Неодушевените предмети имат мисли и чувства?
Учени и философи дълго време обсъждали какво равнище на схващане имат животните и растенията и имат ли въобще. Някои философи сложили под подозрение даже съществуването на всяко друго схващане с изключение на тяхното лично, защото не могли с безспорна сигурност да настояват, че другите хора също имат такова.
Всички тези въпроси се отнасят към същества, които ние назоваваме живи или органични.
А по какъв начин стоят нещата с неодушевените предмети? Могат ли те да бъдат рационални? На пръв взор такава концепция може да наподобява нелепа, само че някои модерни учени (да не приказваме към този момент за видните мислители от предишното, като да вземем за пример Платон) споделят, че това е допустимо.
„ Мисълта, че термостатът, който контролира температурата в дома ви, знае какво прави, несъмнено, опонира на здравомислието – написа в своята работа за взаимоотношението сред разсъдъка и материята Хенри Стап, физик теоретик от Калифорнийския университет в Бъркли, който работел с някои основоположници на квантовата механика.
И въпреки всичко по думите му концепцията за панпсихизъм, т.е. визията, че цялата материя се явява одушевена, заслужава разискване и може да бъде прегледана от позиция на квантовата механика.
В квантовата механика връзката сред съзнанието и материята е толкоз значима, че „ за жал е неестествена и евентуално се явява ретроградство да мислим за съществуването на феномени, които по своя темперамент не се явяват психофизични “, споделя той. Установено е, че процесът на наблюдаване, въздействието на човешкото схващане въздейства на резултатите от физичните опити.
Но Стап в своята доктрина оставя място за чисто физически феномени, които нямат никакво отношение към съзнанието. Когнитивистът и мъдрец Дейвид Чалмърс отива още по-далече.
Той споделя, че, допустимо, съзнанието е фундаментален систематичен детайл на физиката и по тази причина то съществува във всички неща, като се стартира от индивида и се приключи с фотоните.
Чалмърс се явява професор по философия и водещ откривател на съзнанието в Австралийския народен и Нюйоркския университет. На конференция на фонда TED преди две години той декларирал, че науката по въпросите на проучването на съзнанието се намира в нещо като задънена обстановка и с цел да се придвижи напред, „ са нужни радикални хрумвания “. „ Смятам, че са ни нужни една-две хрумвания, които в началото ще наподобяват откачени “, споделя той.
Една от тези хрумвания се явява панпсихизмът.
Чалмърс признава, че тази концепция може да наподобява ексцентрична, само че отбелязва: „ Макар че тази концепция ни наподобява парадоксална, тя не е толкоз невероятна за хората от други култури, където човешкото схващане се преглежда като доста по-свързано с природата. “
В предишното физиците трябвало да ползват неотдавна открити фундаментални структурни детайли, като електромагнетизъм, които не можело да се обяснят с по-базови правила. Чалмърс си задава въпроса: не се ли явява съзнанието още един подобен систематичен детайл.
Физиката е извънредно нереална – споделя философът. – Тя разказва структурата на действителността благодарение на група уравнения, само че тя не ни споделя за действителността, която лежи в основата. “ Той цитира въпрос, заложен от Стивън Хокинг: Какво вдъхва огън в уравненията? “
„ Може би съзнанието вдъхва огън в уравненията “, споделя Чалмърс. Уравненията остават същите, каквито са били, само че ние гледаме на тях като на средство за изложение на потока схващане.
„ Съзнанието не се лута отвън физическия свят като нещо в допълнение, то е тук, тъкмо в нашето сърце “, добавя той. Чалмърс не твърди, че фотоните имат такова схващане, както хората, само че те може да имат нещо от рода на примитивна осъзнатост.
Подобни мисли на разнообразни равнища на схващане са разглеждали античните индийски мислители и немският мъдрец от XVII век Готфрид Лайбниц. Те са считали, че неорганичните субстанции се намират в положение на сън; животните имат схващане, само че допустимо в положение, сходно на сън; а хората осъзнават, че имат схващане, те са по-съзнателни от животните.
В обичайните показа на някои коренни американци камъните се преглеждат като имащи схващане. Камъкът да вземем за пример може да осъзнава, че са го пренесли на друго място. В източните духовни обичаи от време на време се приказва, че душата може да се преражда освен като човек, само че и като растение, животно или даже камък.
Сред известните философи, които в една или друга степен са поддържали концепцията за панпсихизъм, са били Платон, Спиноза, Артур Шопенхауер и Бъртранд Ръсел.
В „ Основни правила на философията “ (1927) Ръсел написа: „ Моето схващане се състои в това, че [между разсъдъка и материята] няма ясна граница, а има разлика в степента; стридата е по-малко рационална от индивида, само че не е изцяло неразумна. “ Той казвал, че паметта е основен аспект от съзнанието, неодушевените предмети имат един тип памет:
„ Ние не можем на тази основа [паметта] да сложим безспорна преграда сред съзнанието и материята… неодушевената материя до известна степен показва аналогично държание. “
Стап също показва мнение, че „ границата сред живото и неживото, допустимо, не е безусловно ясна “.
Покойният Клив Бакстър, чиито опити през 60-те години удостоверили концепцията, че растенията имат схващане, е открил също по този начин, че яйцата и йогуртът могат да реагират на опасност. Бакстър е бил експерт по полиграфите (детектори на лъжата). В своята книга „ Експеримент по желание “ Лин Мактагарт изяснява някои от неговите опити:
„ Живите бактерии в йогурта демонстрираха реакция на гибелта на други типове бактерии; йогуртът също прояви предпочитание да го „ нахранят “ с потребни за него бактерии. При яйцата беше регистриран зов на паника, а по-късно на неизбежност, когато едно от тях беше сложено в кипяща вода. “
- Съзнанието е на всички места
- Съзнанието трансформира ДНК
- Клетките слушат, комуникирайте с тях
Тя изяснява още: „ Бакстър е разкрил, че биологичните течности демонстрират реакция, отразяваща прочувственото положение на техния собственик. “
Чалмърс приканва към проучване на човешкото схващане, което да излиза отвън рамките на проучванията на взаимовръзката сред мозъчните сектори и съзнателния опит.
„ Това към момента е просвета за взаимовръзките, а не просвета, която дава пояснения. Ние знаем, че тези сектори от мозъка се съгласуват с избрани типове умишлен опит, само че не знаем за какво “, споделя той. Изследванията, които излязат отвън рамките на проучванията на мозъка, може да намерят съзнанието на непредвидени места.
