Историчка от "Джон Хопкинс" разобличава пропагандата на Путин за разширяването на НАТО
" Тя разобличава пропагандата на Путин " - това е едно от заглавията в немскоезичните медии, които обръщат огромно внимание на новата книга на Мари Елиз Сароти, историчка от университета " Джонс Хопкинс " в Съединени американски щати. Книгата " Нито инч повече ", отдадена на източното разширение на НАТО, към този момент получи редица награди, а на немски излезе под заглавието " Нито крачка повече на Изток ".
Професор Сароти е посветила 20-годишното си изследване в архивите и стотиците извършени изявленията на това да изнесе историческите обстоятелства, които, съгласно нея, се изопачават още от времето на Михаил Горчабов - и изключително през днешния ден от Владимир Путин, който се пробва да оправдае експанзията против Украйна точно с мита за измамата от началото на 1990-те.
" Дойче веле ": Професор Сароти, можете ли да си визиите една днешна Европа, в която някогашните членки на Варшавския контракт (още) не членуват в НАТО?
М. Е. Сароти: Трудно ми е да си го показва. Аз не съм противничка на източното разширение на НАТО, таман в противен случай: считам, че беше вярно Алиансът да се разшири на изток. Но най-много имам вяра в правото на самоопределяне. Още в заключителния акт от Хелзинки се споделя, че всяка страна има право да избере в кой боен съюз да взе участие. Този акт е подписан и от Москва, да не забравяме това. Което значи, че страните от Средна и Източна Европа имаха цялостното право да аплайват за участие в НАТО, а НАТО имаше цялостното право да ги одобри. В този смисъл не мога да си показва днешна Европа без тези страни да членуват в НАТО.
Проправителствените гласове в Москва настояват, че преди време Съюз на съветските социалистически републики бил излъган - такива изказвания могат да се чуят и в Европа, и в Съединени американски щати. Според тази теза, тогавашният президент на Съединени американски щати Джордж Буш-старши и неговият държавен секретар Джеймс Бейкър в договарянията с Михаил Горбачов и Едуард Шеварднадзе били подсигурили, че НАТО няма да се уголемява на изток. Доколко основателно е такова изказване съгласно Вас като откривател, който най-внимателно е проучил всички документи по въпроса?
М. Е. Сароти: В източниците не се намират доказателства за това. Да, Владимир Путин обича да го повтаря като опрощение за зверствата си в Украйна, само че съгласно мен нищо не поддържа това изказване. Подробно разказвам детайлите в книгата " Нито инч повече ", само че ето отговора в конспект. В началото на диалозите, които доведоха до Обединението на Германия, такива размисли в действителност имаше. В сондажните диалози се е обсъждала и такава алтернатива, само че всичко е било в ключа: " Какво би било, в случай че? Какво би могло, в случай че? ". Държавният секретар Джеймс Бейкър въображаемо разиграва и подобен сюжет, когато става дума за Обединението на Германия. В края на този развой обаче се стига до Договора за Обединението на Германия, по този начин нареченият " Договор 2+4 ", т.е. Федерална Република Германия и Германска демократична република плюс страните победителки във Втората международна война. Този контракт категорично разрешава на НАТО да се уголемява и оттатък тогавашната " фронтова линия ". Москва е подписала и този контракт, съгласила се е с това. Нещо повече - тя е получила пари за това. Ето, този факт сега непрестанно се премълчава, Путин се концентрира само върху разиграваните предварителни сюжети и съзнателно не помни какво е било скрепено с подписи. Защото годно е единствено това, което написа в контракта.
И още нещо значимо, във връзка новоприетите и страните кандидатки: каква е връзката сред участието в НАТО и демокрацията? Дали всички страни членки на НАТО са и демократични страни? Длъжни ли са да бъдат такива?
М. Е. Сароти: Това е доста забавен въпрос. НАТО е съюз освен на страни, само че и на полезности. В Договора от Вашингтон, с който беше учредена организацията, написа, че това е съюз, построен върху полезности и страните членки би трябвало да споделят демократичните полезности. Разбира се, през днешния ден може да се запитаме " А какъв брой демократична сега е Унгария? ".
Или Турция…
М. Е. Сароти: Според специалисти Унгария сега вероятно е единствената недемократична страна в Европейски Съюз. Големи въпросителни има и във връзка с Полша. Смятам, че ние би трябвало да държим на идеалите. Та нали в контракта написа точно това: че членките би трябвало да споделят демократичните полезности. Но вижте до какъв забавен извод стигат политолозите: демократизацията се предизвиква не от единствено членуването в НАТО, само че и от вероятността една страна да бъде призната в Алианса. Когато една страна се стреми към участие в НАТО, тя има мощен претекст да се демократизира. Но Вашият въпрос е изцяло състоятелен и ние би трябвало да вършим разграничаване сред идеала и действителността. За мен въпреки всичко идеалът, полезностите са преди всичко.
