Учени разработватсвоеобразни „молекули самоубийци“, които могат да индуцират процеси на

Учени създават

самобитни „ молекули самоубийци “, които могат да индуцират процеси на саморазрушение у клетките в туморните формирания и да оказват помощ за сполучливото лекуване на рак .

Научният екип от Масачузетския софтуерен университет е доусъвършенствал къси двойноверижни РНК-вериги, употребявани до неотдавна като средство за изкуствено угнетяване интензивността на избрани гени . Тези РНК-вериги са сходни с естествени нуклеотидни

последователности , откривани в редица човешки гени.

За тези последователности се допуска, че са еволюционно заложени като натурален механизъм за отбрана на организма от процеси, водещи до превръщането на здрави кафези в ракови. На база на тези генетични поредност учените са създали РНК - молекули , които отключват прикрит клетъчен механизъм, водещ до самаразрушаване

на клетката.

Приложени към раковите кафези в туморни формирания, тези молекули освен потискат интензивността на някои техни гени, само че може да доведат и до цялостното саморазрушаване на тези ракови кафези . Счита се, че създадените РНК-молекули самоубийци може да се употребяват като основа за създаване на способи за дейно лекуване на рак в разнообразни форми.

Свързани публикации.. Персонализиран ДНК разбор дава по-прецизна диагностика и лекуване на рак 0 Все по-достъпно лекуване на рака 0 Писалка открива рак за 10 секунди 0

Механизмът на деяние на молекулите самоубиици е елементарен, само че извънредно сполучлив. Навлизайки в раковите кафези, те откриват, свързват и обезвреждат генетични последователности, които кодират витално значими за съществуването на раковите кафези белтъци. Губейки кодовете, нужни за синтезата на тези белтъци, раковите кафези бързо умират и по-важното – не съумяват да се мултиплицират .

Проведените клинични изпитвания демонстрират, че внасянето на молекулите самоубийци в ракови кафези чрез нанотехнологии е токсично за тези кафези, само че не и за организма като цало. За момента учените не са разкрили ракови формирания, които да са способни да се приспособяват към действието на молекулите или да развият устойчивост към тях.

Налице е обаче друга специфичност, която за момента е съществена спънка пред сполучливото използване на молекулите самоубийци като допълващо средство при лекуване на рак. Тази специфичност е обвързвана с изключителното многообразие на раковите кафези и многото механизми, с които те разполагат, с цел да подсигурят съществуването си.

Сигурното лекуване на рак изисква използване на средства, сложно обезвреждащи тези механизми. Проучванията за разширение успеваемостта на молекулите самоубийци в това отношение към момента не престават.