Папратите присвояват ДНК от други организми в продължение на милиони години
Учени от Съединени американски щати са секвенирали генома на папратите, който е два пъти по-голям от човешкия, написа сп. " Нейчър плантс ".
След дългогодишна работа откриватели от Станфордския университет са съумели да дешифрират генома на три типа от най-голямата група папрати - Ceratopteris richardi.
Той съдържа съвсем 7,5 милиарда бази в 39 хромозоми - двойно повече спрямо човешкия.
Преди това учените допускаха, че количеството информация в ДНК на папратите е общ брой от инцидентни копия на едни и същи гени. Това е особено за растенията и може да обезпечи известно еволюционно преимущество.
Специалистите са открили, че като цяло папратите не се освобождават доста дейно от " непотребната " ДНК и просто я съхраняват, предавайки я от потомство на потомство.
Оказало се обаче също, че растенията освен последователно натрупват ДНК в допълнение към генома от предходни генерации, само че и я " крадат " от други организми.
Папратите, да вземем за пример, са устойчиви на характерен токсин, който може да пробие клетъчната мембрана. Подобна устойчивост е присъща за някои типове бактерии.
Изследователите считат, че растенията са заимствали този механизъм от бактериите по време на водоравен генен трансфер (процес, при който се придвижва генетичен материал от една клетка към друга, която не е потомство на първата).
В бъдеще учените имат намерение да проучат по-добре особеностите на този механизъм.
Източник:БТА
След дългогодишна работа откриватели от Станфордския университет са съумели да дешифрират генома на три типа от най-голямата група папрати - Ceratopteris richardi.
Той съдържа съвсем 7,5 милиарда бази в 39 хромозоми - двойно повече спрямо човешкия.
Преди това учените допускаха, че количеството информация в ДНК на папратите е общ брой от инцидентни копия на едни и същи гени. Това е особено за растенията и може да обезпечи известно еволюционно преимущество.
Специалистите са открили, че като цяло папратите не се освобождават доста дейно от " непотребната " ДНК и просто я съхраняват, предавайки я от потомство на потомство.
Оказало се обаче също, че растенията освен последователно натрупват ДНК в допълнение към генома от предходни генерации, само че и я " крадат " от други организми.
Папратите, да вземем за пример, са устойчиви на характерен токсин, който може да пробие клетъчната мембрана. Подобна устойчивост е присъща за някои типове бактерии.
Изследователите считат, че растенията са заимствали този механизъм от бактериите по време на водоравен генен трансфер (процес, при който се придвижва генетичен материал от една клетка към друга, която не е потомство на първата).
В бъдеще учените имат намерение да проучат по-добре особеностите на този механизъм.
Източник:БТА
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