Скритят мотор на промяната. Как живя режисьорката Малина Петрова, която не забелязваше цензурата
Тя стои зад минимум два епизода, които са от историческа значимост за днешна България. Направила е документални филми, каквито към този момент съвсем никой не прави - тъй като е мъчно и скъпо, неблагодарно и безславно. От четвъртък я няма измежду нас.
Кафенето е задимено, в България още не е неразрешено пушенето. Жената дава отговор съществено на всеки въпрос, който чува, само че идва миг, в който прихва от смях: " Оооо, я стига, просто направихме една прожекция ". Току-що е запитана за нейната персонална роля в едно историческо събитие, което отприщва цялото опозиционно придвижване против Тодор Живков - прожектирането на документалния филм през 1988 година
Тя е Малина Петрова , която умря в четвъртък.
" Дишай "
През 1988 година тя оглавява Кабинета на младите кинематографисти в София. По това време за всичко има единствено по една организация, следена от Българска комунистическа партия. Това важи и за Съюза на българските кино дейци (СБФД), където е обособена младежка секция. Към края на 80-те режимът леко е разхлабил примката и това е разрешило да се избере за юношески началник човек, който не е член на Българска комунистическа партия - Малина Петрова.
По това време кинаджиите са научили един неповторим факт - в град Русе , който, издигнат от другия бряг на Дунав, протичат същински демонстрации срещу отравянето с хлор. Намерил се е режисьор - Юри Жиров , който е снимал това и е кръстил кино лентата си " Дишай ".
Но за този филм няма нито салон, нито даже закрита прожекция. Той разказва вкупом всички неразрешени от режима неща: по какъв начин се строят нездравословни фабрики в социалистическия лагер, по какъв начин се пренебрегват недоволствата на хората, по какъв начин макар всички забрани си е проправила път волята за независимост.
Като шефка на младежите кинаджии Малина Петрова провежда прожекция на неразрешения филм в Дома на киното .
Да беше единствено това, щеше да мине за щрих в една биография и толкоз. Но историята продължава с реакцията на публиката след прожекцията - тя учредява първата дисидентска организация в България -. Никой тогава не използва думата " дисидентска ", участниците приказват за себе си като за неофициална група.
Съпротива на режима
От този ден нататък тези групи стават от ден на ден - появява се " неофициален синдикат " ( " Подкрепа " ), Клуб за поддръжка на гласността и преустройството , Независимото съдружие .
И след този резултат да пристигна възклицанието " Ооооо, я стига, просто направихме една прожекция "?
Нито е било " просто ", нито са го създали доста хора, въпреки че Малина Петрова постоянно изброяваше и помощници. Признаваше уникалността на момента и смисъла на волята да действаш, когато има риск. Беше наясно с това, че " просто прожекцията " е изстреляла първия патрон в мрака, а освен е посочила филм. Много добре знаеше, че ролята е точно нейна или най-малко най-вече нейна. Онова, което отхвърляше с неизменимия смях, е всеки опит да ѝ се пришие патетична оценка, да се разисква с церемониалност някакъв неин избор, който тя е схващала като само вероятен и верен.
" Хората в Русе тогава се движеха в бял токсичен пушек, като този в кафенето, единствено че хиляди пъти по-плътен " - твърдеше тогава. Все едно споделяше, че една прожекция е най-малкото, което е можело да се направи за тях, когато никой различен не прави нищо.
" Танковете да дойдат "
Малина Петрова е участник и в друго събитие, определило живота в България - този път след рухването на комунизма. По време на първите демократични избори през 1990 година тя е режисьор на предизборното студио на Съюз на демократичните сили - тогавашната обединена съпротива, събрала на едно място досегашните " неофициални групи " и възобновените след 40 години партии.
Тогава Съюз на демократичните сили би трябвало да вземе решение дали да пусне видеозапис от един епизод, случил се половин година по-рано.
На 14 декември 1989 студенти и съпротива са обкръжили Народното събрание и упорстват той да анулира член първи от конституцията. Според текста Българска комунистическа партия е управителна мощ в България. Депутатите цитират процедурата, съгласно която това не е допустимо да стане незабавно, само че хората не желаят и да чуят каква е процедурата. Напрежението нараства, хората са все по-близо до стълбите на Народното събрание, десетки хиляди са.
