Откриха мозъчни клетки, превърнати в стъкло, в жертва на изригването на Везувий
Учени откриха непокътнати мозъчни кафези в останките на млад мъж, умрял по време на изригването на вулкана Везувий през 79-а година сл. Хр.
Структурата на мозъчната клетка в черепа е към момента забележима в един черен и наподобяващ стъкло материал. Новото изобретение на тази конструкция, разказано в теоретичен труд, оповестен на 2 октомври PLOS One , е следващото доказателство, че този „ стъклен “ материал в реалност е част от човешкия мозък.
Трансформацията в стъкло е резултат от рисковото нагряване и бързото изстудяване.
„ Резултатите от нашето проучване демонстрират, че процесът по преобразяване в стъкловидно вещество, който се е случил в Херкулан, и който е неповторим самичък по себе си, е замразил невронните структури на тази жертва и ги е запазил непокътнати до ден сегашен “, споделя водещият създател на изследването Пиер Паоло Петроне, правосъден антрополог към Неаполски университет Федерико Втори, Италия.
Херкулан е бил античен град, ситуиран в подножието на вулкана Везувий, изригнал по изключително впечатляващ метод преди близо 2000 години. Облак от гореща пепел и газове, прочут като пирокластичен поток, е безусловно заровил и Херкулан, и неговият прославен комшия Помпей.
Тази гореща пепел по едно и също време е и унищожила, и заровила града – тя стремително е нагорещила органичните материали. Странното в тази ситуация е, че това стремително „ заравяне “ е е направило по този начин, че макар че материали като дърво и плът да са били карбонизирани (и на процедура превърнати във въглен), те също по този начин са били и непокътнати в моментите, откакто са се нагорещили ненадейно до 500 градуса по Целзий.
В редки случаи измежду тези непокътнати органични материали се срещат даже и мозъци. Петроне и неговите сътрудници изследват стъкловидния черен материал, открит в пукнатия и опърлен череп на младежа (на към 20 години), открит по лице в леглото си в Collegium Augustalium в Херкулан.
Тази постройка, ситуирана наоколо до основната улица на града, е била център на фетиш към император Август – една организация, която е боготворяла императора и го е възхвалявала като провидение (често срещана римска религиозна традиция по това време).
И преди Петроне и неговите сътрудници са анализирали жертвите на вулкана в Херкулан – съгласно учените техните тъкани най-вероятно са се изпарили в облака от гореща пепел. По-рано тази година те оповестиха в Journal of the American Medical Association (JAMA), че са разкрили стъкловидни остатъци от мозък в тялото на 20-годишен мъж от Collegium Augustalium.
Сега, благодарение на електронна микроскопия, те изследват и най-дребните елементи на тази находка, и откриват дребни формирания и дълги тръбовидни структури, които са съвсем като невроните и техните израстъци, наречени аксони.
Тези израстъци са с диаметър от 550 до 830 нанометра, което ги прави прекомерно дребни, с цел да са капиляри. Сферичните структури наподобява са запазили клетъчни мембрани, както и вътрешни филаменти (или структурни протеини в клетката) и дребни „ торбички “, помагащи за преместването на протеините до клетъчната повърхнина.
Освен това учените и откриват химичния състав на материала и откриват, че тестът е богата на въглерод и О2, което подсказва, че е била органична.
Стъпвайки върху основата на предходното изследване, оповестено в JAMA, което открива в тестът редица протеинови структури, откривателите съумяват да съпоставят тези антични протеини с базата данни от протеини, открити в човешкия мозък.
В края на краищата учените откриват, че всички открити от тях протеини участват в мозъчната тъкан. Така да вземем за пример протеин, наименуван ATP6VIF, се свързва с предаването на химикали, известни като невротрансмитери, през синапсите – пролуките сред аксоните.
Изхождайки от концентрацията на тези протеини, както и от разположението им в тестът, взета от черепа на младия мъж, Петроне и сътрудниците му подозират, че най-вероятно са разкрили част от гръбначния мозък и дребния мозък – мозъчна конструкция, ситуирана в основата на мозъка и виновна за придвижванията и координацията.
Откриването на непокътната мозъчна тъкан е в действителност огромна необичайност. От време на време обаче тя съумява да оцелее в продължение на стотици или даже хиляди години.
Източник: Live Science
