Учители по цял свят се нагърбват с ролята да разясняват

Учители по целия свят се нагърбват с ролята да коментират на децата заплахите на обществените мрежи и тънкостите в боравенето с генеративни AI (снимка: CC0 Public Domain)

Три години след взрива на пандемията учителите по целия свят още веднъж са „ на топа на устата “: изправени пред предизвикването на технологиите. Днес те поемат грижата за цифровата просветеност на децата в ерата на генеративните AI, когато просветителните управляващи към момента нямат стандарти за преподаване по въпросните тематики, а частните бизнеси следват ползите си безскрупулно.

Часът на класния в гимназията може би не е нормалното място за образование на децата по отношение на рисковете на обществените медии, само че това не стопира Дженифър Розенцвайг. Всяка образователна година десетокласниците от нейния клас в гимназията Скарсдейл в Ню Йорк гледат „ Социалната алтернатива “ – документален филм от 2020 година за вредите от обществените медии. После учителката изяснява на младежите по какъв начин фирмите манипулират логаритмите си, с цел да създадат платформите пристрастяващи. Тя провежда и взаимни полемики за учители и родители, където се дискутират заплахите от обществените мрежи за децата.

Вредите от обществените мрежи

Розенцвайг твърди, че тематиката е значима и би трябвало да се разисква във всички класове. „ Наистина е от голяма важност да дадем на учениците доста благоприятни условия да приказват, мислят и пишат за това по какъв начин обществените медии въздействат на живота им “, сподели тя. „ Днешните деца са родени във време, което е комплицирано, свръхстимулиращо и изискващо време – и ние сме им връчили куп цифрови устройства, без да сме напълно наясно какъв резултат ще има от това “.

Дамата е една от все по-големия брой преподаватели, които се оказват на „ първа линия “ в битката за смяна на метода, по който учениците употребяват обществените медии – както в учебно заведение, по този начин и вкъщи. И у нея, както у мнозина други, нарастват опасенията по отношение на въздействието, което онлайн услугите могат да имат върху психологичното здраве на младежите.

На доста места по света към този момент се приказва за „ огромните опасности “ на обществените медии за младежите. Тук-там специалисти предлагат на политиците да упорстват за „ образователни стратегии за цифрова и медийна просветеност в учебните заведения “, които оказват помощ на учениците „ да разпознават и ръководят онлайн рисковете и да се възвръщат от тях “. Това обгръща класическите случаи на онлайн тормоз и злоупотреби, само че също и тихи рискове като „ несъразмерната приложимост на обществени медии “.

Опитите на учители да приказват за вредите от обществените медии се случват във времена, когато фирмите за обществени медии дават обещание, на доктрина, да защитят най-младите си консуматори, само че го вършат много насилствено. Частният бизнес следва своите неумолими ползи и логаритмите са безпощадно настроени да подтикват потребителите от всички възрасти да прекарват колкото се може повече време пред екрана.

Дигитална просветеност за сигурност

Там, където учителите осъзнават казуса и се стараят да подхващат нещо, от ден на ден се приказва за методите, по които присъединяване на децата в обществените медии се отразява на живота им. Преподавателите коментират на децата механизми като да вземем за пример ролята на допамина. Показват и изясняват по какъв начин той подтиква хората да не престават да надзъртат в своите платформи нетърпеливо, търсят лайкове и споделяния, желаят още и още.

Училището Ройсмор в Съединени американски щати е различен образец за образование по сигурност в обществените медии. Това се смята за основна част от цифровата просветеност на учениците. Обучението предлага на практика стъпки за справяне с другите рискове, с които могат да се сблъскат децата в обществените медии, от типичен тормоз и словесна експанзия до секстинг. Особен акцент в програмата е тематиката по какъв начин логаритмите могат да прокарват проблематично наличие измежду младите консуматори.
още по темата
„ Много възпитаници не схващат множеството от тези рискове “, споделя Марк Беркман, шеф на Организация за сигурност на обществените медии – нова стратегия, ориентирана към създаване на цялостна просветеност за онлайн рисковете за децата в обществените мрежи. „ Подрастващите не могат да се защитят от заплахите, в случай че не знаят какви са “.

„ Дигиталната просветеност е освен това от просто „ не гледайте порнография “ или „ стойте настрани от неприятни уеб сайтове “, споделя Девора Хайтнър, създател на книга за децата и взаимоотношението им с цифровия свят. „ Не е толкоз просто. Трябва също по този начин децата да схванат по какъв начин работят логаритмите, по какъв начин могат да реагират или какво да вършат, когато се усещат застрашени, по какъв начин да разпознават нередностите. Трябва да оказваме помощ на децата да схващат всички тези неща ”.

