Очертанията на войната: Преди и след Рамщайн
Украйна се въоръжава и чака комфортния миг
Войната в Украйна всеки миг ще навлезе в дванайстия си месец и решително върви към своята първа годишнина. Безумната кланица, която продължава да се вихри в Донбас ни дава прекомерно малко учредения да се надяваме, че приближаващият се подозрителен празник ще бъде единствен. Двете страни явно се окопават, въоръжават се с най-хубавото до което могат до се доберат, настояват че се готвят за огромно нахлуване, трансферират стопанските системи си на военни релси, а в осведомителното пространство напрежението е достигнало точката на шупване. Очертава се изключителна война на нерви, в която ще надделее този, който успее да резервира самообладание и да прояви задоволително самообладание.
Ситуацията на фронта след Соледар
На фронтовата линия тази седмица борбата се върна в познатото русло на местни офанзиви и артилерийски дуели. На малко места имаше смяна в картата на бойните дейности. В региона на Соледар борбата завърши дефинитивно, откакто руснаците принудиха ЗСУ (украинските въоръжени сили) да се изтеглят от най-западната част (товарната гара и една от солните мини). Продължават опитите на агресора да обкръжи Бахмут с удари от север и юг или най-малко да накара украинците да се почустват застрашени от обграждане и да изоставен града, както към този момент се случи в Соледар. Засега те всеки ден съумяват да се придвижват по-малко напред, само че към момента обстановката е прекомерно надалеч от някаква драма. В региона на Бахмут на практика непрекъснато се намира военачалник Сирски, командващият Сухопътните войски на Украйна, и точно той ще има решаващата дума какво ще се случи в региона. В украинското управление има консенсус, че войната се води не за квадратни километри, а да се нанесат провали на съперника и това от време на време постанова и тактически отстъпления за да се избегнат непотребни загуби. Както към този момент съм споменавал, концепцията на Киев е да разполага с оптимално огромен брой бойци с военен опит, а това няма по какъв начин да се реализира в случай че равнището на ежедневните загуби е непрекъснато високо. Със сигурност надали някой в Украйна ще трансформира едно вероятно отдръпване от Бахмут в някаква покруса, още повече че налице е забавен казус от предишното лято. Тогава след извънредно яростни боеве, ЗСУ оставиха Лисичанск и Северодонецк, само че в същото време съумяха да нанесат толкоз тежки загуби на руснаците, че след това те се оказаха изцяло неспособни да се опълчват на украинските контранастъпления край Изюм и Лиман. Вероятно в този момент върви сходен сюжет, като се има поради високите ежедневните загуби на нашествениците в жива мощ.
На север от Бахмут ЗСУ продължава да владее самодейността, като към този момент компактно са се доближили от юг до покрайнините на основния град Кремина. Ако съумеят да сторят това и от север, то освобождението на града ще бъде неизбежно. Кремина е ключът към цялата Луганска област – в случай че украинците съумеят да го слагат под собствен надзор то след това ще могат да напреднат както на север, към довоенната държавна граница, по този начин и на юг, излизайки в тила на атакуващите Бахмут съветски войски. И двете страни са пределно наясно с този факт и за това са се вкопчили в такава люта битка в този регион.
Откакто фронтът стана по-статичен, в чисто тактически проект се вижда забавна смяна в съветските войски, те нападат най-вече с дребни щурмови пехотни групи и съвсем не се виждат танкове. А точно танкът в началото е създаден с концепцията да подкрепя пробиването на мощно укрепени позиции. Човек остава с усещане, че за „ огромните риби “ в Москва, бронираните машини имат доста по-голяма стойност в сравнение с животът на бойците.
Руска пехота минава през намерено пространство без поддръжка на танкове
Друг забавен миг е понижаване на интензивността на огъня на съветската артилерия. Но това може да се дължи с изключение на на дефицит на снаряди и на неспособност да се концентрират повече оръдия на дребен сектор, с цел да има оптимално унищожителен резултат. Руски военни специалисти обясниха, че последното се дължи най-много на „ резултата Хаймарс “ – т.е., че руснаците към този момент много пъти са си патили когато са събирали доста оръдия на едно място, защото елементарно се откриват от въздушното разузнаване на украинците и мигновено към тях политат високоточните ракети на Хаймарсовете.
Не мога да не загатна и още едно мое наблюдаване от последните дни – в съвсем всички „ горещи “ точки в Източна Украйна се вижда наличието на съветските въздушно-десантни войски - ВДВ и подразделения на ЧВК „ Вагнер “ на олигархът със злокобна известност Пригожин. Първите са чудесно готови да работят като елитна щурмова пехота на земята, а вторите със подозрителен първокласен статус, са задоволително стимулирани от финансова позиция. На процедура излиза, че ВДВ и „ Вагнер “ непрестанно ги трансферират от едно място на друго като някакви пожарни команди , а от другите войски се чака да държат фронтовата линия. Това ме навежда на мисълта, че отвън десантчиците и " вагнеровците ", съветското основно командване не има вяра че сега другите му съединения са способни да вземат решение някакви виновни бойни задания. Това прави съветската войска много небалансирана.
Преди и след Рамщайн
Не, не става въпрос за световноизвестната немска рок група, а за станалата към този момент обичайната среща на министрите на защитата на страните-членки на НАТО в едноименната въздушна база в Германия по отношение на военна помощ за Украйна, чието осмо издание се състоя в петък. Очакванията за нея бяха прекомерно драматизирани и се свеждаха извънредно до това дали най-сетне Киев ще получи западни модели танкове. Стигна се даже до изказвания, че надали не окончателният процес на войната зависи от това дали на фронта ще се появят стотина „ Леопарда “ или не.
Според мен целият спор е ненужно (и безсмислено) политизиран. В последна сметка в околните седмици Украйна ще получи невиждани досега количества тежко въоръжение, които би трябвало доста да й оказват помощ да се оправи с променените действителности на бойното поле. При това водещите украински военни специалисти показаха наяве удовлетворение от това какво ще дойде с влакове и по въздуха, а двама от тях, без значение един от различен, оцениха листата с въоръженията като деветка по десетобалната канара.
