Бен Харт пред bTV: Пиша музика, когато се боря с нещо
" Тя е Тина Търнър. Тя е Джанис Джоплин. Тя е огромната работа! ". Така именитият китарист Джо Бонамаса разказва Бет Харт – дамата, която „ отвя” публиката в София тази седмица. Гласът ѝ ще ви накара да настръхнете, да се разплачете, а историята на живота ѝ - да оцените всичко, което имате.
Минути преди първия ѝ концерт в България с Бет Харт се срещнаха Александра Кръстева и операторът Борис Пинтев.
Ето цялото изявление:
– Коя е Бет Харт?
– О, боже! Дори аз не знам отговора на този въпрос! Цял живот се пробвам да открия отговор. Толкова доста терапевти, толкоз доста лекари. Не знам, в края на деня съм просто малко момиче, което се учи по какъв начин да обича и да прави музика, по какъв начин да лекува сърцето си, да помогне на някого. Наистина значимите за мен неща са брачният партньор ми и фамилията ми.
– Съпругът ви е вашият воин, нали?
– Господи…..не желая да се разплача. Да, той е моят воин.
– Кога открихте музиката?
– Бях доста дребна – на 4. Тогава се влюбих в " Лунната соната " на Бетовен. Чух я по малкия екран и не можех да спра да я изсвирвам на пианото! Свирех всеки ден, по през целия ден. Родителите ми ме записаха на уроци, само че в действителност в никакъв случай не съм се учила от учителката си. Просто я слушах по какъв начин свири, само че по този начин и не се научих да чета нотите. Но обожавах това! Харесваше ми да изсвирвам пред аудитория. Знаеш ли, в никакъв случай не съм харесвала гласа си. Всъщност започнах да го одобрявам много, откакто навърших 30, горе долу преди 10 години. Но доста ми харесваше да експортирам представления. Харесва ми също да пиша песни и цялото внимание, когато съм на сцената. Много съм нервна постоянно, само че това продължава да ми харесва. Но да, когато бях дребна, мама ме заведе да виждам шоу на Бродуей и се влюбих в песните и в дребното момиче, което ги изпълняваше. Научих ги и ги пеех на мама, а брат ми постоянно се появяваше от някъде, с цел да ме разсмива. Мама постоянно се смееше и беше доста щастлива. Мисля, че се влюбих тъкмо в това.
Снимка: btvnovinite.bg
– Коя е историята, която обичате да разказвате с песните си?
– Обичам да пиша песни за нещата, с които се боря. А повода за това е в детството ми. Когато бях много дребна, майка ми и татко ми се разведоха. Преди този интервал, живеех в един благополучен дом. И безусловно за една нощ стана доста мъчително. Пианото беше моето несъмнено място. Също и писането на песни, без значение че не ги пеех. Това ме караше да си мисля, че това е Бог, който ще ми помогне. Това се трансформира в лекуване за мен. След всичко, което се случи в живота ми през годините, продължих да пиша за Бог, за болката на майка ми, за нещата, които съм изгубила, или тези, от които се срамя. Когато съм щастлива, което не е по никакъв начин рядко – има толкоз доста наслада в живота ми, популярност Богу! Та когато съм щастлива, отивам в градината, сготвям, ловя риба с другари. Но тогава не пиша. Предпочитам да пиша музика, когато се боря с нещо.
– Имали сте мъчно детство.
– Всъщност мисля, че имах благословено детство. Имах доста обич, татко ми работеше доста, беше доста деятелен, имахме хубав дом. Това беше в първите 6-7 години от живота ми. След това татко ми влезе в пандиза, изгубих връзка с него, след това се ожени за жена, която беше психологично болна – тя не ме допускаше в живота му. Това беше мъчително. Тогава беше първото проявяване на биполярно разстройство. Когато ни ограбиха, до момента в който бяхме сами с майка ми и сестра ми, тези хора ни държаха през целия ден, беше ужасн. Опитаха се да убият майка ми, да й отрежат пръстите. Това остана контузия за мен. След това започнах да спекулирам с опиати и алкохол, бях на 11 или 12 години. Загубих девствеността си на 11, забърках се с доста по-големи момчета. Просто имаше доста неща, които ме водеха към психологично заболяване. Това беше мъчно. Сестра ми се разболя от СПИН и умря. Но когато в този момент погледна обратно, изключително в този момент, на тази възраст, съм признателна, че имах тъкмо такова детство! Защото имаше толкоз доста хубост там. Имаше толкоз доста блага! И мисля, че тази благословия и тази обич ме направиха мощна. Всъщност всичко се случи по този начин, както би трябвало. Наистина имам вяра, че Бог ни дава живот за. Да имам религия е най-трудното нещо за мен! Но в тези къси милисекунди на религия си споделям – да, всичко е такова, каквото би трябвало да е бъде!
Снимка: btvnovinite.bg
– Трябва ли да ти се случи нещо неприятно, с цел да станеш по-благодарен?
– Уау, страховит въпрос! Да, мисля, че да. Имала съм мъже в живота си, които са се държали оскърбително с мен. Но брачният партньор ми е толкоз любящ, търпелив, толерантен, благ! Толкова е добър с мен! Не мисля, че щях да го оценя, в случай че нямах другия образец.
– Разкажете ми за татуировките си.
