Гърци отидоха в Ивайлов град и напипаха на хляба мекото - скоро ставаме българи
У дома ги мъчи рецесията и по тази причина търсят утеха при съседите: от ден на ден гърци от граничните региони на страната пътуват до България - на пазар, само че и с цел да се повеселят, споделя " Дойчландфунк ", представено от Днес бг, в репортаж от Ивайловград. На пазара в Ивайловград може да се купи какво ли не - от шампоани и одеяла до плодове, зеленчуци и облекла. Гърците от прилежащите обитаеми места постоянно идват тук - тъй като знаят, че могат да пазарят преференциално, показва при започване на репортажа създателят Панайотис Гаврилис.
" Тук е доста по-евтино "
" Как да не дойдеш, като тук е доста по-евтино. За 40 евро пълниш резервоара догоре с бензин, в Гърция плащаме над 60. Какво друго ни остава? Гръцката страна въобще не се интересува от хората, които живеем по границата ", споделя стара гъркиня, която постоянно идва в Ивайловград.
Буквално всеки втори клиент на пазара в града приказва гръцки, се споделя по-нататък в репортажа. За гърците от прилежащите обитаеми места това е освен най-изгодният, само че и най-близкият пазар. Други пък идват, с цел да си наемат сезонни служащи - да вземем за пример за работа на памуковите полета в прилежаща Гърция, където мъчно се намират хора за този тип труд. А трети идват в Ивайловград с едничката цел да се позабавляват и да не помнят най-малко за малко сложния делник в Гърция. В заведенията на града могат да пийнат и хапнат на налични цени, а нерядко им оферират и стратегия.
" Аз съм Радка от Сливен. Танцьорка съм, играя ориенталски танци ", показва се една жена, която танцува в едно от заведенията в Ивайловград. И споделя на репортера, че научила малко гръцки, с цел да се схваща с гостите - тъй като в този момент те били богатите тук.
По-нататък създателят на репортажа ни среща с 55-годишния грък Петрос Сарандис, който споделя, че идва в Ивайловград, с цел да се поразвесели. В неговото село всички били все начумерени, тъй като са затънали в задължения. Един път в месеца Петрос и приятелите му търсят утеха в българския град, където всичко е доста по-евтино, в сравнение с в Гърция.
" Сякаш ни няма "
" Имам възприятието, че гръцката страна ни е не запомнила ", споделя Петрос пред репортера. И в действителност: който минава през гръцките селища по границата, непроменяемо ще види рухнали къщи, запуснати заводи, разнебитени улици, пустеещи дворове, написа създателят на репортажа.
" Работа няма, политиците не вършат нищо, с цел да трансформират ситуацията в района. И по тази причина младите бягат ", оплаква се Петрос Сарандис и прибавя: " И ние сме Гърция, не са единствено Пелопонес, Крит и Атина. Изолират ни и се държат по този начин, като че ли ни няма. Както е тръгнало, скоро ще ни броят за част от Турция или България ".
Българки пеят гръцки песни в български ресторант, цялостен с гръцки пенсионери. " Да, наподобява неуместно ", споделя Петрос Сарандис. " Но съм доста благополучен, че тук имам опция да се повеселя. Това ми дава самочувствие и ми връща част от достолепието ", споделя 55-годишният грък.
" Тук е доста по-евтино "
" Как да не дойдеш, като тук е доста по-евтино. За 40 евро пълниш резервоара догоре с бензин, в Гърция плащаме над 60. Какво друго ни остава? Гръцката страна въобще не се интересува от хората, които живеем по границата ", споделя стара гъркиня, която постоянно идва в Ивайловград.
Буквално всеки втори клиент на пазара в града приказва гръцки, се споделя по-нататък в репортажа. За гърците от прилежащите обитаеми места това е освен най-изгодният, само че и най-близкият пазар. Други пък идват, с цел да си наемат сезонни служащи - да вземем за пример за работа на памуковите полета в прилежаща Гърция, където мъчно се намират хора за този тип труд. А трети идват в Ивайловград с едничката цел да се позабавляват и да не помнят най-малко за малко сложния делник в Гърция. В заведенията на града могат да пийнат и хапнат на налични цени, а нерядко им оферират и стратегия.
" Аз съм Радка от Сливен. Танцьорка съм, играя ориенталски танци ", показва се една жена, която танцува в едно от заведенията в Ивайловград. И споделя на репортера, че научила малко гръцки, с цел да се схваща с гостите - тъй като в този момент те били богатите тук.
По-нататък създателят на репортажа ни среща с 55-годишния грък Петрос Сарандис, който споделя, че идва в Ивайловград, с цел да се поразвесели. В неговото село всички били все начумерени, тъй като са затънали в задължения. Един път в месеца Петрос и приятелите му търсят утеха в българския град, където всичко е доста по-евтино, в сравнение с в Гърция.
" Сякаш ни няма "
" Имам възприятието, че гръцката страна ни е не запомнила ", споделя Петрос пред репортера. И в действителност: който минава през гръцките селища по границата, непроменяемо ще види рухнали къщи, запуснати заводи, разнебитени улици, пустеещи дворове, написа създателят на репортажа.
" Работа няма, политиците не вършат нищо, с цел да трансформират ситуацията в района. И по тази причина младите бягат ", оплаква се Петрос Сарандис и прибавя: " И ние сме Гърция, не са единствено Пелопонес, Крит и Атина. Изолират ни и се държат по този начин, като че ли ни няма. Както е тръгнало, скоро ще ни броят за част от Турция или България ".
Българки пеят гръцки песни в български ресторант, цялостен с гръцки пенсионери. " Да, наподобява неуместно ", споделя Петрос Сарандис. " Но съм доста благополучен, че тук имам опция да се повеселя. Това ми дава самочувствие и ми връща част от достолепието ", споделя 55-годишният грък.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