Какво ще получи ЗСУ и какъв ще е резултата
Първо би трябвало да се регистрира, че описите които излязоха в общественото пространство никога не са дефинитивни, тъй като някои от участниците в срещата не оповестиха точни бройки. Повечето от оповестените оръжейни системи най-вероятно са непознати за ЗСУ и това ще наложи личният състав, който ще ги обслужва да премине съответното образование.
Обобщаващ лист на обещаната военна помощ към 19 януари
Артилерия . Поне 160 единици, от които към две трети са самоходни гаубици. Черешката на тортата са 12-те високомобилни и скорострелни шведски Арчър-а, които за момента се смятат за най-хубавите в своя клас в света. Именно артилерията евентуално ще играе една от най-важните функции и при офанзивните, и при отбранителните интервенции на украинците.
Амуниции. Независимо с какъв брой мощна артилерия разполага дадена войска, тя няма никаква стойност в случай че не бъде постоянно снабдявана с амуниции. Партньорите на Киев са пределно наясно с това и се стараят да захранят солидно постоянно гладните за снаряди украински артилерийски цеви. Съединени американски щати са подсигурили да обезпечат най-малко един милион снаряда, като 150 хиляди към този момент са на път от хранилища в Израел и Южна Корея.
Американски амуниции за Украйна
Финландия и Естония към този момент публично оповестиха, че ще споделят със ЗСУ част от своите наличия, а аз нямам подозрение, че измежду доставчиците ще бъде и подобен сериозен производител като България. Като най-екзотична дестинация за момента се обрисува Пакистан, за който се появиха информации, че ще изпрати в посока на Украйна 159 контейнера с амуниции в подмяна на рационализация на хеликоптери и танкове закупени преди време от там. Очаква се повишаване и на наскоро рестартираното украинско произвеждане, за което изтече информация, че част от него се прави в прилежаща страна/страни, с цел да бъде недосегаемо за руснаците.
Хаймарс. Излишно е да споделям какъв брой значима все още се оказа ролята на този вид система изстрелваща високоточни реактивни снаряди. Стигна се до такава степен, че този вид бързоходни колесни машини се трансфораха в самобитен знак на украинската твърдост и воля за победа. За смут на нашествениците, в новия пакет американски помощи са включени още 18, което на практика ще удвои моментната им численост на украинска земя. Хаймарсите биха станали още по-смъртоносни, в случай че в Пентагона най-сетне се престрашат да изпратят на ЗСУ управляемите крилати бомби GLSDB, които биха разрешили на украинците да поразяват цели до 150 км в тила на съперника. Въпреки появилите се информации все още сякаш няма публично удостоверение от Вашингтон. Основното терзание си остава да не би в Киев да се изкушат да нанасят удари по съветска територия и по този начин с американска помощ спорът да ескалира още повече. Именно заради същата причина си остават табу и толкоз мечтаните от ЗСУ високоточни ракети ATACMS, чийто радиус на проваляне е 300 км.
Системи Противовъздушна отбрана . Миналият уикенд украинската енергийна система за следващ път бе ударена от съветски ракети и още веднъж на дневен ред излезе въпросът с усилването на противовъздушната защита на страната. (Тогава се случи и нещастието в Днипро, когато под отломките на жилищен блок живота си изгубиха десетки почтени цивилни). За момента съветските агресори употребяват главно три типа оръжия - крилати ракети, балистични ракети и дронове камикадзе – които изискват съответни средства за противопоставяне. Западните сътрудници на Киев са изцяло наясно, че това е главен приоритет и в това отношение в действителност се пробват по всякакъв начин да оказват помощ. Увеличава се, да вземем за пример, броя на системите " Пейтриът ", главно средство за битка с съвсем неуловимите балистични ракети, като към авансово обявените през предходната година ще се прибавят още три батареи (по една ще дадат Съединени американски щати, Германия и Нидерландия).
В битката с балистичните ракети ще се включи в най-скоро време и една батарея от считаната за съвсем съвършена SAMP/T. Тя ще дойде от Италия. За да бъде, пък засилена протекцията против съветските крилати ракети, в Украйна ще бъдат доставени цели девет нови батареи потвърдили се към този момент Противовъздушна отбрана комплекси – 6 NASAMS от Съединени американски щати и 3 IRIS-T от Германия. Освен това немците са дали обещание да дадат и пет радарни комплекса. Срещу дроновата опасност, пък, би трябвало относително скоро на разнообразни места да бъдат ситуирани малогабаритни американски противоракетни системи Vampire (Вампир) и остарели 40-мм шведски зенитни автоматизирани оръдия Бофорс дарени от Литва.
Бронетранспортьори и бронирани коли. В неофициалния лист попадат най-малко 1178 верижни и колесни бронирани машини от този вид, което, несъмнено, доста ще усили мощта и ефикасността на ЗСУ. Прави усещане, че ще бъдат изпращани най-много нови модели (като дизайн и производство), а не както до момента, когато с изключение на съвременни неща, пристигаха и машини създадени преди десетилетия, от които някой просто е желал да се отърве. Сред доставчиците със лични дизайни и произвеждане попадат Съединени американски щати, Канада, Англия, Франция, Германия и Швеция. И до момента в който немските " Мардер " са по-скоро на доизживяване и Бундесверът ненапълно се отървава от тях, то канадските Сенатор, американските Страйкър и М1117, и френските Бастион (все колесни машини) са първокласни бронирани коли употребявани в съответни страни и НАТО. Верижните – английският Булдог и американският Брадли – пък, са много мощно въоръжени, а шведският CV90 си е напряко дребен танк. Всичко това звучи доста добре за украинците, само че казусът е, че на бойното поле колесните бронирани машини се употребяват най-вече в поддържаща роля (преследване, наблюдаване, разузнаване), а верижните са нещо като гарнитура към танковете и се употребяват най-много да транспортират пехота. А точно неналичието на задоволително танкове е най-голямата болежка сега на ЗСУ.
