Антарктическо ледено ядро на 5 млн. години съдържа проба от древната атмосфера на Земята
Учени датираха ледено ядро, извлечено от Антарктика, на към 5 млн. години. Благодарение на него те ще могат да изучат атмосферата на античната Земя.
Изследването е оповестено в научното издание The Cryosphere. В него създателите изясняват, че ледът е датиран от епохата на плиоцена, когато международните температури и равнищата на въглероден диоксид били по-високи от днешните.
Като проучват климатичните условия в далечното минало, учените могат да създадат осведомени прогнози за метода, по който околната среда евентуално ще се промени за в бъдеще. Поради тази причина откривателите извличат регулярно ядра от ледените покривки в източната част на Антарктика с вярата да открият въздушни мехурчета, които са останали в плен на леда в продължение на милиони години.
„ Най-старият лед, с който сме се добивали от най-дебелите елементи на антарктическите ледени покривки обаче, е на 800 000 години “, споделят създателите.
„ Липсата на лед, който е по-стар от 1 млн. години, лимитира съществено нашите директни палеоклиматични данни и основава неустановеност в случаите, когато моделираме бъдещите климатични прогнози, които включват моделирана настройка на антарктическата ледена завивка от предишното “, допълват още те.
Учените демонстрират изключително огромен интерес към проби от епохата на плиоцена, която се възприема за аналог на настоящето антропогенно стопляне. В желанието си да открият тъкмо такава, те вземат решение да прокопаят леда в долината Онг, ситуирана в Трансатлантическите планини. Смята се, че тук ледът е по-стар от ледените покривки в източната част на Антарктика.
След като се снабдява с ледено ядро, богато на спомагателни остатъци и с дължина 944 см, екипът проучва концентрацията на космогенните нуклиди в скалистите парчета, с цел да дефинира възрастта на тестът. Космогенните нуклиди съставляват редки изотопи, формирани от галактическите лъчи, които си взаимодействат с повърхностните скали. Те могат да бъдат употребявани, с цел да се пресметна времето, за което материалът е бил заровен.
Резултатите демонстрират, че леденото ядро съдържа два обособени пласта, като по-младият е на 2,95 млн. години. Под него е открит по-стара секция от леда, датирана сред 4,3 и 5,1 млн. години.
„ Възрастите, за които се загатва тук, съответстват с епохата на плиоцена “, пишат създателите на проучването.
По-конкретно, двата пласта подхождат на световните заледявания, едно от които настава при започване на плиоцена (преди към 4,8 до 4,9 млн. години), до момента в който другото – в късния плиоцен (преди към 3,3 млн. години).
Последното събитие е последвано от интервал, в който международните температури надвишават днешните. Ето за какво учените биха желали да изучат земната атмосфера от тази ера. По този метод те ще се снабдят с скъпа информация, обвързвана с метода, по който повишаващите се излъчвания и температури ще повлияят евентуално на планетата през идните години.
За да се снабдят с сходна информация, на първо време откривателите ще би трябвало да извършат по-задълбочен разбор на леденото ядро. Те обаче допълват, че първичните им открития удостоверяват интервалите на двете ледникови събития през плиоцена.
„ Взети дружно нашите резултати демонстрират, че континенталната ледена завивка е напредвала в долината Онг неведнъж. Съществуват доказателства за минимум две сходни събития – преди 2,95 млн. и 4,3-5,1 млн. години “, пишат те.
Източник: IFLScience
