Украсен с глазура, с пълнеж от сладко, с крем или

Украсен с глазура, с заряд от сладко, с крем или шоколад, донатът е измежду най-популярните вкусотии в света на сладкишите. Големият екран го обезсмърти в ръцете на Хоумър Симпсън и той от години е емблемата на сладкарството в страната на Чичо Сам. Но дали е американски по генезис? Не съвсем…

Донатът е американски, колкото пържените картофи са белгийски, сармите румънски или баницата турска. Една безконечна борба на искания, която може да се види в съвсем всички краища на света.

Донатът, на британски “doughnut ”, значи “тесто ” (dough) и ядка (nut) и има много комплицирана история. Тя води към холандски имигранти в Америка, французи, индийци, араби и даже руснаци. Адска неразбория, в действителност. Но едно е несъмнено, донатът е роден преди няколко хиляди години. Подправян с мед или сос от риба в домовете на античните гърци и римляните, през Средновековието обичаната поничка последователно настава към арабските страни, с цел да се настани по-късно в Северна Европа.

Ако се има вяра на традицията, прадядото на доната би трябвало да е роден в кухните на холандците. По това време, през 12 век, те приготвяли «olykoek» - едно малко мъчно за изговаряне име, което означавало “сладкиши с олио ”. И нищо повече. Никакви дупки, никакви глазури.

В началото донатът е просто една огромна топка, която нормално хапвали за Коледа. След като имигрират в Съединените щати, холандците се сблъскват с културите и традициите на другите имигранти, само че това не е мотив да изоставят своите предписания. И “olykoek ”-ът, все по този начин под формата на топка, стартира последователно да се популяризира из “Новата Холандия ”.

А по кое време се появява фамозната дупка в още по-прочутата поничка? И тук версиите се разделят. Една част от откривателите на вкусния сладкиш в действителност считат, че тя е родена още преди основаването на olykoek, други, и те са множеството, настояват, че “перфорацията ” е станала по-късно, а индивидът, който я е измислил, се казвал Хенсън Грегъри.

Той бил капитан на транспортен съд от Нова Англия и живял в средата на 19 век. Според формалната история младият мъж пробил дупката, с цел да може сладкишът, който до този миг оставал недопечен в средата, да се изпържи целият, напълнен с орех в средата.

Каквато и да е истината за именитата дупка, донатът бързо се трансформира в народен сладкиш на Съединените щати. И допълнително даже - в родолюбив сладкиш. Той може да се открие на бойното поле през Първата Световна война.

Американски доброволки, наричани също и Donut Girls, раздавали фамозния сладкиш на бойците от армията на Съединени американски щати, които се биели във Франция. Подобен епизод се повтаря и през Втората Световна война, когато дамите от Червения кръст, този път наречени Donut Dollies, поддържали бойците с донати.

Обожаван на изток и на запад от Атлантика, донатът се вкоренява дефинитивно в американската реалност през 1920 година, с помощта на един преселник, съветски евреин. Адолф Леви дава първия стопански подтик за развиването на сладкиша. Именно на него светът дължи първата автоматизирана машина за произвеждане на понички.

Днес донатът е част освен от американската кухня, само че и неразделна част от европейските култури. Но радва с усета си хората по целия свят.

А в случай че пък се доядоха донъти, разгледайте нашите предписания за донъти. Понякога човек би трябвало да се и поглези.