Учени от аржентинския Национален университет в Сан Хуан казват, че

Учени от аржентинския Национален университет в Сан Хуан споделят, че са разкрили „ огромна конструкция “ в значително невидима част от галактиката Млечен път, съгласно нова публикация призната за предпечат и оповестена на сървъра arXiv в края на предишния месец. Материалът е изпратен в списание Astronomy and Astrophysics, само че към момента не е рецензиран.

За да бъде ясно, структурата тук не е какъвто и да е обект, основан от човека; По-скоро това е новооткрит космически клъстер, който се крие зад Млечния път. Като се има поради какъв брой мъчно е да се следят други обекти през Млечния път, е вълнуващо, че откривателите въобще са съумели да следят този космически куп.

Какво се случва оттатък галактиката и за какво е такава тайнственост там? Представете си, че можете да видите през земята, морето и магмата от другата страна. Същото важи и за опита да се огледа „ през ” галактиката Млечен път към това, което се намира оттатък. Зоната на неопределеност, основана от самия Млечен път, се назовава Зона на отбягване (ZOA).

Но не е ли галактиката най-вече празно пространство? Бихте могли да погледнете „ през “ огромна част от нашата Слънчева система в този смисъл, само че има два усложняващи фактора. Опитвали ли сте в миналото да гледате през прозорец от ръба вместо фронтално? Той е супер килнат и може даже да не е приложим, тъй като даже нещо ясно има дефекти, които образно се натрупват, когато го гледате отдалеко. Ако погледнете огромен аквариум, е елементарно да видите през необятния, плитък аспект начело към стената откъм гърба, само че е по-трудно да видите, в случай че погледнете през краищата.

Този резултат се назовава затихване. Среди като вода и стъкло закриват прекосяването на светлината на задоволително огромно разстояние. И тогава би трябвало да добавите галактическия хаос от планети, звезди и частици, всички от които способстват за мъглявия аспект на по-ясните елементи на Млечния път. Нещо повече, самият център на Млечния път е свръхмасивна черна дупка, която е милиони пъти по-голяма от нашето слънце, и милиони други звезди обикалят към нея, образувайки стегнат, ослепителен клъстер, през който е още по-трудно да се види.

И по този начин, разгледахме какво провокира сенките, само че какво да кажем за самата светлина? „ Извънгалактична фонова светлина “ е терминът за специфичен тип светлинно замърсяване, което се случва в галактическото пространство. Тъй като Вселената е безпределно голяма — и се уголемява от самото начало! — светлината, която генерират звездите, остава в сместа на практика вечно. Помислете за фотография с дълга експозиция, изключително такава, която телефонът ви може да предложи да извършите в нощен режим. Светлината се задържа и основава нова светлина, до момента в който пътува. Тази светлина отскача в съвсем вечността, засилвайки сенките, които несветещите физически бариери в галактиката, като планети и прахуляк, основават. Между светещите обекти, които закриват това, което е зад тях, супермасивната черна дупка, която закрива това, което е зад нея, и безбройните обекти и петънца, които закриват това, което е зад тях и хвърлят сенки, резултатът на безредие е налице. Районът, който се основава, се назовава Зона на отбягване и покрива към 20 % от небето, очевидно от Земята. Това ни пречи да забележим огромна част от Млечния път в елементи, както и всичко, което се намира зад и оттатък него.

Учените са прекарали епохи, чудейки се по какъв начин могат да погледнат „ през ” Зоната на отбягване по някакъв метод. На Земята да видите мъртвата си точка в кола може да е толкоз елементарно, едвам погледнете през рамо, до момента в който сменяте платното на автомагистралата. Но не постоянно е имало добър метод да се направи това в космоса. Учените трябваше да разработят напълно нови способи, с цел да се опитат да видят през физическия и фотонен безпорядък.

С течение на времето те схващат, че в случай че изместят спектъра на светлината в играта – от забележимия набор към инфрачервената зона – Млечният път е доста по-лесен за наблюдаване и проучване с нашата необятна селекция от отдалечени принадлежности. Вследствие на това изобретение разнообразни принадлежности са изследвали Млечния път, употребявайки инфрачервена честотна лента в продължение на 40 години, започвайки с изследването на IRAS през 1983 година Учените също са го изследвали благодарение на рентгенови лъчи и радиовълни.

Досега обаче множеството наблюдения се концентрират върху идентифицирането и преброяването на галактики или клъстери в опит просто да се следи, че съществуват. Ами в случай че тази 20-процентова област от небето е една суперструктура, която заема цялата област на сянка, като изверг в анимационен филм? Да, това звучи смешно, само че не знаем задоволително, с цел да го изключим.

В това ново проучване учените го издигнаха на идващото равнище, като анулираха резултатите на Зоната на отбягване, с цел да намерят сходен гъст район отвън Млечния път, който е „ прикрит “ в Зоната.

Това, което откриват, е извънгалактична конструкция, което просто значи обект или сбирка от обекти, които съществуват отвън галактиката Млечен път. При разбора на „ района с несъразмерна компактност “, върху който са избрали да се съсредоточат за това проучване, учените са съумели да покажат, че той има доста от същите качества като другите космически купове, за които знаем.

Те съумяват да следят това и да употребяват неща като алено отместване – следене на забележимото в инфрачервения набор и назад пресмятане на евентуалното му наличие във забележимия набор – с цел да изградят изцяло усещане за тази плътна област отвън нашата вселена. „ Съгласието на алените премествания, получени от трите разнообразни метода, и изчислените параметри на клъстера разрешават да се удостовери природата на тази конструкция като космически клъстер, разкривайки нова извънгалактична система, която е била скрита зад изпъкналостта на Млечния път “, заключават откривателите в своята публикация. „ Този резултат е доста приемлив за нас “, споделя водещият откривател Даниела Галдеано пред изданието Vice.