Астрономи откриха най-яркия пулсар отвъд нашата галактика
Учени засякоха най-яркия пулсар, който човечеството в миналото е следили оттатък рамките на Млечния път, като по този метод разкриха същинската еднаквост на един отдалечен ослепителен обект, за който до неотдавна се предполагаше, че е далечна вселена.
Пулсарите са извънредно плътни неутронни звезди, които излъчват електромагнитна радиация под формата на лъчи от своите полюси.
Тези обекти се въртят извънредно бързо. Поради тази причина когато се следят от друго място в космоса, техните високо енергийни излъчвания наподобяват като периодически импулси. Т.е. умерено можем да ги оприличим на галактически морски фарове.
От откриването им през 60-те години на 20-и век от астрофизика Джослин Бел до момента астрономи засичат над 2000 пулсара. По-голямата част от тях обаче се намират в нашата лична вселена.
Пулсарът, следен през поляризирана светлина. Източник: Yuanming Wang
Новооткритият пулсар, наименуван PSR J0523−7125, е един от дребното, на които се натъкваме оттатък Млечния път. В случая – в границите на Големия Магеланов облак.
PSR J0523−7125 е открит от учените благодарение на радио телескопите ASKAP в Австралия в миг, в който изследват небосвода за поляризирани пулсарни излъчвания (техника, която астрономите оприличават с носенето на поляризирани слънчеви очила).
„ Това бе извънредно невероятна изненада – изяснява астрофизикът Юанминг Уанг от Консултативен съвет за просвета и индустрия (CSIRO) в Австралия, който е докторант в Университета в Сидни и водещ създател на новото изследване на PSR J0523−7125. – Не чаках да намеря нов пулсар, камо ли той да е най-яркият. Но с помощта на новите телескопи, до които имаме достъп (като ASKAP и неговите слънчевиочила), това в действителност е допустимо. “
Според откривателите пулсарът е към 10 пъти по-ярък от който и да е различен извънгалактически пулсар, следен досега. В подобен случай за какво не сме го забелязали до момента?
PSR J0523−7125, помрачен от други източници на светлина (в случая светлината не е поляризирана). Източник: Yuanming Wang
Отговорът е обвързван с метода, по който засичаме пулсарите. Обикновено учените търсят периодически импулси. За да засечем по-неуловимите пулсари, които не се отличават с сходна предсказуема честота или излъчват светлина по по-специфичен метод, са ни нужни други техники. Една от тях е търсенето на признаци за кръгова поляризирана светлина, предавана от обектите. До ден сегашен са осъществени единствено две огромни изследвания, които могат да засичат сходно нещо. Едно от тях е осъществено точно от ASKAP.
В изследователския план, наименуван VAST, откриватели преглеждат данните от ASKAP в желанието си да открият променливи и преходни източници на светлина. Именно по този начин разпознават PSR J0523−7125 като пулсар и удостоверяват наблюдаване, осъществено радио телескопа MeerKAT в Южна Африка и обсерваторията Паркс на CSIRO в Австралия.
„ Можем да чакаме, че ще открием още пулсари благодарение на тази техника – споделя астрофизикът Тара Мърфи от Университета в Сидни, една от участничките в проучването. – Това е първият път, в който съумяваме да търсим за поляризация на пулсари по последователен и обикновен метод. “
Според откривателите PSR J0523−7125 демонстрира, че пулсарите в Големия Магеланов облак могат да бъдат също толкоз ярки, колкото и тези, които следим в Млечния път.
Откритията са оповестени в The Astronomical Journal.
Източник: Science Alert