Танкове. За момента Украйна ще получи много по-малко танкове в сравнение с в Киев са се надявали. Досега е оповестено, че на ЗСУ ще бъдат дадени 120 руски Т-72 (дарение от Съединени американски щати, Нидерландия и Чехия, част от тях добити от Мароко), множеството от които евентуално ще бъдат рециклирани в чешки оръжейни предприятия преди да потеглят за фронта. Франция, пък, ще достави 40 колесни танка AMX-10 RC, които не са тъкмо танкове, а по-скоро изтребители на танкове, освен това извънредно положителни. Англия подсигурява, че ще даде 14 от техните " Челънджър ", което към този момент се смята за извънреден пробив, тъй като това ще бъдат първите напълно западни танкове, който ще водят война в Украйна. Има надеждна информация, че британците може би ще дадат още и по този начин броя на Челънджърите ще доближи 50. Имаше съществени упования, че по време на срещата в Рамщайн Германия въпреки всичко ще склони да даде от своите „ Леопард “, само че заради вътрешно съдружни търкания сходни на тези в „ квадратната “ коалиция у нас предходната година, това не се случи. Твърди се, че зад отхвърли на Шолц и новият немски министър на защитата Писториус се крие освен боязън за стабилността на тяхната коалиция, само че и комплекси свързани с нацисткото минало на страната. Основното надхитряне бе сред Байдън и Шолц, като немецът загатна, че би склонил да каже „ да “ в случай че Съединени американски щати също се съгласят да изпратят на фронта от техните „ Ейбръмс “. Но от Вашингтон за в този момент не са склонни на подобен ход, оправдавайки се че Ейбръмсите били прекомерно тежки, консумирали доста гориво и най-много щели да бъдат сложни за поддържане. И при тях евентуално надвива страхът от ескалация, тъй като е признато да се смята, че танкът е само и единствено нападателен тип оръжие.
Танковете Леопард станаха мотив за съществени различия сред страните-членки на НАТО
На другият полюс бяха множеството от страните-членки на алианса, които разполагат с добре екипирани армии. Франция, сходно на Обединеното Кралство, съобщи, че обмисля предаване на прочут брой от техните „ Леклерк “, само че този модел танкове, въпреки и с доста положителни тактически и механически характерности е създаден в много лимитирани бройки и самите французи имат към 200 от него. В най-големи количества в арсенала на НАТО, с изключение на американските Ейбрамси, са немските Леопарди. Повечето страни-членки въоръжени с такива машини обявиха подготвеност да дадат по малко всяка и по този начин вероятно да се съберат първоначално стотина бройки. Но с цел да се реализира проектът е нужно единодушие за реекспорт от страната-производител, а като към този момент загатнах, германците към момента не желаят и да чуят за това. Единствено поляците за момента обявиха, че няма да се съобразят с никакви публични процедури и без значение от позицията на Шолц, ще изпратят на Киев 14 Леопарда. Още повече, че производителят на Леопардите, концернът Райнметал, съобщи подготвеност при съществуване на политическо единодушие до края на годината да обезпечи до 100 танка за ЗСУ. Така излиза, че при консенсус в страните-членки през 2023 година в Украйна могат да дойдат окло 200 Леопарда.
Наличности на танкове Леопард в страните-членки на НАТО
Защо е цялата тази драма към модерните западни танкове? Преди всичко това е тяхната мощност. Типичният западен танк, бил той Челънджър, Ейбрамс, Леклерк или Леопард, като се изключи че е доста добре въоръжен, е наблъскан с всякаква електроника, която му оказва помощ да се оправя даже в безнадеждни обстановки. Многократно по-добре са бронирани от главния за момента съветски военен танк, Т-72, като това си проличава и в масата (около 60 тона, против 40 на съветската машина). Освен това се ръководят от четирима танкисти, чийто шансове за оцеляване са доста по-големи от танкистите на Т-72. Надеждите на военачалник Залужни бяха да образува най-малко една бригада от съвременни западни машини (около 100 единици) и по този начин да нанесе съдбоносен удар по агресора. Но за момента това надали ще се реализира и аз допускам, че дребните наличия английски и (евентуално полски) танкове ще се употребяват най-много за пробив на най-силно укрепените съветски позиции, като, да вземем за пример, тези в Луганска област (Сватове и Кремина).
Уроци по история от Путин и Медведев
От началото на годината не минава ден без някои от западните сътрудници на Киев да разгласи следващия забележителен пакет военна помощ. Човек дори остава с усещането, че най-малко две дузини страни непрестанно се съревновават кой ще даде повече. И тъй като тази информация съвсем постоянно се оповестява обществено, на съветската публична агитация не ѝ бе нужно доста време, с цел да си направи съответните изчисления и да загрее за какви тъкмо (този път в действителност големи) размери тежко въоръжение става въпрос. Напълно разумно, последва рядко виждана досега медийна нервност . То не бяха вопли, че „ груповият Запад си е сложил за цел да унищожи Русия “, то не бяха закани, че иде ред Европа да бъде превзета и апели за нуклеарни удари по съответни градове и страни. Голям боязън очевидно е почнал да тресе и висшите ешелони на властта, тъй като този път, съвсем по едно и също време, косвено отношение по тематиката взеха и двамата, които са били отпред на страната през този век – актуалният президент Путин и някогашният Медведев. Казвам " косвено ", тъй като и единият, и другият, бръкнаха дълбоко в обичаната им тематика – историята – и се пробваха да вадят някакви аналогии от там. Това че не ги бива в тълкуванията на от дълго време отминали събития е ясно от много време, само че заради особената ми сензитивност в тази област, няма по какъв начин да ги подмина.