Тогавашният държавен глава Петър Младенов излиза пред хората, с цел да ги успокои, само че не съумява. На връщане в постройката на Народното събрание той споделя репликата: " Най-добре е танковете да дойдат ".
Репликата е уловена от оператора и режисьор Евгени Михайлов - състудент и другар на Малина Петрова.
Половин година по-късно двамата съумяват да наложат решението си за издание на " танковата имитация ". Ефектът от излъчването ѝ довежда доста хора до ступор пред екрана - чак тогава те научават, че президентът е бил подготвен да изпрати танкове против протестиращи.
След излъчването, напрежението към изборните резултати и студентската стачка президентът Петър Младенов подава оставка.
Режисьорката Малина Петрова
Малина Петрова е родена на 3 септември 1950 година в Бургас, където приключва немската гимназия. като кинорежисьорка през 1978 година в класа на Христо Христов и Георги Дюлгеров .
Година по-късно тя попада на друго място, което се трансформира в нейно " второ учебно заведение " - става втори режисьор на кино лентата " Лачените обувки на незнайния боец " на Рангел Вълчанов . Тя самата назовава това работа на " момче за всичко " - по този начин написа в личния ѝ уебсайт в рубриката " За мен ". Все едно и това е било " ооо, я стига, просто работа ", щом се отнася до нея.
Не написа по какъв брой години е работила над главните си филми, по какъв начин се е борила с бюрокрацията преди и след 1989 година, какъв брой нейни филми са били спирани, осъждани или подценявани.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Трайчо Костов
В годините на режима тя стартира работата си над - комунистът, който личните му съпартийци осъждат през 1949 година в инсцениран развой по сходство на тези в Съветска Русия на Сталин. Темата остава неуместна за партията чак до рухването на Берлинската стена през 1989, а скоро по-късно губи новост - още преди да е разказана историята.
Филмът " Сърцето умира последно " (сценаристи Велислава Дърева и Малина Петрова, режисьор Малина Петрова) за Трайчо Костов излиза през 1991 година и е измежду първите почтени исторически следствия за репресиите от края на 40-те.
" Сега архивите са отворени и се върнах да намеря документите на Трайчо. Повечето ги нямаше, други папки бяха със заменени архивни номера " - сподели тя към този момент в края на 90-те.
Никога не ревизирах с очите си защо става дума. А тя повтори това изказване още няколко пъти в идващите години, всякога със сълзи на очи.
Палежът на Партийния дом
През 2009 година излиза на екран нейният в София - загадъчна история, която протича на 26 август 1990 година, след това се проверява с години, само че е завършена по отминалост.
Издирваше фрагменти, мемоари и документи в продължение на години, откри своя персонален отговор на въпроса кой е запалил постройката, само че остави финала отворен.
Филмът " Приключено по отминалост " (сценарист и режисьор Малина Петрова) остава най-пълното следствие на това събитие, върху което Българската социалистическа партия построи своя нов облик по времето на 90-те - обликът на жертва, а не на тиранин.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Сега, когато я няма
Най-старите ѝ филми, тези от 80-те, са най-високо ценени от очевидците на времето. За това може да има доста естетически аргументи, само че има и една, която няма общо с киното - това са почтени филми, а са правени в епохата на повсеместна цензура.
Винаги е намирала мъчителни тематики - за създатели, чиито турски имена са заменени, за цензурата, която убива индивида, преди да убие създателя, за природата, която бива погубвана, за учениците на 80-те, които минават към протести в търсене на независимост.
При всичко направено наподобява пресилено, че точно последният ѝ филм е дело на живота ѝ, само че май е тъкмо по този начин. Филмът " Държавни секрети " , сниман в продължение на десетилетие, е приключен, само че не е видял бял свят. Той споделя за това по какъв начин Държавна сигурност съумява да сътвори цяла партия в свободна страна.