Подобна цифрова просветеност е жизненоважна, тъй като младежите би трябвало да се научат по какъв начин вярно да се държат в онлайн общности и по какъв начин да се защитят от рисковете там. Това ще е значимо за тях освен в учебно заведение, само че и по-нататък, в реализацията им в професионалния живот.

В гимназията или преди този момент?

Но дали въпросните образования в гимназиите не идват прекомерно късно? Все по-често на казуса се обръща внимание и по-рано, в прогимназиална възраст. Джилиан Фелдман, шеф на начално учебно заведение „ Браверман “ в Лос Анджелис, споделя, че учебното заведение работи с Организацията за сигурност на обществените медии, с цел да обезпечи просветителни полемики за родители на деца в прогимназиален курс, с цел да им помогне да направляват в обществените платформи.

„ Децата при нас са на 12 години, … само че към този момент употребяват разнообразни платформи с детайли на обществени медии, с благоприятни условия за чат, издание и харесване на неща в игрите “, споделя Фелдман. „ Нашите полемики отварят очите на родителите и им оказват помощ да дефинират по-добри параметри за децата. “

Предизвикателството на генеративните AI

Подобна, само че още по-предизвикателна е борбата за подобаващото обучение, когато става дума за генеративните AI – такива като ChatGPT. Те набраха скорост едвам в последните няколко месеца и свариха университетския свят тотално неопитен.

Някои учебни заведения не разрешиха потреблението на генеративни AI. Други, в противен случай, предизвикват използването на AI инструментите от учениците. Мнозина учители споделят, че потреблението на генеративните логаритми е неизбежно и възбраната за потреблението им не прави никаква работа. Вместо това се оформя мнението, че в този момент е по-съществено децата да бъдат научени по какъв начин тъкмо да боравят с сходни принадлежности отговорно и дейно.

На от ден на ден места по света учителите се стремят да вкарат ChatGPT в образователния развой по един или различен метод. Всеки учител подхожда по собствен метод. Някои, да вземем за пример, предизвикват децата да основават есета чрез логаритъма, а след това четат и разискват в клас по какъв начин наподобява резултатът от използването на генеративния програмен продукт. Други учители още по-откровено демонстрират на учениците по какъв начин да впрегнат логаритъма в потребна работа, осъзнавайки рисковете и клопките на метода.

Точно в тази област липсват каквито и да било правила, концепции и регулации. Липсва и опит, който да послужи за основа при преподаването и потреблението на генеративни AI в образователния развой. На тази територия учителите са напълно сами в битката – както от позиция на образованието, което вършат, по този начин и от позиция на правилата, които вкарват.

Училище без смарт телефон

На фона на протичащото се в действителност не е изненадващо, че от ден на ден учебни заведения по света лимитират или изцяло не разрешават потреблението на смарт телефони измежду децата в границите на образователния ден. И въпреки че някои цифрови експерти биха упорствали, че няма смисъл родители и учители да се борят против вездесъщото наличие на смарт телефона, преподавателите намират, че това също е част от стъпките за вярно осъзнаване на ролята на цифровите устройства и построяването на по-добра връзка сред децата и технологиите.

Розенцвайг и нейните сътрудници от гимназията в Скарсдейл към този момент са въвели правилото „ Няма ме през целия ден “. То изисква от учениците да държат смарт телефоните си в шкафчетата си, изключени, през по-голямата част от образователния ден. По време на свободните часове на учениците е позволено да слушат музика, подкасти или приложения за медитация. По време на час обаче телефоните би трябвало да са прибрани.

Решението се основава на наблюденията в гимназията по отношение на директната връзка сред времето, прекарано пред екрана, и влошените качества за четене и централизация измежду учениците. „ Да, децата сигурно се кокорят, когато чуят това “, сподели Розенцвайг. „ Но мога да потвърдя, че когато поговорите на учениците няколко минути по тематиката, те схващат и правят оценка, че обсъждаме казуса, и в действителност желаят помощ “.

Именно по този начин се е стигнало до политиката „ Няма ме през целия ден “, при която учениците оставят смарт телефоните отвън полезрението си, до момента в който са в постройката на учебното заведение. Това е време, в което децата посвещават вниманието си на действителните си задания и обучение, без да се разсейват непрекъснато от пристрастеността да се забавляват посредством смарт телефоните, и в същото време са спокойни, тъй като знаят, че когато завършат значимите задания, в края на деня, още веднъж ще могат да играят.

Така младежите привикват да разграничават времето, в което би трябвало да са съсредоточени в образователните си действия, от забавленията  – и не страдат, че смарт телефоните им не са непрекъснато в ръцете им.