Тон даде Медведев, който в последно време се изявява най-много в обществените мрежи. Миналата събота той нервно реагира на решителната позиция на държавните ръководители на Съединени американски щати и Япония във връзка съветските закани за допустима приложимост на нуклеарно оръжие в Украйна. Медведев напомни Хирошима и Нагазаки, назова японския министър председател Кишида „ обслужващ личен състав на американците “ и го посъветва при завръщането си вкъщи да „ измие позора “ като си направи обществено „ сепуку по време на съвещание на министерския съвет “.
Това прозвуча толкоз неуместно, че възмути даже и някои отявлени „ патриотични “ съветски коментатори. Периодично скандални изявления се вършат от политици по всички краища на света, само че аз не си припомням човек с такава визитка толкоз постоянно да бълва такива откровени нелепости. На неговия декор българските политици, към които ние постоянно имаме всевъзможен жанр искания, наподобяват напряко ангели небесни. Даже не мога да си показва по какъв начин някой наш някогашен президент или министър председател на висок глас ще пожелае на настоящ сътрудник от страна с която граничим да си направи харакири или просто да се обеси.
В сряда, 18 януари, пристигна ред и на Путин да стане „ историк за един ден “. В Санкт Петербург, бивш Ленинград, настоящият президент на РФ се срещна с ветерани претърпели ужасната обсада на града и „ представители на публични патриотични организации “. Напълно предстоящо, по време на срещата Путин им изясни, че така наречен Специална военна интервенция, се води с цел да се „ приключи войната “ и „ изтреблението “ на рускоезичното население в Донбас. Пропускайки това, че една забележителна част от ЗСУ свободно поддържат връзка между тях на съветски.
Пред ветераните, Путин посочи прилика с блокадата на Ленинград, която била осъществена освен от Вермахта, само че и от „ военни от доста страни на Европа “. Но този въпрос не бил повдиган досега поради „ избрана приемливост “ от страна на Русия „ с цел да не се скапват връзките с доста страни “.
Това е правилно, само че има един значителен колорит. В началото на 1943 година, когато Червената войска съумява да вдигне обсадата на изтощения Ленинград, в региона на града фактически се намират военнослужещи от Норвегия, Нидерландия и Фландрия (Белгия). Те са събрани в така наречен доброволчески легиони, числеността на всеки от които не надвишава хиляда души, и който са кръстени на името на съответната страна. Състоят се от нацисти от тези страни, изявили предпочитание да се бият „ в името на Европа против болшевишката опасност “ (стандартна фраза за всички профашистки партии на остарелия континент по това време). Освен това, измежду легионерите има и луди глави-авантюристи и просто елементарни откачалки. Те никога не могат да служат като представителна извадка на страните си по това време, а в родините си са презирани и ненавиждани. Дори след войната не дребна част от тях са били съдени или обществено порицавани. При това самите страни, под чийто знамена легионерите сякаш се сражавали, още към 1 януари 1942 година се причисляват към така наречен Атлантическа харта (подписана към този момент и от Съветския Съюз) и по този начин публично стават част от Антихитлериската коалиция, т.е. съдружници на Съюз на съветските социалистически републики. Да не приказваме, че още през 1941-42, т.е. още до момента в който трае обсадата на Ленинград, Москва открива дипломатически връзки с тези страни, като за задачата е назначен специфичен дипломат в Лондон, където по това време се намират държавните управления им в заточение. (подробностите тук https://www.pseudology.org/MID/Posly_Europa.htm)
Ако следваме логиката на Путин, то умерено можем да приемем, че по време на Втората международна война Съветският съюз се е сражавал... на страната на Хитлер против антихитлериската коалиция. Защото във всяка немска дивизия до 20% от щатната й бройка се състои от така наречен „ хиви “, или доброволни помощници. Това са някогашни руски военнопленници, които заради една или друга причина са решили да облекат униформата на Вермахта. Те се употребяват най-вече за тилови действия, като каруцари, готвачи, водачи, защита и така нататък, като по най-груби сметки. И това не е всичко. През 1943 година в немската войска са основани 57 така наречен „ източни батальони “ от жители на Съюз на съветските социалистически републики (руснаци, беларуси, украинци, кавказци, средноазиатци). Това действително са второкласни, само че въпреки всичко бойни елементи, множеството от които са употребявани със съмнителна успеваемост против Съюзниците в Западна Европа и Италия. Но описът не свършва с тях. В Италия до края на войната работи 162-ра (тюркменска) дивизия състоящата се от азери, узбеки, казахи, киргизи и други тюркоезични жители на Съюз на съветските социалистически републики, все някогашни военнопленници са служили под флага на Третия Райх. А във Франция до края на 1944 година оперира 30-та Секретен сътрудник (белоруска) дивизия. А какво да кажем за Балканите? Тук, най-много против партизаните на Тито, с изключителна свирепост работи цялостен кавалерийски корпус казаци облечени в немски униформи (около 30 000 души) и Руският Охранителен Корпус (съставен най-вече от белоемигранти). Така че в случай че използван метода на мислене на Путин, може да стигнем до някои много забавни заключения за това, кой против кого бил воювал в последната огромна война.
Медведев часове след „ разбора “ на Путин излезе с следващата си порция дълбокомислие на исторически тематики. В четвъртък (19 януари), на 330-я ден на тридневната специфична военна интервенция, той стигна до прозрението, че „ нуклеарните страни “ в никакъв случай „ не са губили огромни спорове, от които е зависела тяхната орис “. Ако беше по този начин, какво да кажем за Алжирската война (1954-1962), която забива последния гвоздей в ковчега на към този момент „ нуклеарната “ френска империя? За Виетнамската война, раздрусала до основи „ нуклеарните “ Съединени Щати? И най-много за случката на Москва в Афганистан, която дефакто постави кръст на „ термоядрения “ Съветски съюз? Не бих ви губил времето с такива обикновени препратки към недалечното минало, само че съм забелязал че постоянно нашите доморасли апологети на расизма получават някакви „ методички “ от североизток, с които те по-късно интензивно наторяват душите на по-лековерните ни сънародници. А по някаква " случайност " в последните дни точно " опорката " за в никакъв случай не изгубилите война международни нуклеарни сили бе пусната в послание у нас .