Разследването е съответно за Движение за права и свободи , само че тя настояваше, че снима кино лентата единствено като образец за това по какъв начин една сякаш невидима организация може да изяде демокрацията, в случай че не бъде извадена напълно на ярко.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Кафенето е задимено, в България още не е неразрешено пушенето. Жената дава отговор съществено на всеки въпрос, който чува, само че идва миг, в който прихва от смях: " Оооо, я стига, просто направихме една прожекция ". Току-що е запитана за нейната персонална роля в едно историческо събитие, което отприщва цялото опозиционно придвижване против Тодор Живков - прожектирането на документалния филм през 1988 година
Тя е Малина Петрова , която умря в четвъртък.
" Дишай "
През 1988 година тя оглавява Кабинета на младите кинематографисти в София. По това време за всичко има единствено по една организация, следена от Българска комунистическа партия. Това важи и за Съюза на българските кино дейци (СБФД), където е обособена младежка секция. Към края на 80-те режимът леко е разхлабил примката и това е разрешило да се избере за юношески началник човек, който не е член на Българска комунистическа партия - Малина Петрова.
По това време кинаджиите са научили един неповторим факт - в град Русе , който, издигнат от другия бряг на Дунав, протичат същински демонстрации срещу отравянето с хлор. Намерил се е режисьор - Юри Жиров , който е снимал това и е кръстил кино лентата си " Дишай ".
Но за този филм няма нито салон, нито даже закрита прожекция. Той разказва вкупом всички неразрешени от режима неща: по какъв начин се строят нездравословни фабрики в социалистическия лагер, по какъв начин се пренебрегват недоволствата на хората, по какъв начин макар всички забрани си е проправила път волята за независимост.
Като шефка на младежите кинаджии Малина Петрова провежда прожекция на неразрешения филм в Дома на киното .
Да беше единствено това, щеше да мине за щрих в една биография и толкоз. Но историята продължава с реакцията на публиката след прожекцията - тя учредява първата дисидентска организация в България -. Никой тогава не използва думата " дисидентска ", участниците приказват за себе си като за неофициална група.
Съпротива на режима
От този ден нататък тези групи стават от ден на ден - появява се " неофициален синдикат " ( " Подкрепа " ), Клуб за поддръжка на гласността и преустройството , Независимото съдружие .
И след този резултат да пристигна възклицанието " Ооооо, я стига, просто направихме една прожекция "?
Нито е било " просто ", нито са го създали доста хора, въпреки че Малина Петрова постоянно изброяваше и помощници. Признаваше уникалността на момента и смисъла на волята да действаш, когато има риск. Беше наясно с това, че " просто прожекцията " е изстреляла първия патрон в мрака, а освен е посочила филм. Много добре знаеше, че ролята е точно нейна или най-малко най-вече нейна. Онова, което отхвърляше с неизменимия смях, е всеки опит да ѝ се пришие патетична оценка, да се разисква с церемониалност някакъв неин избор, който тя е схващала като само вероятен и верен.
" Хората в Русе тогава се движеха в бял токсичен пушек, като този в кафенето, единствено че хиляди пъти по-плътен " - твърдеше тогава. Все едно споделяше, че една прожекция е най-малкото, което е можело да се направи за тях, когато никой различен не прави нищо.
" Танковете да дойдат "
Малина Петрова е участник и в друго събитие, определило живота в България - този път след рухването на комунизма. По време на първите демократични избори през 1990 година тя е режисьор на предизборното студио на Съюз на демократичните сили - тогавашната обединена съпротива, събрала на едно място досегашните " неофициални групи " и възобновените след 40 години партии.
Тогава Съюз на демократичните сили би трябвало да вземе решение дали да пусне видеозапис от един епизод, случил се половин година по-рано.
На 14 декември 1989 студенти и съпротива са обкръжили Народното събрание и упорстват той да анулира член първи от конституцията. Според текста Българска комунистическа партия е управителна мощ в България. Депутатите цитират процедурата, съгласно която това не е допустимо да стане незабавно, само че хората не желаят и да чуят каква е процедурата. Напрежението нараства, хората са все по-близо до стълбите на Народното събрание, десетки хиляди са.
