от данъчните им заявления в регистъра на КПКОНПИ.
Основните заплати на шефовете на столичните лечебни заведения всеобщо са по 7000 - 8000 лв.. От софийските лечебни заведения най-висока по контракт е заплатата на шефа на УМБАЛ " Свети Иван Рилски " Дечо Дечев – 10 463 лева, само че там и заплатите на лекарите и сестрите са по-високи: междинните брутни хонорари доближават 5000-6000 лв. за доктор и до 4000 лв. за сестра. Сред огромните лечебни заведения най-висока заплата по контракт взима шефката на варненската болница " Света Марина " Силва Андонова – 12 780 лв.. Тя е един от образците за това, че възнагражденията на шефовете не се изчерпват с главната им директорска заплата. Видно от данъчната ѝ декларация за 2021 година месечният ѝ трудов приход доближава до 23 447 лв..
Бившият шеф на " Света Екатерина " Генчо Начев, станал прочут като един от най-състоятелните лекари в страната, си е докарвал по над 35 000 лева месечно съгласно данъчната му декларация за предходната година. Директорът на пловдивската " Свети Георги " се подписва под съществена директорска заплата от 8100 лв., само че от декларацията му за предходната година е видно, че си докарва месечен приход от 19 234 лв..
Директорът на " Майчин дом " в София Иван Костов взима 7 088 лева месечно по контракт за ръководство, само че по данъчна декларация трудовите му приходи доближават 54 000 лева месечно.
Директорът на Многопрофилната болница за интензивно лекуване по неврология и психиатрия " Свети Наум " проф. Иван Миланов е с съществена директорска заплата от 7109 лв., само че от данъчната му декларация излиза наяве, че месечният му трудов приход за предходната година е достигал 34 500 лв..
Високи съществени хонорари взимат и шефовете на някои по-малки лечебни заведения в страната като тази в Мадан, белодробната болница в Благоевград, лечебните заведения в Горна Оряховица и Провадия.
В някои частни лечебни заведения, финансирани от НЗОК, директорските заплати са даже още по-високи.
Видно от данните, ножицата във възнагражденията в държавните и общинските лечебни заведения остава проблем. Макар да беше направена стъпка към гарантирането на по-достойни стартови заплати за лекарите, то за сестрите, които са най-дефицитните фрагменти в системата, такова изпитание не беше направено.
Лекарите в София са получили стартово 2000 лева, само че сътрудниците им в страната и сестрите остават на ниски съществени заплати.
Столичните лечебни заведения всеобщо са повишили заплатите на лекарите, тъй че главните им хонорари да доближат 2000 лв., какъвто е прагът в Колективния трудов контракт за бранша. Не такава, обаче, е картината в страната, където лечебните заведения не престават да залагат на ниски съществени заплати от към 1000 лв. и в допълнение материално стимулиране, което може да надвиши неколкократно главната заплата. При медицинските сестри даже в още по-голяма степен е видно, че лечебните заведения всеобщо избират да ги държат на ниски съществени заплати и да им дават добавки към тях. Едва 16 лечебни заведения в страната са обезпечили съществена заплата от 1500 лв. за медицинските сестри, въпреки че в съвсем всички лечебни заведения брутните хонорари на сестрите надвишават или са доста близки до тази сума. Това демонстрират данни за възнагражденията в държавните и общинските лечебни заведения към 30 септември, предоставени на от Министерството на здравеопазването по Закона за достъп до социална информация.
Такава е равносметката от опита на постоянното държавно управление на Кирил Петков да стартира курс към покачване на възнагражденията на медицинските експерти и понижаване ножицата в заплащането на медицинския личен състав. През годината лечебните заведения бяха задължени с текстове от Националния рамков контракт до 1 август да доближат съществени заплати от 2000 лева за доктор, 1500 лева за здравна сестра и 910 лева за санитар според Колективния трудов контракт. В противоположен случай, щяха да получават по-малко пари от НЗОК. Действието на този текст беше спряно от съда, само че въпреки всичко някои лечебни заведения се съобразиха със заложената посока. Други оповестиха условията за непостижими на фона на възходящите цени на ток, газ и консумативи, а трети гневно се опълчиха на административно спуснатите заплати, макар че очевидно могат да си разрешат да ги заплащат. Данни за достигнатите заплати от частните лечебни заведения няма в Министерство на здравеопазването, а НЗОК показа през октомври единствено систематизирана статистика за всички типове лечебни заведения.
Предоставените данни демонстрират, че от 182 държавни и общински лечебни заведения, 55 са достигнали главната заплата от 2000 лв. за доктор, само че единствено 16 са обезпечили съществена заплата от 1500 лева за сестрите. От Министерство на здравеопазването прецизираха, че това са лечебните заведения, в които всички категории личен състав са достигнали заложените в КТД минимални хонорари. Иначе, отвън тях, има и други лечебни заведения които са достигнали междинни съществени заплати от 1500 лв. за сестра, само че не всички сестри получават този обезпечен най-малко, т.е. едни взимат повече, а други по-малко.