Войната в Украйна всеки миг ще навлезе в дванайстия си месец и решително върви към своята първа годишнина. Безумната кланица, която продължава да се вихри в Донбас ни дава прекомерно малко учредения да се надяваме, че приближаващият се подозрителен празник ще бъде единствен. Двете страни явно се окопават, въоръжават се с най-хубавото до което могат до се доберат, настояват че се готвят за огромно нахлуване, трансферират стопанските системи си на военни релси, а в осведомителното пространство напрежението е достигнало точката на шупване. Очертава се изключителна война на нерви, в която ще надделее този, който успее да резервира самообладание и да прояви задоволително самообладание.
Ситуацията на фронта след Соледар
На фронтовата линия тази седмица борбата се върна в познатото русло на местни офанзиви и артилерийски дуели. На малко места имаше смяна в картата на бойните дейности. В региона на Соледар борбата завърши дефинитивно, откакто руснаците принудиха ЗСУ (украинските въоръжени сили) да се изтеглят от най-западната част (товарната гара и една от солните мини). Продължават опитите на агресора да обкръжи Бахмут с удари от север и юг или най-малко да накара украинците да се почустват застрашени от обграждане и да изоставен града, както към този момент се случи в Соледар. Засега те всеки ден съумяват да се придвижват по-малко напред, само че към момента обстановката е прекомерно надалеч от някаква драма. В региона на Бахмут на практика непрекъснато се намира военачалник Сирски, командващият Сухопътните войски на Украйна, и точно той ще има решаващата дума какво ще се случи в региона. В украинското управление има консенсус, че войната се води не за квадратни километри, а да се нанесат провали на съперника и това от време на време постанова и тактически отстъпления за да се избегнат непотребни загуби. Както към този момент съм споменавал, концепцията на Киев е да разполага с оптимално огромен брой бойци с военен опит, а това няма по какъв начин да се реализира в случай че равнището на ежедневните загуби е непрекъснато високо. Със сигурност надали някой в Украйна ще трансформира едно вероятно отдръпване от Бахмут в някаква покруса, още повече че налице е забавен казус от предишното лято. Тогава след извънредно яростни боеве, ЗСУ оставиха Лисичанск и Северодонецк, само че в същото време съумяха да нанесат толкоз тежки загуби на руснаците, че след това те се оказаха изцяло неспособни да се опълчват на украинските контранастъпления край Изюм и Лиман. Вероятно в този момент върви сходен сюжет, като се има поради високите ежедневните загуби на нашествениците в жива мощ.
На север от Бахмут ЗСУ продължава да владее самодейността, като към този момент компактно са се доближили от юг до покрайнините на основния град Кремина. Ако съумеят да сторят това и от север, то освобождението на града ще бъде неизбежно. Кремина е ключът към цялата Луганска област – в случай че украинците съумеят да го слагат под собствен надзор то след това ще могат да напреднат както на север, към довоенната държавна граница, по този начин и на юг, излизайки в тила на атакуващите Бахмут съветски войски. И двете страни са пределно наясно с този факт и за това са се вкопчили в такава люта битка в този регион.
Откакто фронтът стана по-статичен, в чисто тактически проект се вижда забавна смяна в съветските войски, те нападат най-вече с дребни щурмови пехотни групи и съвсем не се виждат танкове. А точно танкът в началото е създаден с концепцията да подкрепя пробиването на мощно укрепени позиции. Човек остава с усещане, че за „ огромните риби “ в Москва, бронираните машини имат доста по-голяма стойност в сравнение с животът на бойците.
Руска пехота минава през намерено пространство без поддръжка на танкове
Друг забавен миг е понижаване на интензивността на огъня на съветската артилерия. Но това може да се дължи с изключение на на дефицит на снаряди и на неспособност да се концентрират повече оръдия на дребен сектор, с цел да има оптимално унищожителен резултат. Руски военни специалисти обясниха, че последното се дължи най-много на „ резултата Хаймарс “ – т.е., че руснаците към този момент много пъти са си патили когато са събирали доста оръдия на едно място, защото елементарно се откриват от въздушното разузнаване на украинците и мигновено към тях политат високоточните ракети на Хаймарсовете.
Не мога да не загатна и още едно мое наблюдаване от последните дни – в съвсем всички „ горещи “ точки в Източна Украйна се вижда наличието на съветските въздушно-десантни войски - ВДВ и подразделения на ЧВК „ Вагнер “ на олигархът със злокобна известност Пригожин. Първите са чудесно готови да работят като елитна щурмова пехота на земята, а вторите със подозрителен първокласен статус, са задоволително стимулирани от финансова позиция. На процедура излиза, че ВДВ и „ Вагнер “ непрестанно ги трансферират от едно място на друго като някакви пожарни команди , а от другите войски се чака да държат фронтовата линия. Това ме навежда на мисълта, че отвън десантчиците и " вагнеровците ", съветското основно командване не има вяра че сега другите му съединения са способни да вземат решение някакви виновни бойни задания. Това прави съветската войска много небалансирана.
Преди и след Рамщайн
Не, не става въпрос за световноизвестната немска рок група, а за станалата към този момент обичайната среща на министрите на защитата на страните-членки на НАТО в едноименната въздушна база в Германия по отношение на военна помощ за Украйна, чието осмо издание се състоя в петък. Очакванията за нея бяха прекомерно драматизирани и се свеждаха извънредно до това дали най-сетне Киев ще получи западни модели танкове. Стигна се даже до изказвания, че надали не окончателният процес на войната зависи от това дали на фронта ще се появят стотина „ Леопарда “ или не.
Според мен целият спор е ненужно (и безсмислено) политизиран. В последна сметка в околните седмици Украйна ще получи невиждани досега количества тежко въоръжение, които би трябвало доста да й оказват помощ да се оправи с променените действителности на бойното поле. При това водещите украински военни специалисти показаха наяве удовлетворение от това какво ще дойде с влакове и по въздуха, а двама от тях, без значение един от различен, оцениха листата с въоръженията като деветка по десетобалната канара.
