Наскоро Министерството на затворите в щата Алабама обяви, че ще се опита да екзекутира осъдения на смърт затворник Кени Смит за втори път, този път с нещо, което наричат азотна хипоксия.
На 17 ноември 2022 г. Алабама се опита и не успя да екзекутира Смит със смъртоносна инжекция поради невъзможност за установяване на интравенозен достъп.
Продължавайте да четете
списъка на 4 елемента Обзор от Близкия изток: Коленичене пред Техеран? Иран и САЩ си разменят затворнициКак откраднатите деца на Чили намират пътя си към домаКанада отхвърля индийските съвети за пътуване на фона на разследването за убийството на лидера на сикхитеДокато Либия се тресе от катастрофалните наводнения, се появява нова заплахакрай на списъкаМоето собствено изследване показа, че смъртта чрез смъртоносна инжекция включва задавяне със собствената ви кръв в около 80 процента от времето. И все пак, колкото и лошо да звучи това, изпълнението с азотен газ всъщност ще бъде по-лошо.
Естественото дишане е неволно. Засища и подхранва тялото. Нашият мозък знае кога вдишваме въздух, но може да бъде измамен за кратко, когато вдишваме чист азот. Гърдите се издигат и спускат, белите дробове се надуват и изпускат, но това е като да напълните резервоара за газ с вода. Двигателят блокира и отказва, както и тялото. Вдишването на азотен газ бързо изпразва тялото от живот и човек би разбрал, че умира – отвътре навън.
Азотът е задушаващ. Той ще изгаси горяща свещ и ще угаси живот чрез изместване на кислорода. Чистият азот, когато се вдишва, няма да ви напуши. Това е версията на газовата кутия на коляно на врата.
Две забележителни решения на Върховния съд постановяват изискване, че ако затворник твърди, че даден метод на екзекуция е противоконституционен поради жестокост, той трябва да посочи друг метод на екзекуция, който е лесно достъпен.
Оклахома, Мисисипи и Алабама са одобрили използването на азотен газ за екзекуция като алтернативен метод за екзекуция, но нито един щат не го е използвал. До сега.
Така че, когато Смит настоя, че не иска втора смъртоносна инжекция, той трябваше да се съгласи на смърт от азотна хипоксия. Това е вид болезнен избор, който само „правосъдната“ система на САЩ може да измисли.
Смъртоносната инжекция може да доведе до мъчителна смърт поради технически повреди, неуспешни и болезнени интравенозни опити и химическо изгаряне на белите дробове, което се случва на затворниците в резултат на смъртоносна инжекция.
И като лекар по анестезиология и интензивно лечение, аз съм против смъртоносната инжекция. Той е предназначен да имитира медицинско действие. Това се прави, за да се смекчи общественото мнение, като се предложи безопасно наблюдение на медицинската практика.
Наркотиците, използвани за убиване чрез смъртоносна инжекция, имат опияняващи свойства. Практиката може да се сравни със свръхдоза, като смърт от фентанил.
Преди да умреш, се надрусваш. Възразявам срещу използването на медицина за наказване и убиване. Моята цел винаги е била да видя края на смъртоносните инжекции. Ако една държава иска да убива своите граждани, трябва да използва метод, който не се маскира като медицинско действие. Може също така да използва взвода за разстрел.
Азотният газ обаче е особено зловещ начин за убиване на хора.
За да разберете защо, е важно да се потопите в малко история. Преди анестезиологията операцията се извършваше без контрол на болката. В началото на 19 век хирурзите са възхвалявани за бързина, а не за точност.
В някои случаи операцията се извършваше като публичен спектакъл. За да задоволят вкуса към гризли, тези събития бяха добре посетени. На 16 октомври 1846 г. хирургията се променя завинаги с първото публично показване на безболезнена операция, когато на пациент е приложен етер газ по време на процедурата.
Д-р Уилям Мортън даде етер на пациент, опериран от хирурга Джон Уорън. Тълпата, очакваща обичайните писъци на агония, вместо това стана свидетел на зашеметяващата изява на пациент в мир, докато го нарязваха. Историята записва разказа на Джон Уорън, който възкликва: „Господа, това не е измама!“
Газообразните форми на много химикали се използват в момента в съвременната анестезиология. Как работят е сложно. Самите вещества могат да бъдат единични елементи като ксенон или много големи флуорирани молекули като десфлуран.
Газовете, използвани като анестетици, имат различна ефикасност и като цяло, малкото им помага много. Анестетичният газ трябва да се смеси с въздух или кислород, защото тялото се нуждае от постоянен кислород за гориво. Ефектите понякога се описват като сън, но не са нищо подобно.
Помислете вместо въртяща се плоча: Иглата се повдига от плочата за определен период от време и след това се поставя на същото място. За пациента привидно не е изтекло време. Когато анестезията се прилага професионално, пациентът като цяло ще бъде невредим от излагането на газ.
В периода на дишане на анестетични газове, преди да достигнат необходимото състояние, някои газове могат да предизвикат приятно изживяване. Ether беше известен с това и в резултат на това беше злоупотребяван. Вече не използваме етер, защото той също е лесно запалим.
Това ме връща към азота, вездесъщ елемент, който съставлява почти 80 процента от всяко вдишване, което поемаме, а останалото е кислородът. Ние издишваме целия азот, който вдишваме. Той няма стойност като гориво за тялото.
Наистина, преди да бъде наречен азот след откритието му от шотландския лекар Даниел Ръдърфорд през 1772 г., химикът Антоан Лавоазие предложи да бъде наречен азот от древногръцката дума, означаваща „без живот“.
Подобно на смъртоносната инжекция, азотната хипоксия е облечена като медицински разумна практика, когато е всичко друго, но не и. Със смъртоносна инжекция човек може да си представи някакъв опит за създаване на състояние на анестетичен ступор, което би имало някаква малка опияняваща полза преди смъртта.
С азотен газ ръкавиците са свалени.
Държавата изостави претекста за опиянение и го замени с чисто задушаване. Това, което е толкова влудяващо в азотната хипоксия, е отново разпространението на илюзията за безопасността на медицината и науката.
Азотът е просто куршум в цевта, но поне при изпълнение с истински куршуми цялата фалшивост е изчезнала.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
