Огромен котел: 10 000 руски войници са заплашени от пълно обкръжение - Свят
Украинските въоръжени сили (ВСУ), които започнаха огромна атака на 5 септември, освободиха за първи път от пролетта относително огромен град - Балаклея, в южната част на Харковска област. Но загубата на града надалеч не е най-тежкото нещо, което се случва на съветската войска през тези три дни. Украинската атака докара до обща тежка рецесия за съветските въоръжени сили. Цялата група войски, окупирала територията от Купянск до покрайнините на Славянск в Донецка област (това са повече от 10 000 войници), рискува да бъде обкръжена, оповестява съветският уебсайт " Медуза ".
Ситуацията за съветските въоръжени сили се усложнява от скоростта на нахлуване на украинските елементи: за три дни те са се придвижили на 20 до 50 километра по необятен фронт от Чугуев до Балаклея. На бойното поле не се появяват съветски запаси, способни да спрат настъплението.
" Медуза " публикува анализ на фронтовата обстановка и за следващ път заявява, че се опълчва на войната и упорства за бързо евакуиране на съветските войски от Украйна.
Какво тъкмо е известно за хода на интервенцията?
На 5 септември украинските войски пробиват съветската защита, в чийто състав влизат най-вече мобилизирани от Донецките " републики " и резервисти от самата Русия. Светкавичният взлом става благодарение на огромни сили, въоръжени за първи път от началото на войната с бронирани машини, доставени от Западна и Източна Европа. Пробивът се случи на няколко фронта по едно и също време:
Настъплението, без да навлиза в Балаклея, заобикаля града от север и юг.
Всички съветски войски, ситуирани на юг от града, се изтеглят към центъра на Балаклея, защото там тече река Северски Донец, оставяйки зад себе си няколко селища.
От север ВСУ бързо окупира предградието Вербовка и явно без особена опозиция продължава пробива още по на север.
На идващия ден е доближават кръстопътят, свързващ цялата съветска формация, покрай село Волохов Яр (на към 15 км от Балаклея и на към 20 км от фронтовата линия към 4 септември). По пътя са освободени и други околни села.
Пробивът продължава и на идващия ден. На 7 септември украинските сили доближават различен значим пътен възел - Шевченково (появи се фотография на офицер от украинските специфични сили на входа на селото). Възможно е (няма удостоверение за това) друга група от украинските въоръжени сили също да се е доближила до Шевченково и да е почнала нахлуване от град Чугуев. Не е известно дали самото село е било завладяно.
Вероятно пътят, водещ от Купянск (дълбокия гръб на Русия, където се намират сътрудници, претендиращи, че управляват Харковска област) към Изюм (щаба на съветската формация, настъпваща в Донбас от север и закъсала в покрайнините на Славянск), е бил пресечен при Шевченково. Това значи, че снабдяването на Изюм и обединенията в горите край Славянск ще бъде извънредно мъчно.
На 8 септември съветските войски напущат Балаклия (или най-малко нейния център). Там влизат украински военни, които снимаха издигането на оълто-синьото знаме над локалната администрация.
Руските войски в региона на сраженията са загубили десетки единици техника.
Видеозаписите и фотосите от украинската страна - като се изключи центъра на Балаклея - съвсем постоянно се показваха ден след репортажите на съветските " военни репортери " за настъпващите войски (вероятно заради строгата цензура, наложена от украинското командване). Можем да предположим, че скоро ще има удостоверение на най-малко някои от още по-дълбоките пробиви на ВСУ, които съветските " военни репортери " разказват съгласно свои източници в армията.
Ако се има вяра на съветските " военни репортери ", ВСУ към този момент са навлезли доста по-дълбоко
Според няколко известия на съветски " военни репортери " украинските войски са напреднали от Шевченково съвсем до Купянск, а друга група от тях, настъпваща на изток, е достигнала брега на Осколското водохранилище край село Сенково.