Какво ще получи ЗСУ и какъв ще е резултата
Първо би трябвало да се регистрира, че описите които излязоха в общественото пространство никога не са дефинитивни, тъй като някои от участниците в срещата не оповестиха точни бройки. Повечето от оповестените оръжейни системи най-вероятно са непознати за ЗСУ и това ще наложи личният състав, който ще ги обслужва да премине съответното образование.
Обобщаващ лист на обещаната военна помощ към 19 януари
Артилерия . Поне 160 единици, от които към две трети са самоходни гаубици. Черешката на тортата са 12-те високомобилни и скорострелни шведски Арчър-а, които за момента се смятат за най-хубавите в своя клас в света. Именно артилерията евентуално ще играе една от най-важните функции и при офанзивните, и при отбранителните интервенции на украинците.
Амуниции. Независимо с какъв брой мощна артилерия разполага дадена войска, тя няма никаква стойност в случай че не бъде постоянно снабдявана с амуниции. Партньорите на Киев са пределно наясно с това и се стараят да захранят солидно постоянно гладните за снаряди украински артилерийски цеви. Съединени американски щати са подсигурили да обезпечат най-малко един милион снаряда, като 150 хиляди към този момент са на път от хранилища в Израел и Южна Корея.
Американски амуниции за Украйна
Финландия и Естония към този момент публично оповестиха, че ще споделят със ЗСУ част от своите наличия, а аз нямам подозрение, че измежду доставчиците ще бъде и подобен сериозен производител като България. Като най-екзотична дестинация за момента се обрисува Пакистан, за който се появиха информации, че ще изпрати в посока на Украйна 159 контейнера с амуниции в подмяна на рационализация на хеликоптери и танкове закупени преди време от там. Очаква се повишаване и на наскоро рестартираното украинско произвеждане, за което изтече информация, че част от него се прави в прилежаща страна/страни, с цел да бъде недосегаемо за руснаците.
Хаймарс. Излишно е да споделям какъв брой значима все още се оказа ролята на този вид система изстрелваща високоточни реактивни снаряди. Стигна се до такава степен, че този вид бързоходни колесни машини се трансфораха в самобитен знак на украинската твърдост и воля за победа. За смут на нашествениците, в новия пакет американски помощи са включени още 18, което на практика ще удвои моментната им численост на украинска земя. Хаймарсите биха станали още по-смъртоносни, в случай че в Пентагона най-сетне се престрашат да изпратят на ЗСУ управляемите крилати бомби GLSDB, които биха разрешили на украинците да поразяват цели до 150 км в тила на съперника. Въпреки появилите се информации все още сякаш няма публично удостоверение от Вашингтон. Основното терзание си остава да не би в Киев да се изкушат да нанасят удари по съветска територия и по този начин с американска помощ спорът да ескалира още повече. Именно заради същата причина си остават табу и толкоз мечтаните от ЗСУ високоточни ракети ATACMS, чийто радиус на проваляне е 300 км.
Системи Противовъздушна отбрана . Миналият уикенд украинската енергийна система за следващ път бе ударена от съветски ракети и още веднъж на дневен ред излезе въпросът с усилването на противовъздушната защита на страната. (Тогава се случи и нещастието в Днипро, когато под отломките на жилищен блок живота си изгубиха десетки почтени цивилни). За момента съветските агресори употребяват главно три типа оръжия - крилати ракети, балистични ракети и дронове камикадзе – които изискват съответни средства за противопоставяне. Западните сътрудници на Киев са изцяло наясно, че това е главен приоритет и в това отношение в действителност се пробват по всякакъв начин да оказват помощ. Увеличава се, да вземем за пример, броя на системите " Пейтриът ", главно средство за битка с съвсем неуловимите балистични ракети, като към авансово обявените през предходната година ще се прибавят още три батареи (по една ще дадат Съединени американски щати, Германия и Нидерландия).
В битката с балистичните ракети ще се включи в най-скоро време и една батарея от считаната за съвсем съвършена SAMP/T. Тя ще дойде от Италия. За да бъде, пък засилена протекцията против съветските крилати ракети, в Украйна ще бъдат доставени цели девет нови батареи потвърдили се към този момент Противовъздушна отбрана комплекси – 6 NASAMS от Съединени американски щати и 3 IRIS-T от Германия. Освен това немците са дали обещание да дадат и пет радарни комплекса. Срещу дроновата опасност, пък, би трябвало относително скоро на разнообразни места да бъдат ситуирани малогабаритни американски противоракетни системи Vampire (Вампир) и остарели 40-мм шведски зенитни автоматизирани оръдия Бофорс дарени от Литва.
Бронетранспортьори и бронирани коли. В неофициалния лист попадат най-малко 1178 верижни и колесни бронирани машини от този вид, което, несъмнено, доста ще усили мощта и ефикасността на ЗСУ. Прави усещане, че ще бъдат изпращани най-много нови модели (като дизайн и производство), а не както до момента, когато с изключение на съвременни неща, пристигаха и машини създадени преди десетилетия, от които някой просто е желал да се отърве. Сред доставчиците със лични дизайни и произвеждане попадат Съединени американски щати, Канада, Англия, Франция, Германия и Швеция. И до момента в който немските " Мардер " са по-скоро на доизживяване и Бундесверът ненапълно се отървава от тях, то канадските Сенатор, американските Страйкър и М1117, и френските Бастион (все колесни машини) са първокласни бронирани коли употребявани в съответни страни и НАТО. Верижните – английският Булдог и американският Брадли – пък, са много мощно въоръжени, а шведският CV90 си е напряко дребен танк. Всичко това звучи доста добре за украинците, само че казусът е, че на бойното поле колесните бронирани машини се употребяват най-вече в поддържаща роля (преследване, наблюдаване, разузнаване), а верижните са нещо като гарнитура към танковете и се употребяват най-много да транспортират пехота. А точно неналичието на задоволително танкове е най-голямата болежка сега на ЗСУ.
