Уникална археологическа находка край София
Уникално изображение на гладиатор, сражавал се на арената на фамозния амфитеатър на Сердика. За това заяви археологът проф. Николай Овчаров:
„ Хората познават крепостта Кокалянски Урвич край София като значима средновековна твърдина – едно от последните убежища на цар Иван Шишман против османското настъпление. През ХV-ХVІІ в. в нейните остатъци пък е съграден доста значим манастир, съхранил българщината през вековете и разказан от първия български възрожденец Паисий Хилендарски в „ История славянобългарска ”. Ние към този момент разкрихме тази обител и единствено преди месеци излезе книгата, която я демонстрира в целия му искра.
Малцина обаче знаят, че под останките на средновековната цитадела крие тайните си римски кастел от ІІІ-VІ в. Някога той е пазел стратегически път по р. Искър към значимия римски град Сердика. При археологическите разкопки към този момент са открити стотици златни, сребърни и бронзови монети от това време. На бял свят излязоха и доста антични находки, измежду които свети оловната дрънкулка на гладиатор от ІV-V в.
Изображението е високо 7 см и е изрязано от оловен лист. На него проличава фигура на гологлав войник, облечен в къса туника, пристегната с препаска на кръста. Краката са обути в ботуши или обгърнати с кожа от коленете надолу. Човекът държи дебело копие с което нападна. За страдание предната част на пластината е отчупена и по тази причина не се вижда върха на оръжието и лявата ръка на боеца. По всички аналогии обаче ясно, че това е избран тип гладиатор, който в античен Рим наричали „ венатор ”.
Става дума за част от превъзходните зрелища, провеждани в Ремската империя. Като цяло те се състояли от два типа: „ мунус ”, включващи борбите сред бойци, и „ венацио ” – борби на хора с диви животни. Римляните обичали доста „ венацио ”, а императорите докарвали на амфитеатрите хиляди екзотични зверове от Африка и Азия. Впрочем тогава са изтребени доста редки типове.
Срещу разнообразни хищници (лъвове, тигри, пантери) се изправяли точно венаторите и техните асистенти – бестиариите. Тяхното облекло е доста по друго от това на сражаващите се между тях гладиатори. Обикновено са облечени в туники, без шлемове, а оръжието им е късо копие с дебела ръкохватка. При острието е имало напречен предпазител, с който при намушкването на хищника се е предотвратявало той да доближи с лапите си до индивида.
Още от пръв взор се вижда, че боецът от оловната пластина от Урвич напълно дава отговор на тази характерност. Облеклото е същото, а напрегнатата стойка демонстрира момента, в който копието е ориентирано против звяра. Може да се допуска, че това „ венацио ” е лов на наедрял див звяр – лъв или тигър. Големите и изпъкнали очи, както и присъщата прическа, насочват към епохата на император Константин Велики или на неговите наследници – ІV или началото на V в.
Оловният гладиатор от Урвич има директни аналогии в непокътнатите мозайки от епохата. Особено близка е тази от началото на ІV в., която през днешния ден е изложена в изложба Боргезе (еднаква е освен стойката на венатора, само че и неговата прическа и гримаса). Там гладиаторът е забил копието си в скачащия против него тигър, от чиито гърди струи кръв. Много близки са стойките на ловуващите също тигър венатори в мозайка от Големия императорски замък в Константинопол (Истанбул) от началото на V в.
Урвич се намира едвам на десетина километра от днешния център на София, където преди няколко години бе оголен превъзходния амфитеатър на Сердика. А открит наоколо каменен „ плакат ” за идни гладиаторски игри от ІV в. демонстрира, че там са провеждани борби сред хора и хищници. Това кара да мислим, че оловното изображение на венатор от Урвич има директна връзка с амфитеатъра на Сердика.
Откритото изображение без подозрение е така наречен вотив или оброк. Това е традиция, която се резервира и в християнството. Става дума за дребни предмети с изображения на нещо, което би трябвало да бъде непокътнато от езическите богове, а по-късно – от християнските светци. Това може да са елементи от тялото, които би трябвало да бъдат изцелени, или облици на хора, които да бъдат предпазени. В този си тип вотивите съществуват чак до през днешния ден.
