Тя продължава до ръба на огледалото и там се отразява и

Тя продължава до ръба на огледалото
и там се отразява и изчезва.
Из стаята той постоянно ще е обикалял
и е разтребвал неефикасно,
въртял се е на празни обороти грамофона му,
светът се е въртял като изтъркана мелодия,
стопанинът от време на време излизал на балкона
и гледал от дванайсетия етаж надолу,
тиктакал е будилникът, кафето е възвирало
и вятърът е ровел в разтворените страници,
небето сменяло боите си, а той е сменял ризите,
играел с котарака, в съня си се е стряскал.
И довечера несъмнено той дълго ще е пушил,
седейки във креслото си, е слушал радио
и гледал по какъв начин мъглата от Витоша се спуща,
а виното на дребни глътки му се е услаждало...
Това е стаята, леглото е приготвено. Отвъд стената
мълчи градът, а също и безкраят.
Мълчание, което е не запомнил в бързината
напусналият наемател.