Танкове. За момента Украйна ще получи много по-малко танкове в сравнение с в Киев са се надявали. Досега е оповестено, че на ЗСУ ще бъдат дадени 120 руски Т-72 (дарение от Съединени американски щати, Нидерландия и Чехия, част от тях добити от Мароко), множеството от които евентуално ще бъдат рециклирани в чешки оръжейни предприятия преди да потеглят за фронта. Франция, пък, ще достави 40 колесни танка AMX-10 RC, които не са тъкмо танкове, а по-скоро изтребители на танкове, освен това извънредно положителни. Англия подсигурява, че ще даде 14 от техните " Челънджър ", което към този момент се смята за извънреден пробив, тъй като това ще бъдат първите напълно западни танкове, който ще водят война в Украйна. Има надеждна информация, че британците може би ще дадат още и по този начин броя на Челънджърите ще доближи 50. Имаше съществени упования, че по време на срещата в Рамщайн Германия въпреки всичко ще склони да даде от своите „ Леопард “, само че заради вътрешно съдружни търкания сходни на тези в „ квадратната “ коалиция у нас предходната година, това не се случи. Твърди се, че зад отхвърли на Шолц и новият немски министър на защитата Писториус се крие освен боязън за стабилността на тяхната коалиция, само че и комплекси свързани с нацисткото минало на страната. Основното надхитряне бе сред Байдън и Шолц, като немецът загатна, че би склонил да каже „ да “ в случай че Съединени американски щати също се съгласят да изпратят на фронта от техните „ Ейбръмс “. Но от Вашингтон за в този момент не са склонни на подобен ход, оправдавайки се че Ейбръмсите били прекомерно тежки, консумирали доста гориво и най-много щели да бъдат сложни за поддържане. И при тях евентуално надвива страхът от ескалация, тъй като е признато да се смята, че танкът е само и единствено нападателен тип оръжие.
Танковете Леопард станаха мотив за съществени различия сред страните-членки на НАТО
На другият полюс бяха множеството от страните-членки на алианса, които разполагат с добре екипирани армии. Франция, сходно на Обединеното Кралство, съобщи, че обмисля предаване на прочут брой от техните „ Леклерк “, само че този модел танкове, въпреки и с доста положителни тактически и механически характерности е създаден в много лимитирани бройки и самите французи имат към 200 от него. В най-големи количества в арсенала на НАТО, с изключение на американските Ейбрамси, са немските Леопарди. Повечето страни-членки въоръжени с такива машини обявиха подготвеност да дадат по малко всяка и по този начин вероятно да се съберат първоначално стотина бройки. Но с цел да се реализира проектът е нужно единодушие за реекспорт от страната-производител, а като към този момент загатнах, германците към момента не желаят и да чуят за това. Единствено поляците за момента обявиха, че няма да се съобразят с никакви публични процедури и без значение от позицията на Шолц, ще изпратят на Киев 14 Леопарда. Още повече, че производителят на Леопардите, концернът Райнметал, съобщи подготвеност при съществуване на политическо единодушие до края на годината да обезпечи до 100 танка за ЗСУ. Така излиза, че при консенсус в страните-членки през 2023 година в Украйна могат да дойдат окло 200 Леопарда.
Наличности на танкове Леопард в страните-членки на НАТО
Защо е цялата тази драма към модерните западни танкове? Преди всичко това е тяхната мощност. Типичният западен танк, бил той Челънджър, Ейбрамс, Леклерк или Леопард, като се изключи че е доста добре въоръжен, е наблъскан с всякаква електроника, която му оказва помощ да се оправя даже в безнадеждни обстановки. Многократно по-добре са бронирани от главния за момента съветски военен танк, Т-72, като това си проличава и в масата (около 60 тона, против 40 на съветската машина). Освен това се ръководят от четирима танкисти, чийто шансове за оцеляване са доста по-големи от танкистите на Т-72. Надеждите на военачалник Залужни бяха да образува най-малко една бригада от съвременни западни машини (около 100 единици) и по този начин да нанесе съдбоносен удар по агресора. Но за момента това надали ще се реализира и аз допускам, че дребните наличия английски и (евентуално полски) танкове ще се употребяват най-много за пробив на най-силно укрепените съветски позиции, като, да вземем за пример, тези в Луганска област (Сватове и Кремина).
Уроци по история от Путин и Медведев
От началото на годината не минава ден без някои от западните сътрудници на Киев да разгласи следващия забележителен пакет военна помощ. Човек дори остава с усещането, че най-малко две дузини страни непрестанно се съревновават кой ще даде повече. И тъй като тази информация съвсем постоянно се оповестява обществено, на съветската публична агитация не ѝ бе нужно доста време, с цел да си направи съответните изчисления и да загрее за какви тъкмо (този път в действителност големи) размери тежко въоръжение става въпрос. Напълно разумно, последва рядко виждана досега медийна нервност . То не бяха вопли, че „ груповият Запад си е сложил за цел да унищожи Русия “, то не бяха закани, че иде ред Европа да бъде превзета и апели за нуклеарни удари по съответни градове и страни. Голям боязън очевидно е почнал да тресе и висшите ешелони на властта, тъй като този път, съвсем по едно и също време, косвено отношение по тематиката взеха и двамата, които са били отпред на страната през този век – актуалният президент Путин и някогашният Медведев. Казвам " косвено ", тъй като и единият, и другият, бръкнаха дълбоко в обичаната им тематика – историята – и се пробваха да вадят някакви аналогии от там. Това че не ги бива в тълкуванията на от дълго време отминали събития е ясно от много време, само че заради особената ми сензитивност в тази област, няма по какъв начин да ги подмина.
Тон даде Медведев, който в последно време се изявява най-много в обществените мрежи. Миналата събота той нервно реагира на решителната позиция на държавните ръководители на Съединени американски щати и Япония във връзка съветските закани за допустима приложимост на нуклеарно оръжие в Украйна. Медведев напомни Хирошима и Нагазаки, назова японския министър председател Кишида „ обслужващ личен състав на американците “ и го посъветва при завръщането си вкъщи да „ измие позора “ като си направи обществено „ сепуку по време на съвещание на министерския съвет “.
