Тя пита кокетно: Как намираш роклята ми?Той отговаря напълно спонтанно,

Тя пита кокетно: Как намираш роклята ми?Той дава отговор изцяло непринудено, по мъжки: На точки?! Е, да... Такива са те, мъжете. Страшно разсеяни на моменти. Или най-малко по този начин наподобява.В постановката „ Бившата жена на моя живот ” (автор: Жозиан Баласко) героят на Асен Блатечки – Том - наподобява е не запомнил няколко годишния си брак с художничката Франки (в ролята Невена Бозукова). До вечерта, в която се звъни на вратата му, той отваря и... цялото му минало нахлува с една франзела в ръка и няколкостотин житейски и битови казуса на плещите си. По време на постановката нагъсто и доста гладко се пренясаме в някои основни събития от отминалата сантиментална връзката на Том и Франки - моменти, които може да наподобяват строго самостоятелни, само че да си кажем почтено - носят нюансите на доста от нашите връзки... След раздялата им, Том се изолира в новосътворения от самия него свят на „ нови дупенца, нов живот “ - безсмислени краткотрайни връзки с дами, които не го трогват, не го допират от вътрешната страна. Именно за следващата такава намира се приготвя, когато Франки се появява безусловно и преносно на сцената и обърква всичко. Но най-много душата му. Отваряйки вратата, Том чака Орели (в ролята Милена Маркова) – млада и секси мацка, въплъщение на всичко, с което Том към този момент е привикнал и на което се е уповавал след разпада на брака си.Героите се завъртат в безпорядък от меланхолия, пристрастеност и психоанализа – Жан-Франсоа (в ролята Стефан Иванов), другар на Франки е психотерапевт, който най-често може да бъде открит в бара. И въпреки всичко, в няколко моменти на искренни прозрения, той съумява да заключи проблемите на Том и Франки – болката от наранената горделивост, от насъбраната отмалялост, ревнивост, предпочитание да притежаваш другия... Тази комбинация от страсти просто не може да бъде забравена.Както и целия театър. В очите на по-чувствителните фенове „ Бившата жена на моя живот “ (продуцирана от театрална къща „ Viva Arte ”) извиква даже по някоя сълза, само че всички намират на какво да се засмеят. Велко Кънев, постановката е последната му изява като режисьор,  определено си е приключил добре работата – представлението се гледа безусловно в унес, с разгорещено сърце и мисли... и с доста, доста пъстри точки:)