Убиецът наЛюбомир Петров излиза от ареста. Това постанови със свое

Убиецът наЛюбомир Петров излиза от ареста. Това постанови със свое определение през днешния ден Апелативният съд в Пловдив, съобщи БЛИЦ.бг.

Апелативните магистрати трансформираха мярката за неотклонение на Петров от „ задържане под стража “ в „ домакински арест “ , като същата ще се управлява от РУ-Хисаря, както и посредством средства за електронно наблюдаване - той ще има електронна гривна.

Срещу Петров е повдигнато обвиняване за това, че на 11.09.2020 година в пловдивското село Бегово, съзнателно е умъртвил дамата, с която е живеел на брачен начала и от която има две деца - Красимира Куковска. Убийството е осъществено в изискванията на домашно принуждение и с користна цел.

Делото е било в правосъдната му фаза, откъдето е било върнато на Окръжна прокуратура поради позволени съществени пропуски и процесуални нарушавания в хода на извършеното следствие.

Пловдивският апелативен съд, откакто се срещна с приложените по делото доказателства и взе поради мненията на страните, намира за открито следното от фактическа и правна страна:

Депозираната от името на Любомир Петров тъжба, като подадена в период, от процесуално легитимирана страна – съответно акредитиран от обвинения бранител, против предстоящ на обжалване правосъден акт, се явява процесуално позволена, а всъщност - основателна.

Прав е Окръжният съд, написа в претекстовете си Апелативният съд, че продължава да е настоящо по отношение на Петров обвиняване за осъществяване на тежко, съзнателно закононарушение, наказуемо със съществени по тежестта си санкции, включително и отнемане от независимост, както и че в кориците на делото не са налични доказателства, които да разколебават значително обоснованото съмнение за съпричастност на мъжа към инкриминираната предприемчивост.

Но, съгласно Апелативният съд, учредения за изменение на мярката за неотклонение са налице:

Първо, миналият интервал от време от задържането на обвинения до през днешния ден – 1 година и 10 м., от които 1 година и 4 м. в досъдебната фаза на процеса, който период се приближава до оптимално вероятният за задържане в тази фаза на процеса, в която делото още веднъж понастоящем се намира. Известно е визията на съда в Страсбург, че заплахите от укриване и осъществяване на закононарушение разумно се снижават с изминаване на време, през което обвиненото лице е арестувано.

Второ, очевидците, уличаващи, въпреки и по индиректен път обвинения, към този момент са разпитвани голям брой пъти, включително и пред правосъдният състав, разгледал делото в правосъдната му фаза, с присъединяване на всички страни в процеса. Поради това, даже и да се направи опит тези лица да се стимулират да се отрекат от показанията си, то при налични показания, дадени пред арбитър, в наличието на обвиненият и неговите бранители, тези опити кардинално са обречени на крах. Поради това окръжният съд погрешно е обосновал продължаващо задържане на обвинения с заплахата от влияние върху тези очевидци.

На трето място, кардинално правилно е казаното от Окръжния съд, че не е установено досега безпричинно безучастие на органите на следствието, само че, не може да има спор, че това следствие продължава, и то не по виновност на обвинения, а по виновност на държавното обвиняване, представител на което е работило по този начин, че да внесе подозрение в своята безпристрастност.

Именно последното постанова да се преповторят забележителен брой от осъществените процесуално – следствени дейности, което неизбежно е обвързвано с продължение на следствието в един нескончаем интервал от време. Няма законово и правно целесъобразно съображение заради пороци на следствието, позволени от прокуратурата, Любомир Петров да продължава да търпи най – тежката мярка за неотклонение.

Определението на Апелативния съд е дефинитивно.