Това прозвуча толкоз неуместно, че възмути даже и някои отявлени „ патриотични “ съветски коментатори. Периодично скандални изявления се вършат от политици по всички краища на света, само че аз не си припомням човек с такава визитка толкоз постоянно да бълва такива откровени нелепости. На неговия декор българските политици, към които ние постоянно имаме всевъзможен жанр искания, наподобяват напряко ангели небесни. Даже не мога да си показва по какъв начин някой наш някогашен президент или министър председател на висок глас ще пожелае на настоящ сътрудник от страна с която граничим да си направи харакири или просто да се обеси.
В сряда, 18 януари, пристигна ред и на Путин да стане „ историк за един ден “. В Санкт Петербург, бивш Ленинград, настоящият президент на РФ се срещна с ветерани претърпели ужасната обсада на града и „ представители на публични патриотични организации “. Напълно предстоящо, по време на срещата Путин им изясни, че така наречен Специална военна интервенция, се води с цел да се „ приключи войната “ и „ изтреблението “ на рускоезичното население в Донбас. Пропускайки това, че една забележителна част от ЗСУ свободно поддържат връзка между тях на съветски.
Пред ветераните, Путин посочи прилика с блокадата на Ленинград, която била осъществена освен от Вермахта, само че и от „ военни от доста страни на Европа “. Но този въпрос не бил повдиган досега поради „ избрана приемливост “ от страна на Русия „ с цел да не се скапват връзките с доста страни “.
Това е правилно, само че има един значителен колорит. В началото на 1943 година, когато Червената войска съумява да вдигне обсадата на изтощения Ленинград, в региона на града фактически се намират военнослужещи от Норвегия, Нидерландия и Фландрия (Белгия). Те са събрани в така наречен доброволчески легиони, числеността на всеки от които не надвишава хиляда души, и който са кръстени на името на съответната страна. Състоят се от нацисти от тези страни, изявили предпочитание да се бият „ в името на Европа против болшевишката опасност “ (стандартна фраза за всички профашистки партии на остарелия континент по това време). Освен това, измежду легионерите има и луди глави-авантюристи и просто елементарни откачалки. Те никога не могат да служат като представителна извадка на страните си по това време, а в родините си са презирани и ненавиждани. Дори след войната не дребна част от тях са били съдени или обществено порицавани. При това самите страни, под чийто знамена легионерите сякаш се сражавали, още към 1 януари 1942 година се причисляват към така наречен Атлантическа харта (подписана към този момент и от Съветския Съюз) и по този начин публично стават част от Антихитлериската коалиция, т.е. съдружници на Съюз на съветските социалистически републики. Да не приказваме, че още през 1941-42, т.е. още до момента в който трае обсадата на Ленинград, Москва открива дипломатически връзки с тези страни, като за задачата е назначен специфичен дипломат в Лондон, където по това време се намират държавните управления им в заточение. (подробностите тук https://www.pseudology.org/MID/Posly_Europa.htm)
Ако следваме логиката на Путин, то умерено можем да приемем, че по време на Втората международна война Съветският съюз се е сражавал... на страната на Хитлер против антихитлериската коалиция. Защото във всяка немска дивизия до 20% от щатната й бройка се състои от така наречен „ хиви “, или доброволни помощници. Това са някогашни руски военнопленници, които заради една или друга причина са решили да облекат униформата на Вермахта. Те се употребяват най-вече за тилови действия, като каруцари, готвачи, водачи, защита и така нататък, като по най-груби сметки. И това не е всичко. През 1943 година в немската войска са основани 57 така наречен „ източни батальони “ от жители на Съюз на съветските социалистически републики (руснаци, беларуси, украинци, кавказци, средноазиатци). Това действително са второкласни, само че въпреки всичко бойни елементи, множеството от които са употребявани със съмнителна успеваемост против Съюзниците в Западна Европа и Италия. Но описът не свършва с тях. В Италия до края на войната работи 162-ра (тюркменска) дивизия състоящата се от азери, узбеки, казахи, киргизи и други тюркоезични жители на Съюз на съветските социалистически републики, все някогашни военнопленници са служили под флага на Третия Райх. А във Франция до края на 1944 година оперира 30-та Секретен сътрудник (белоруска) дивизия. А какво да кажем за Балканите? Тук, най-много против партизаните на Тито, с изключителна свирепост работи цялостен кавалерийски корпус казаци облечени в немски униформи (около 30 000 души) и Руският Охранителен Корпус (съставен най-вече от белоемигранти). Така че в случай че използван метода на мислене на Путин, може да стигнем до някои много забавни заключения за това, кой против кого бил воювал в последната огромна война.
Медведев часове след „ разбора “ на Путин излезе с следващата си порция дълбокомислие на исторически тематики. В четвъртък (19 януари), на 330-я ден на тридневната специфична военна интервенция, той стигна до прозрението, че „ нуклеарните страни “ в никакъв случай „ не са губили огромни спорове, от които е зависела тяхната орис “. Ако беше по този начин, какво да кажем за Алжирската война (1954-1962), която забива последния гвоздей в ковчега на към този момент „ нуклеарната “ френска империя? За Виетнамската война, раздрусала до основи „ нуклеарните “ Съединени Щати? И най-много за случката на Москва в Афганистан, която дефакто постави кръст на „ термоядрения “ Съветски съюз? Не бих ви губил времето с такива обикновени препратки към недалечното минало, само че съм забелязал че постоянно нашите доморасли апологети на расизма получават някакви „ методички “ от североизток, с които те по-късно интензивно наторяват душите на по-лековерните ни сънародници. А по някаква " случайност " в последните дни точно " опорката " за в никакъв случай не изгубилите война международни нуклеарни сили бе пусната в послание у нас .
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