Как да контролираме астмата?
На 7-ми май означаваме Световния ден за битка с астмата.
Иницииран е от Глобалната самодейност за aстма (GINA) и се организира всяка година в първия вторник на месец май.
За отбелязването му в България редица асоциации и сдружения сплотяват сили.
Бронхиалната астма е едно от най-честите хронични незаразни болести, което визира над 260 милиона души и е отговорно за над 450 000 смъртни случая всяка година в международен мащаб, множеството от които могат да бъдат предотвратени. Заболеваемостта от астма продължава да нараства и в България страдат над 400 000 души, разяснява пред Novini.bg доктор Александра Червениванова, която е част от Клиниката по пневмология и фтизиатрия на ВМА.
Тази година GINA избира тематиката „ Образованието за астма има значение “ и акцентира нуждата от повишение осведомеността на пациентите с астма за опциите по какъв начин да „ ръководят “ болестта си и по какъв начин да разпознават нуждата да потърсят лекарска помощ. Здравните експерти са призовани да покачат информираността си по отношение на оповестените доказателства за дейно и оптимално лекуване на своите пациенти с астма. Най-честите въпроси, които се разискват са: неточна диагноза, незадоволителна приложимост на инхалаторни противовъзпалителни кортикостероидни лекарства, несъразмерна приложимост и взаимозависимост от краткодействащи бета2-агонисти, неразпознаването на пациенти, нуждаещи се от по-нататъчна профилирана оценка, отбелязва доктор Червениванова.
С понятието тежка астма се дефинира бронхиална астма, която е сложна за лекуване, остава неконтролирана, макар придържането на болните към оптимална терапия.
Делът на пациентите с тежка астма е към 3.7 % от всички астматици, споделя още експертът и акцентира, че тежката астма, която е незадоволително добре контролиранa, има следните признаци: честа кашлица, хрипове или зной, пробуждане през нощта със затруднено дишане, повтарящи се хоспитализации, визити в незабавното поделение или нужда от орални кортикостероиди при екзацербации (обостряния). При тези пациенти, при които не се реализира надзор на болестта, интернационалните управления предлагат използването на биологична терапия. Биологичните лекарства са моноклонални антитела, които блокират патологичните патофизиологични и имунологични механизми и пътища, водещи до инфектиране на дихателните пътища, което предизвиква клиничната картина на астмата. Биологичните лечения са разнообразни с това, че тяхна цел са антитела, възпалителни молекули или клетъчни рецептори, участващи във възпалителния развой, разяснява още доктор Александра Червениванова.
В клиниката по пневмология и фтизиатрия към ВМА е записана Комисия за биологично лекуване на тежка астма, една от шестте, функциониращи в България. Всяка комисия прави разбор на историята на заболяването, положението и лекуването на пациентите, препоръчани за биологична терапия и при покриване на откритите критерии го насочва за утвърждение от НЗОК.
Достъпът на пациентите с бронхиална астма до модерни и новаторски лекувания е основен фактор за възстановяване качеството на живот на тези пациенти – понижаване броя на хоспитализациите, понижаване на годишния брой на обострянията, възстановяване на белодробната функционалност, ограничение използването на кортикостероиди.
Добрият надзор на признаците на заболяването понижава интервалите на краткотрайна неработоспособност, прогресията на заболяването и преждевременната гибел, безапелационна е доктор Червениванова.