Тогавашният държавен глава Петър Младенов излиза пред хората, с цел да ги успокои, само че не съумява. На връщане в постройката на Народното събрание той споделя репликата: " Най-добре е танковете да дойдат ".
Репликата е уловена от оператора и режисьор Евгени Михайлов - състудент и другар на Малина Петрова.
Половин година по-късно двамата съумяват да наложат решението си за издание на " танковата имитация ". Ефектът от излъчването ѝ довежда доста хора до ступор пред екрана - чак тогава те научават, че президентът е бил подготвен да изпрати танкове против протестиращи.
След излъчването, напрежението към изборните резултати и студентската стачка президентът Петър Младенов подава оставка.
Режисьорката Малина Петрова
Малина Петрова е родена на 3 септември 1950 година в Бургас, където приключва немската гимназия. като кинорежисьорка през 1978 година в класа на Христо Христов и Георги Дюлгеров .
Година по-късно тя попада на друго място, което се трансформира в нейно " второ учебно заведение " - става втори режисьор на кино лентата " Лачените обувки на незнайния боец " на Рангел Вълчанов . Тя самата назовава това работа на " момче за всичко " - по този начин написа в личния ѝ уебсайт в рубриката " За мен ". Все едно и това е било " ооо, я стига, просто работа ", щом се отнася до нея.
Не написа по какъв брой години е работила над главните си филми, по какъв начин се е борила с бюрокрацията преди и след 1989 година, какъв брой нейни филми са били спирани, осъждани или подценявани.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Трайчо Костов
В годините на режима тя стартира работата си над - комунистът, който личните му съпартийци осъждат през 1949 година в инсцениран развой по сходство на тези в Съветска Русия на Сталин. Темата остава неуместна за партията чак до рухването на Берлинската стена през 1989, а скоро по-късно губи новост - още преди да е разказана историята.
Филмът " Сърцето умира последно " (сценаристи Велислава Дърева и Малина Петрова, режисьор Малина Петрова) за Трайчо Костов излиза през 1991 година и е измежду първите почтени исторически следствия за репресиите от края на 40-те.
" Сега архивите са отворени и се върнах да намеря документите на Трайчо. Повечето ги нямаше, други папки бяха със заменени архивни номера " - сподели тя към този момент в края на 90-те.
Никога не ревизирах с очите си защо става дума. А тя повтори това изказване още няколко пъти в идващите години, всякога със сълзи на очи.
Палежът на Партийния дом
През 2009 година излиза на екран нейният в София - загадъчна история, която протича на 26 август 1990 година, след това се проверява с години, само че е завършена по отминалост.
Издирваше фрагменти, мемоари и документи в продължение на години, откри своя персонален отговор на въпроса кой е запалил постройката, само че остави финала отворен.
Филмът " Приключено по отминалост " (сценарист и режисьор Малина Петрова) остава най-пълното следствие на това събитие, върху което Българската социалистическа партия построи своя нов облик по времето на 90-те - обликът на жертва, а не на тиранин.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Сега, когато я няма
Най-старите ѝ филми, тези от 80-те, са най-високо ценени от очевидците на времето. За това може да има доста естетически аргументи, само че има и една, която няма общо с киното - това са почтени филми, а са правени в епохата на повсеместна цензура.
Винаги е намирала мъчителни тематики - за създатели, чиито турски имена са заменени, за цензурата, която убива индивида, преди да убие създателя, за природата, която бива погубвана, за учениците на 80-те, които минават към протести в търсене на независимост.
При всичко направено наподобява пресилено, че точно последният ѝ филм е дело на живота ѝ, само че май е тъкмо по този начин. Филмът " Държавни секрети " , сниман в продължение на десетилетие, е приключен, само че не е видял бял свят. Той споделя за това по какъв начин Държавна сигурност съумява да сътвори цяла партия в свободна страна.
Разследването е съответно за Движение за права и свободи , само че тя настояваше, че снима кино лентата единствено като образец за това по какъв начин една сякаш невидима организация може да изяде демокрацията, в случай че не бъде извадена напълно на ярко.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