От лирик, чиито нюансирани реплики за всекидневието на живота превърнаха баналното в вълнуващо - от магазини за видео и изпращане на текстови съобщения на момичета до бъркани яйца и пържени домати (много) - звучи обещаващо. Разбира се, има и албум - първият дългосвирещ запис от The Streets от повече от 10 години (None Of Us Are Getting Out Of This Life Alive, издаден през 2020 г., беше микс от колаборации).< /p>
„Аз съм диджей във филма и тази част от филма е вярна“
„Това е мюзикъл, но песните са глас зад кадър“, каза Скинър пред Sky News на премиерата за филма, проведен в Лондон. Но не очаквайте „джаз ръце или танци наоколо по стълбове – това е следващият филм“, шегува се той. „Това е много проста история, която започна почти като филм ноар, но след това се увлече.“
Сцените са заснети в лондонски зали като Visions и Hoxton Hall, както и в Warehouse Project в Манчестър и Club Liv. „Всички места във филма са нощни клубове, където съм бил диджей, така че аз съм диджей във филма и тази част от филма е вярна. Но не се опитвах да бъда прекалено умен. Просто се опитвах да направете филм, който би бил лесен и евтин."
Скинър се обади на The Streets през 2011 г., преди да обяви турне за събиране през 2017 г. Други негови проекти, като The D.O.T, бяха слабо известни в сравнение с това , а той се занимава с диджейство от години. „Мисля, че музиката е за другите хора, които сте около вас, което я прави толкова интензивна, когато сте тийнейджър, нали, защото музиката представя тези емоционални моменти, които преживявате. По странен начин аз всъщност мисля, че диджейството е малко подобно, наистина. Защото си принуден да си в стаи с хора, които слушат музика много силно."
Така че предпоставката за филма звучи така, сякаш може да се основава на истината , освен, вероятно, частта с убийството и мистерията. „Изобщо не е автобиографично, като изключим хората и местата, ако това има смисъл“, казва той. „Има елементи от това, които наистина се случват – когато съм диджей, това е просто някой, който ме снима, когато съм диджей. Но това е... Току-що измислих много глупава история върху това, което е много банално , и нощен."
Концепция, подобна на A Grand Don't Come For Free
Изображение: Скинър на снимка на концерт в Брикстън през 2003 г.Филмът беше планиран "като малко като втория ми албум", казва Скинър. A Grand Don't Come For Free, албумът, който изстреля славата му, беше концептуален албум, разказващ историята на човек, който губи £1000, включващ хитове, включително Fit But You Know It, Dry Your Eyes и Blinded By The Lights .
„Това наистина е същото“, казва той. „Това е нещо, което правя напоследък, но се превърна в мюзикъл.“
Музиката е готова от години – „този проект е на седем години или на 10 години, в зависимост от това как го определяте това... Седях на музиката".
Прочетете още от Sky News:
"Мога да се наслаждавам повече на миналото, като знам, че имам нещо, което хората искат да чуят сега"
Припадъци и синестезия: Саундтрак на епилептичен мозък
Връщането на The Streets, започвайки с обединително турне, беше „страхотно“, казва Скинър. Всъщност това беше най-лесното. Филмът беше по-труден за стартиране. Той беше решен да финансира проекта сам, когато се бореше да получи подкрепа.
„Да знам, че работя по този филм и след това да работя по този филм, беше кошмар. Беше мания... Донякъде направих всичко сам, така че просто не спря, наистина. Тунелът беше много дълъг, много тъмен и нямаше светлина - освен влак, може би."
„Не спах цяла седмица“
Скинър е перфекционист. „Трябва да си. Но това беше нещо повече... ние се опитахме да получим финансиране. Никой не искаше да ни даде пари. Това беше 2019 г. Искам да кажа, че утвърдените режисьори не могат да правят филми, така че аз Нямам шанс, по дяволите, наистина. Донякъде го знаех. В края на 2019 г. просто си помислих, че просто трябва да направя това сам или няма да стане. И е наистина трудно."
Сега, когато филмът предстои да бъде представен, той признава, че се чувства „напълно претоварен“, тъй като се е борил най-много с довършителните щрихи в дните преди премиерата. „Преминах от това, че буквално седях в панталоните си, просто си скубех косата, до три дни по-късно, като ме гримирах и говоря с теб.“
Той добавя: „ Беше пълен луд. Не спах буквално цяла седмица. Можех да продължа, честно казано, можех да продължа още шест седмици. Но, знаете ли, човек не завършва произведение на изкуството. Просто го изоставете."
Скинър тръгва на турне The Darker The Shadow, The Brighter The Light със сесии с въпроси и отговори в кината Everyman, започвайки в Плимут на 19 септември и завършвайки в Лондон на 6 октомври
