Учени, артисти, интелектуалци от различни кръгове в Германия са подписали

...
Учени, артисти, интелектуалци от различни кръгове в Германия са подписали
Коментари Харесай

Интелектуалци в Германия с апел „Прекратете огъня сега!“, посланикът на Украйна: Вървете по дяволите, неудачници! -

Учени, актьори, интелектуалци от разнообразни кръгове в Германия са подписали зов, в който желаят неотложно помирение в Украйна. Призивът, озаглавен „ Прекратете огъня в този момент! “ е оповестен в „ Ди Цайт “ и подписан от писатели, публицисти и филосови. Сред създателите му е и роденият в София българо-германски публицист и преводач Илия Троянов.

„ Е, не, отново! Каква група от псевдоинтелектуални неудачници. Всички вие Варвиковци, Вадовци, Клугевци, Прехтовци, Йогешваровци и Зеевци и Ко най-сетне би трябвало да отидете с вашите пораженчески „ препоръки “ по дяволите. “ – реагира прочувствено в познатия му към този момент жанр украинският дипломат в Берлин Андрей Мелник.

Nicht schon wieder, what a bunch of pseudo-intellectual loosers????‍♂️
Ihr alle Varwicks, Vads, Kluges, Prechts, Yogeshwars, Zehs & Co. sollt euch endlich mit euren defätistischen „ Ratschlägen “ zum Teufel scheren. Tschüß
— Andrij Melnyk (@MelnykAndrij)
Призивът, който в електронния си вид в интернет към този момент има над 8 хиляди подписали при цел 10 хиляди, в първичната си версия е подписан, с изключение на от Илия Троянов, от професора по стопанска система Джефри Сакс, от някогашния боен консултант на Ангела Меркел, пенсионирания военачалник Ерих Вадц, някогашния посланик от Организация на обединените нации Михаел Фон дер Шуленберг.

Ето и цялостният текст на „ Прекратете огъня в този момент! “

Европа е изправена пред задачата да възвърне мира на континента и да го обезпечи в дълготраен проект. Това изисква създаването на тактика за преустановяване на войната допустимо най-бързо.

Благодарение ненапълно на огромните стопански наказания и военната поддръжка от Европа и Съединени американски щати, Украйна до момента съумя да се отбрани от бруталната съветска експанзия. Колкото по-дълго не престават ограниченията, толкоз по-неясно става обаче каква военна цел е обвързвана с тях. Победа за Украйна с отвоюването на всички окупирани територии, в това число Донецка и Луганска области и Крим, се счита за нереалистична от военните специалисти, защото Русия има предимство във военно отношение и има възможност от по-нататъшна военна ескалация.

Затова западните страни, които поддържат военно Украйна, би трябвало да се запитат към какво тъкмо се стремят и дали (и за какъв брой време) доставките на оръжие към момента са верният път. Продължаването на войната за цялостна победа на Украйна над Русия значи още хиляди военни жертви, които умират за цел, която не наподобява реалистична.

Освен това следствията от войната към този момент не се лимитират единствено до Украйна. Нейното продължение предизвиква всеобщи филантропични, стопански и екологични изключителни обстановки по целия свят. В Африка се обрисува апетит, който може да коства милиони животи. Бързо растящите цени, дефицитът на сила и храна към този момент доведоха до безредици в доста страни. Ако войната продължи и след есента, дефицитът на торове също ще има световно влияние. Очаква се огромен брой жертви и дестабилизиране на световната обстановка. Тези заплашителни трагични последствия се разискват и на интернационално политическо равнище (G7, ООН).

Западът би трябвало да се сплоти в опълчването на съветската експанзия в Украйна и по-нататъшните реваншистки искания. Но продължаването на войната в Украйна няма да реши казуса. Настоящите събития във връзка с железопътния пренос до съветския ексклав Калининград и изказването на Путин, че ще достави ракетни системи с нуклеарна дарба в Беларус, демонстрират, че рискът от ескалация нараства. Западът би трябвало да направи всичко по силите си, с цел да подсигурява, че страните ще стигнат до решение посредством договаряния в близко бъдеще. Само то може да предотврати война на безсилие, която продължава години с нейните съдбовни локални и световни последствия, както и военна ескалация, която може да стигне до потреблението на нуклеарни оръжия.

Преговорите не значат, както от време на време се допуска, диктуване на капитулация на Украйна. Не би трябвало да има мир, подбуден от Путин. Преговорите също не значат решение на нещо през главата на засегнатите. По-скоро интернационалната общественост би трябвало да направи всичко допустимо, с цел да сътвори условия, при които договарянията въобще са вероятни. Тук влиза заявката, че западните участници нямат интерес от продължение на войната и надлежно ще приспособяват тактиките си.

Това включва и желанието за интернационално гарантиране на изискванията на преустановяване на огъня и резултатите от мирните договаряния, което може да изисква високо равнище на ангажираност. Колкото по-дълго се проточва войната, толкоз по-голям интернационален напън е нужен, с цел да се върнат и двете страни към готовността за договаряния. Западът би трябвало да постави всички старания, с цел да убеди държавните управления на Русия и Украйна да преустановят военните дейности.

Икономическите наказания и военната поддръжка би трябвало да бъдат интегрирани в политическа тактика, ориентирана към постепенна деескалация, към преустановяване на огъня.

Към днешна дата не е имало съгласувани старания от интернационалната общественост, изключително от главните западни играчи, за започване на договаряния. Докато това не се случи, не може да се одобри, че съглашение е невероятно и, че Путин в частност, не желае да договаря. Враждуващите страни, които насочат максималитични претенции или категорично отхвърлят мирните договаряния, не са необикновена насочна точка в споровете, намиращи се в задънена улица. Досегашният ход на опитите за договаряния демонстрира първична подготвеност за реализиране на съглашение и от двете страни, с доближаване на задачите. Само огромна дипломатическа атака може да прекъсне актуалната невъзможност.

Започването на договаряния не оправдава военните закононарушения. Споделяме желанието за правдивост. Преговорите обаче са належащо средство за попречване на локалните премеждия и последствията от войната по света. С оглед на опасността от филантропични произшествия и очевидния риск от ескалация, отправната точка за възобновяване на стабилността би трябвало да бъде открита допустимо най-бързо. Само прекъсването на военните дейности дава нужното време и опция за това. Значимостта на задачата изисква да се надигнем против това предизвикателство и да създадем всичко допустимо, с цел да позволим по-скорошно преустановяване на огъня и започване на мирни договаряния – и да се въздържаме от всичко, което пречи по пътя за постигането на тази цел.

Якоб Аугщайн (публицист), Ричард А. Фалк (професор по интернационално право), Свеня Фласпьолер (философ), Томас Фейт (професор по селскостопанска икономика), Йозеф Хаслингер (писател), Елиза Ховен (професор по наказателно право), Александър Клуге ( режисьор и автор), Кристоф Менке (професор по философия), Волфганг Меркел (професор по политически науки), Юлиан Нида-Рюмелин (философ), Робърт Пфалер (философ), Ричард Д. Прехт (философ), Джефри Сакс (професор по стопанска система ), Михаел фон дер Шуленбург (бивш посланик на ООН), Едгар Селге (актьор), Илия Троянов (писател), Ерих Вад (пенсиониран военачалник, някогашен боен консултант на Ангела Меркел), Йоханес Варвик (професор по интернационална политика), Харалд Велцер ( обществен психолог), Ранга Йогешвар (научен журналист), Джули Зе (писателка)

Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР