Мощен удар е изхвърлил нашия спътник почти мигновено в орбитата на планетата, сочи ново изследване
Учени от Института по изчислителна космология към Университета Дърам във Англия използваха най-детайлните симулации със суперкомпютър, осъществявани досега, с цел да разкрият различно пояснение за произхода на Луната. Според тях мощен удар е изхвърлил луно-подобен обект в орбитата към Земята.
Изследователите симулират стотици разнообразни удари, които варират както по ъгъл и скорост на конфликта, по този начин и по маса и въртене на двете тела в желанието си да открият сюжети, които биха могли да обяснят днешната система Земя-Луна. Тези калкулации са осъществени благодарение на SWIFT – симулационен код с отворен код, работещ на суперкомпютъра DiRAC Memory Intensive service ( " COSMA " ) в Университета Дърам.
Тази спомагателна изчислителна мощност разкрива, че симулациите с ниска резолюция могат да пропуснат някои значими аспекти на конфликтите от по-голям мащаб, което разрешава на откривателите да откриват характерности, които не са били налични в минали проучвания. Единствено симулациите с висока резолюция създават сателит, наподобяващ Луната, и спомагателните елементи демонстрират по какъв начин външните пластове са по-богати на материал, произхождащ от нашата планета.
Ако по-голямата част от Луната се е образувала директно след мощния удар, то тогава това би означавало също по този начин, че по-малка част от нея е била разтопена при образуването си (както сочат общоприетите теории, при които спътникът нараства посредством диск от остатъци, обкръжаващ Земята). В взаимозависимост от детайлите на последващото втърдяване, тези теории би следвало да предвиждат другите вътрешни структури на Луната.
" Този метод на образуване може да помогне да се изясни сходството в изотопния състав на лунните скали, върнати от астронавтите на " Аполо ", и земната тога ", споделят откривателите.
Симулациите също по този начин трансформират визиите на учените за орбитата на Луната. Оказва се, че спътникът е можело да се приближи доста до Земята. Досега се е считало, че в сходна позиция приливните сили ще го раздерат. Моделът обаче демонстрира, че Луната е щяла да остане непокътната и след това да се реалокира на безвредно място.
" Това открива цялостен нов набор от вероятни насочни точки за еволюцията на Луната ", допълват учените.
Изследването е оповестено в Astrophysical Journal Letters.
Източник: Phys.org