Средните съществени заплати на лекарите в страната варират от малко под 1000 лв. до към 2500 лв.. Средните брутни заплати на лекарите, които включват и спомагателното материално стимулиране, са много по-високи: от малко над 1000 до близо 7000 лв.. Това значи, че в случай че в една болница 50 лекари взимат брутни заплати от по 2000 лв., а 10 лекари взимат заплати от по 30 000 лв. на месец, то междинната брутна заплата на доктор в болничното заведение ще бъде 6666 лв.. Брутните заплати включват разнообразни добавки, които лекарите получават според от приходите по клинични пътеки, такси за избор на екип и други
Повечето огромни лечебни заведения в София, където е съсредоточен главният пациентопоток, са съумели да доближат междинни съществени заплати от 2000 лв. за доктор към септември тази година. Сред тях са " Пирогов ", " Александровска ", болница " Чирков ", " Царица Йоанна - ИСУЛ ", " Майчин дом ", " Света Анна ", " Свети Иван Рилски ", Специализираната болница по детски заболявания " Иван Митев, Националната кардиологична болница, СБАЛ по онкология, болница " Лозенец " и други
Могат, само че не желаят
В страната, обаче, прави усещане, че доста от огромните лечебни заведения са предпочели да запазят политиката за ниски съществени заплати и високи добавки към тях под формата на в допълнение материално стимулиране. Показателни в това отношение са университетските лечебни заведения в Пловдив, Плевен и Варна. В пловдивската болница " Свети Георги " междинната съществена заплата на доктор към септември е 921 лв., само че брутната дружно с добавките доближава 3684 лв.. В плевенската " Георги Странски " главната лекарска заплата е 1076, а брутната – 2858 лв.. Във варненската " Света Марина " главната лекарска заплата е 1309 лв., а брутната с добавките доближава до 4170 лв.. От по-големите провинциални лечебни заведения единствено университетската болница в Стара Загора " Д-р Стоян Киркович " и " Канев " в Русе са обезпечили 2000 съществена заплата за доктор. Прагът от 2000 лева е минат и в някои по-малки профилирани лечебни заведения в страната, като да вземем за пример комплексните онкологични центрове (КОЦ).
Зад отводите на болничните мениджъри да покачат главните заплати стоят разнообразни претекстове. Повечето от тях са склонни да дават спомагателни пари единствено на хората, които действително вземат участие в работния график през месеца, а не са в отпуск или болничен, да стимулират финансово лекарите, които " изкарват " на болничното заведение по-големи доходи през клинични пътеки и " избор на екип ".
При заплатите на медицинските сестри тази наклонност е още по-видима: множеството лечебни заведения твърдо за запазили политиката за ниски съществени хонорари и в допълнение стимулиране посредством бонуси. Въпреки, че в страната съвсем няма болница, където междинното брутно заплащане на сестрите да е под 1500 лв., единствено 16 лечебни заведения са решили да заложат такива съществени заплати.
Директорските заплати от 4000 до 50 000 лв.
Заплатите на шефовете на лечебните заведения също варират в необятни граници, като данните на Министерство на здравеопазването не дават цялостната картина за приходите на болничните мениджъри. Съгласно договорите им за ръководство, шефовете на лечебните заведения получават заплати сред 4000 и 15 000 лв. на месец. А членовете на препоръките на шефовете, които нормално са по двама души - сред 2 000 и 3000 лева Много от болничните шефове, обаче, с изключение на шефове на лечебните заведения са и настоящи лекари, които получават пари за работа по клинични пътеки, отчисления от таксите за избор на екип, пари за присъединяване в клинични изпитвания и други или пък развиват редом процедура в частен кабинет. Така приходите им могат да доближат и до 50 000 лв. на месец. Информация за съвкупния им месечен приход получаваме от данъчните им заявления в регистъра на КПКОНПИ.
Основните заплати на шефовете на столичните лечебни заведения всеобщо са по 7000 - 8000 лв.. От софийските лечебни заведения най-висока по контракт е заплатата на шефа на УМБАЛ " Свети Иван Рилски " Дечо Дечев – 10 463 лева, само че там и заплатите на лекарите и сестрите са по-високи: междинните брутни хонорари доближават 5000-6000 лв. за доктор и до 4000 лв. за сестра. Сред огромните лечебни заведения най-висока заплата по контракт взима шефката на варненската болница " Света Марина " Силва Андонова – 12 780 лв.. Тя е един от образците за това, че възнагражденията на шефовете не се изчерпват с главната им директорска заплата. Видно от данъчната ѝ декларация за 2021 година месечният ѝ трудов приход доближава до 23 447 лв..
Бившият шеф на " Света Екатерина " Генчо Начев, станал прочут като един от най-състоятелните лекари в страната, си е докарвал по над 35 000 лева месечно съгласно данъчната му декларация за предходната година. Директорът на пловдивската " Свети Георги " се подписва под съществена директорска заплата от 8100 лв., само че от декларацията му за предходната година е видно, че си докарва месечен приход от 19 234 лв..
Директорът на " Майчин дом " в София Иван Костов взима 7 088 лева месечно по контракт за ръководство, само че по данъчна декларация трудовите му приходи доближават 54 000 лева месечно.
Директорът на Многопрофилната болница за интензивно лекуване по неврология и психиатрия " Свети Наум " проф. Иван Миланов е с съществена директорска заплата от 7109 лв., само че от данъчната му декларация излиза наяве, че месечният му трудов приход за предходната година е достигал 34 500 лв..
Високи съществени хонорари взимат и шефовете на някои по-малки лечебни заведения в страната като тази в Мадан, белодробната болница в Благоевград, лечебните заведения в Горна Оряховица и Провадия.
В някои частни лечебни заведения, финансирани от НЗОК, директорските заплати са даже още по-високи.
Видно от данните, ножицата във възнагражденията в държавните и общинските лечебни заведения остава проблем. Макар да беше направена стъпка към гарантирането на по-достойни стартови заплати за лекарите, то за сестрите, които са най-дефицитните фрагменти в системата, такова изпитание не беше направено.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