Вярно е, че до късно вечерта на 8 септември нямаше образно удостоверение на тези известия. Но в случай че те се потвърдят, това ще значи, че групировката " Изюм " на съветските въоръжени сили ще бъде изцяло отрязана от Купянск, до който се доставяха доставки от Русия с железопътен превоз. Комуникацията на групировката с " огромната земя " ще бъде допустима единствено посредством понтонни преходи през река Оскол, а по-нататък - по неприятни пътища на другия бряг на водохранилището Оскол.
Но там може да се появят и украински войски: към този момент има известия (и даже първи видеозаписи), че групи украински бойци са пресичали няколко пъти Северски Донец (в който се влива Оскол) и даже са открили надзор над няколко селища (няма образни доказателства за това). Тези селища са завладяни от съветската войска при започване на лятото.
Всичко това значи, че огромна група съветски войски, състояща се от няколко съединения с обща бройка над 10 000 души, е застрашена от оперативно обграждане. Не е ясно дали съветските въоръжени сили разполагат с запаси, с цел да избегнат сходен сюжет. Засега съпротивата против украинското нахлуване е слаба (за разлика от сходно нахлуване на ВСУ против Херсон в края на август).
Защо този път съветската войска търпи проваляне?
Все още няма безапелационен отговор на този въпрос.
Вероятно след несполучливите опити за навлизане в Славянск от север през май и началото на лятото съветското командване е изгубило интерес в тази посока. Групировката (най-голямата на целия фронт през май) е отчасти " разформирована ", а постоянните елементи са сменени с резервисти.
Може би командването е очаквало да успее да спре настъплението с артилерийски огън и въздушни удари, както е било при Херсон. Въпреки това още през юли в Херсонска област са трансферирани подкрепления, в това число въздушнодесантните войски, които преди този момент действаха край Изюм, с цел да оказват помощ за ограничение на офанзивите на ВСУ.
Скоро обаче и десантчиците в Херсонска област може да се нуждаят от помощ. Въпреки че там към момента няма дълбоки пробиви на ВСУ, ситуацията на съветските сили продължава да се утежнява: те са изгубили няколко значими селища, само че е изключително мъчно да ги доставят през река Днепър.
Вероятно украинската войска ще продължи да държи самодейността до идването на огромни съветски запаси, за които се приказва, че се приготвят в разнообразни елементи на страната.
Ситуацията за съветските въоръжени сили се усложнява от скоростта на нахлуване на украинските елементи: за три дни те са се придвижили на 20 до 50 километра по необятен фронт от Чугуев до Балаклея. На бойното поле не се появяват съветски запаси, способни да спрат настъплението.
" Медуза " публикува анализ на фронтовата обстановка и за следващ път заявява, че се опълчва на войната и упорства за бързо евакуиране на съветските войски от Украйна.
Какво тъкмо е известно за хода на интервенцията?
На 5 септември украинските войски пробиват съветската защита, в чийто състав влизат най-вече мобилизирани от Донецките " републики " и резервисти от самата Русия. Светкавичният взлом става благодарение на огромни сили, въоръжени за първи път от началото на войната с бронирани машини, доставени от Западна и Източна Европа. Пробивът се случи на няколко фронта по едно и също време:
Настъплението, без да навлиза в Балаклея, заобикаля града от север и юг.
Всички съветски войски, ситуирани на юг от града, се изтеглят към центъра на Балаклея, защото там тече река Северски Донец, оставяйки зад себе си няколко селища.
От север ВСУ бързо окупира предградието Вербовка и явно без особена опозиция продължава пробива още по на север.
На идващия ден е доближават кръстопътят, свързващ цялата съветска формация, покрай село Волохов Яр (на към 15 км от Балаклея и на към 20 км от фронтовата линия към 4 септември). По пътя са освободени и други околни села.