Явно оловното изображение е трябвало да защищава неговия притежател. Това навежда на мисълта, че в римския кастел на Урвич евентуално е имало някакъв храм, където то е било сложено. Неговият собственик е търсел поддръжката на боговете, може би в навечерието на идна решителна гладиаторска борба. “
„ Хората познават крепостта Кокалянски Урвич край София като значима средновековна твърдина – едно от последните убежища на цар Иван Шишман против османското настъпление. През ХV-ХVІІ в. в нейните остатъци пък е съграден доста значим манастир, съхранил българщината през вековете и разказан от първия български възрожденец Паисий Хилендарски в „ История славянобългарска ”. Ние към този момент разкрихме тази обител и единствено преди месеци излезе книгата, която я демонстрира в целия му искра.
Малцина обаче знаят, че под останките на средновековната цитадела крие тайните си римски кастел от ІІІ-VІ в. Някога той е пазел стратегически път по р. Искър към значимия римски град Сердика. При археологическите разкопки към този момент са открити стотици златни, сребърни и бронзови монети от това време. На бял свят излязоха и доста антични находки, измежду които свети оловната дрънкулка на гладиатор от ІV-V в.
Изображението е високо 7 см и е изрязано от оловен лист. На него проличава фигура на гологлав войник, облечен в къса туника, пристегната с препаска на кръста. Краката са обути в ботуши или обгърнати с кожа от коленете надолу. Човекът държи дебело копие с което нападна. За страдание предната част на пластината е отчупена и по тази причина не се вижда върха на оръжието и лявата ръка на боеца. По всички аналогии обаче ясно, че това е избран тип гладиатор, който в античен Рим наричали „ венатор ”.
Става дума за част от превъзходните зрелища, провеждани в Ремската империя. Като цяло те се състояли от два типа: „ мунус ”, включващи борбите сред бойци, и „ венацио ” – борби на хора с диви животни. Римляните обичали доста „ венацио ”, а императорите докарвали на амфитеатрите хиляди екзотични зверове от Африка и Азия. Впрочем тогава са изтребени доста редки типове.
Срещу разнообразни хищници (лъвове, тигри, пантери) се изправяли точно венаторите и техните асистенти – бестиариите. Тяхното облекло е доста по друго от това на сражаващите се между тях гладиатори. Обикновено са облечени в туники, без шлемове, а оръжието им е късо копие с дебела ръкохватка. При острието е имало напречен предпазител, с който при намушкването на хищника се е предотвратявало той да доближи с лапите си до индивида.
Още от пръв взор се вижда, че боецът от оловната пластина от Урвич напълно дава отговор на тази характерност. Облеклото е същото, а напрегнатата стойка демонстрира момента, в който копието е ориентирано против звяра. Може да се допуска, че това „ венацио ” е лов на наедрял див звяр – лъв или тигър. Големите и изпъкнали очи, както и присъщата прическа, насочват към епохата на император Константин Велики или на неговите наследници – ІV или началото на V в.
Оловният гладиатор от Урвич има директни аналогии в непокътнатите мозайки от епохата. Особено близка е тази от началото на ІV в., която през днешния ден е изложена в изложба Боргезе (еднаква е освен стойката на венатора, само че и неговата прическа и гримаса). Там гладиаторът е забил копието си в скачащия против него тигър, от чиито гърди струи кръв. Много близки са стойките на ловуващите също тигър венатори в мозайка от Големия императорски замък в Константинопол (Истанбул) от началото на V в.
Урвич се намира едвам на десетина километра от днешния център на София, където преди няколко години бе оголен превъзходния амфитеатър на Сердика. А открит наоколо каменен „ плакат ” за идни гладиаторски игри от ІV в. демонстрира, че там са провеждани борби сред хора и хищници. Това кара да мислим, че оловното изображение на венатор от Урвич има директна връзка с амфитеатъра на Сердика.
Откритото изображение без подозрение е така наречен вотив или оброк. Това е традиция, която се резервира и в християнството. Става дума за дребни предмети с изображения на нещо, което би трябвало да бъде непокътнато от езическите богове, а по-късно – от християнските светци. Това може да са елементи от тялото, които би трябвало да бъдат изцелени, или облици на хора, които да бъдат предпазени. В този си тип вотивите съществуват чак до през днешния ден.
Явно оловното изображение е трябвало да защищава неговия притежател. Това навежда на мисълта, че в римския кастел на Урвич евентуално е имало някакъв храм, където то е било сложено. Неговият собственик е търсел поддръжката на боговете, може би в навечерието на идна решителна гладиаторска борба. “
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