Професор Сароти е посветила 20-годишното си изследване в архивите и стотиците извършени изявленията на това да изнесе историческите обстоятелства, които, съгласно нея, се изопачават още от времето на Михаил Горчабов - и изключително през днешния ден от Владимир Путин, който се пробва да оправдае експанзията против Украйна точно с мита за измамата от началото на 1990-те.
" Дойче веле ": Професор Сароти, можете ли да си визиите една днешна Европа, в която някогашните членки на Варшавския контракт (още) не членуват в НАТО?
М. Е. Сароти: Трудно ми е да си го показва. Аз не съм противничка на източното разширение на НАТО, таман в противен случай: считам, че беше вярно Алиансът да се разшири на изток. Но най-много имам вяра в правото на самоопределяне. Още в заключителния акт от Хелзинки се споделя, че всяка страна има право да избере в кой боен съюз да взе участие. Този акт е подписан и от Москва, да не забравяме това. Което значи, че страните от Средна и Източна Европа имаха цялостното право да аплайват за участие в НАТО, а НАТО имаше цялостното право да ги одобри. В този смисъл не мога да си показва днешна Европа без тези страни да членуват в НАТО.
Проправителствените гласове в Москва настояват, че преди време Съюз на съветските социалистически републики бил излъган - такива изказвания могат да се чуят и в Европа, и в Съединени американски щати. Според тази теза, тогавашният президент на Съединени американски щати Джордж Буш-старши и неговият държавен секретар Джеймс Бейкър в договарянията с Михаил Горбачов и Едуард Шеварднадзе били подсигурили, че НАТО няма да се уголемява на изток. Доколко основателно е такова изказване съгласно Вас като откривател, който най-внимателно е проучил всички документи по въпроса?
М. Е. Сароти: В източниците не се намират доказателства за това. Да, Владимир Путин обича да го повтаря като опрощение за зверствата си в Украйна, само че съгласно мен нищо не поддържа това изказване. Подробно разказвам детайлите в книгата " Нито инч повече ", само че ето отговора в конспект. В началото на диалозите, които доведоха до Обединението на Германия, такива размисли в действителност имаше. В сондажните диалози се е обсъждала и такава алтернатива, само че всичко е било в ключа: " Какво би било, в случай че? Какво би могло, в случай че? ". Държавният секретар Джеймс Бейкър въображаемо разиграва и подобен сюжет, когато става дума за Обединението на Германия. В края на този развой обаче се стига до Договора за Обединението на Германия, по този начин нареченият " Договор 2+4 ", т.е. Федерална Република Германия и Германска демократична република плюс страните победителки във Втората международна война. Този контракт категорично разрешава на НАТО да се уголемява и оттатък тогавашната " фронтова линия ". Москва е подписала и този контракт, съгласила се е с това. Нещо повече - тя е получила пари за това. Ето, този факт сега непрестанно се премълчава, Путин се концентрира само върху разиграваните предварителни сюжети и съзнателно не помни какво е било скрепено с подписи. Защото годно е единствено това, което написа в контракта.
И още нещо значимо, във връзка новоприетите и страните кандидатки: каква е връзката сред участието в НАТО и демокрацията? Дали всички страни членки на НАТО са и демократични страни? Длъжни ли са да бъдат такива?
М. Е. Сароти: Това е доста забавен въпрос. НАТО е съюз освен на страни, само че и на полезности. В Договора от Вашингтон, с който беше учредена организацията, написа, че това е съюз, построен върху полезности и страните членки би трябвало да споделят демократичните полезности. Разбира се, през днешния ден може да се запитаме " А какъв брой демократична сега е Унгария? ".
Или Турция…
М. Е. Сароти: Според специалисти Унгария сега вероятно е единствената недемократична страна в Европейски Съюз. Големи въпросителни има и във връзка с Полша. Смятам, че ние би трябвало да държим на идеалите. Та нали в контракта написа точно това: че членките би трябвало да споделят демократичните полезности. Но вижте до какъв забавен извод стигат политолозите: демократизацията се предизвиква не от единствено членуването в НАТО, само че и от вероятността една страна да бъде призната в Алианса. Когато една страна се стреми към участие в НАТО, тя има мощен претекст да се демократизира. Но Вашият въпрос е изцяло състоятелен и ние би трябвало да вършим разграничаване сред идеала и действителността. За мен въпреки всичко идеалът, полезностите са преди всичко.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