Пробивът продължава и на идващия ден. На 7 септември украинските сили доближават различен значим пътен възел - Шевченково (появи се фотография на офицер от украинските специфични сили на входа на селото). Възможно е (няма удостоверение за това) друга група от украинските въоръжени сили също да се е доближила до Шевченково и да е почнала нахлуване от град Чугуев. Не е известно дали самото село е било завладяно.
Вероятно пътят, водещ от Купянск (дълбокия гръб на Русия, където се намират сътрудници, претендиращи, че управляват Харковска област) към Изюм (щаба на съветската формация, настъпваща в Донбас от север и закъсала в покрайнините на Славянск), е бил пресечен при Шевченково. Това значи, че снабдяването на Изюм и обединенията в горите край Славянск ще бъде извънредно мъчно.
На 8 септември съветските войски напущат Балаклия (или най-малко нейния център). Там влизат украински военни, които снимаха издигането на оълто-синьото знаме над локалната администрация.
Руските войски в региона на сраженията са загубили десетки единици техника.
Видеозаписите и фотосите от украинската страна - като се изключи центъра на Балаклея - съвсем постоянно се показваха ден след репортажите на съветските " военни репортери " за настъпващите войски (вероятно заради строгата цензура, наложена от украинското командване). Можем да предположим, че скоро ще има удостоверение на най-малко някои от още по-дълбоките пробиви на ВСУ, които съветските " военни репортери " разказват съгласно свои източници в армията.
Ако се има вяра на съветските " военни репортери ", ВСУ към този момент са навлезли доста по-дълбоко
Според няколко известия на съветски " военни репортери " украинските войски са напреднали от Шевченково съвсем до Купянск, а друга група от тях, настъпваща на изток, е достигнала брега на Осколското водохранилище край село Сенково.
Вярно е, че до късно вечерта на 8 септември нямаше образно удостоверение на тези известия. Но в случай че те се потвърдят, това ще значи, че групировката " Изюм " на съветските въоръжени сили ще бъде изцяло отрязана от Купянск, до който се доставяха доставки от Русия с железопътен превоз. Комуникацията на групировката с " огромната земя " ще бъде допустима единствено посредством понтонни преходи през река Оскол, а по-нататък - по неприятни пътища на другия бряг на водохранилището Оскол.
Но там може да се появят и украински войски: към този момент има известия (и даже първи видеозаписи), че групи украински бойци са пресичали няколко пъти Северски Донец (в който се влива Оскол) и даже са открили надзор над няколко селища (няма образни доказателства за това). Тези селища са завладяни от съветската войска при започване на лятото.
Всичко това значи, че огромна група съветски войски, състояща се от няколко съединения с обща бройка над 10 000 души, е застрашена от оперативно обграждане. Не е ясно дали съветските въоръжени сили разполагат с запаси, с цел да избегнат сходен сюжет. Засега съпротивата против украинското нахлуване е слаба (за разлика от сходно нахлуване на ВСУ против Херсон в края на август).
Защо този път съветската войска търпи проваляне?
Все още няма безапелационен отговор на този въпрос.
Вероятно след несполучливите опити за навлизане в Славянск от север през май и началото на лятото съветското командване е изгубило интерес в тази посока. Групировката (най-голямата на целия фронт през май) е отчасти " разформирована ", а постоянните елементи са сменени с резервисти.
Може би командването е очаквало да успее да спре настъплението с артилерийски огън и въздушни удари, както е било при Херсон. Въпреки това още през юли в Херсонска област са трансферирани подкрепления, в това число въздушнодесантните войски, които преди този момент действаха край Изюм, с цел да оказват помощ за ограничение на офанзивите на ВСУ.
Скоро обаче и десантчиците в Херсонска област може да се нуждаят от помощ. Въпреки че там към момента няма дълбоки пробиви на ВСУ, ситуацията на съветските сили продължава да се утежнява: те са изгубили няколко значими селища, само че е изключително мъчно да ги доставят през река Днепър.
Вероятно украинската войска ще продължи да държи самодейността до идването на огромни съветски запаси, за които се приказва, че се приготвят в разнообразни елементи на страната.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