– Някои са правени, когато взимах опиати. Не ги одобрявам, само че съм ги приела. Първата беше една странна танцуваща пеперуда. След това си направих паяжина. Исках да я прикрия, само че брачният партньор ми не искаше да си върша повече татуировки. Много го молих! И най-сетне той сподели – ок, щом искаш да ги скриеш. Мъжът, при който отидох, ми направи цветя, нещо положително. Но имат значение – това е хаосът, болката, а от него стартира хубостта. Ако си в там, в хаоса, нещо в действителност прелестно те чака от другата страна.
– Как живеете с биполярно разстройство?
– Беше трудно…
– В България хората не приказват за тези неща, а мисля, че би трябвало.
– Съгласна съм! Категорично би трябвало да се приказва за това! Беше извънредно в продължение на доста години. Мисля, че поради любовта на брачна половинка ми, на мениджъра ми Дейвид, който е до мен към този момент 25 години, и на фамилията ми – започнах да се съпротивлявам! Казах си – добре, какво би трябвало да направя, с цел да имам естествен живот с тази болест? И открих доста неща, които работят при мен. Първо – медикаменти. Категорично! Но би трябвало да намерите верния доктор, който да не ви дава тонове медикаменти, които да ви трансфорат в зомби.
Също по този начин – в случай че пиете алкохол и взимате медикаменти, няма по какъв начин да живеете с тази болест. Алкохолът не разрешава на медикаментите да си правят работата. Упражнения – за мен са значими толкоз, колкото и медикаментите, даже повече. Упражненията трансформират мозъка ви. Слънце – в случай че живеете на място, където няма слънце, купете си една от тези лампи, които излъчват светлина, сходна на слънчевата. Това ще ви разсънва заран. Всички тези неща оказват помощ. Медитация! Медитацията е фантастична за усмиряване на мозъка. Религия! Някакъв тип религия – в случай че не към Исус или някакъв Бог, може да вярвате в природата. Нещо, което вярвате, че се грижи за вас. Всички тези неща играят голяма роля и, да, можете да живеете с тази болест! Можете да имате благополучен живот.
– Но е всекидневна битка, допускам?
– Работа е – да откриеш кое работи в твоя случай. Не мисля, че към този момент се боря, тъй като най-сетне се предадох. Казах: Ок, какво искаш да направя?! Знам, че ще се грижиш за мен! И Той ми сподели какво да върша.
– Какво е Бог за вас?
– Всичко! Любов, самообладание, да не съдиш. Любов, която в никакъв случай няма да мога да схвана. Ще ми се да можех.
– В какво вярвате?
– Чета Библията, вървя в християнска черква. Но нямам доверие в това, че " в случай че не вярваш в моя Бог, няма да отидеш в Рая ". Не имам вяра в това! Вярвам, че всяко човешко създание е там, където би трябвало. Ако срещна някой, който не има вяра в нищо, аз знам, че Бог е с него без значение от всичко. Вярвам, че Божията обич е оттатък визиите ни.
– Кои са обичаните ви думи?
– Вяра. Милост. Съчувствие. Прошка. А знаете ли коя дума ми харесва повече от прошката? Приемането. Защото макар че си дал прошка на някого, можеш да продължаваш да го осъждаш. Но в случай че приемеш някого– няма причина да прощаваш.
– Какво се крие в сърцето ви?
– Това, което е в сърцето ми, е двойствено. Има доста болежка, има и доста наслада. Има доста обич, само че и доста ненавист. Мога да бъда доста неоправдателна, доста нарцистична, само че мога да бъда и доста смирена. Това са полярни противоположности, които ме побъркват. Мисля, че това е едно положително сърце, малко е счупено, само че всичко е наред.
Минути преди първия ѝ концерт в България с Бет Харт се срещнаха Александра Кръстева и операторът Борис Пинтев.
Ето цялото изявление:
– Коя е Бет Харт?
– О, боже! Дори аз не знам отговора на този въпрос! Цял живот се пробвам да открия отговор. Толкова доста терапевти, толкоз доста лекари. Не знам, в края на деня съм просто малко момиче, което се учи по какъв начин да обича и да прави музика, по какъв начин да лекува сърцето си, да помогне на някого. Наистина значимите за мен неща са брачният партньор ми и фамилията ми.
– Съпругът ви е вашият воин, нали?
– Господи…..не желая да се разплача. Да, той е моят воин.
– Кога открихте музиката?
– Бях доста дребна – на 4. Тогава се влюбих в " Лунната соната " на Бетовен. Чух я по малкия екран и не можех да спра да я изсвирвам на пианото! Свирех всеки ден, по през целия ден. Родителите ми ме записаха на уроци, само че в действителност в никакъв случай не съм се учила от учителката си. Просто я слушах по какъв начин свири, само че по този начин и не се научих да чета нотите. Но обожавах това! Харесваше ми да изсвирвам пред аудитория. Знаеш ли, в никакъв случай не съм харесвала гласа си. Всъщност започнах да го одобрявам много, откакто навърших 30, горе долу преди 10 години. Но доста ми харесваше да експортирам представления. Харесва ми също да пиша песни и цялото внимание, когато съм на сцената. Много съм нервна постоянно, само че това продължава да ми харесва. Но да, когато бях дребна, мама ме заведе да виждам шоу на Бродуей и се влюбих в песните и в дребното момиче, което ги изпълняваше. Научих ги и ги пеех на мама, а брат ми постоянно се появяваше от някъде, с цел да ме разсмива. Мама постоянно се смееше и беше доста щастлива. Мисля, че се влюбих тъкмо в това.
Снимка: btvnovinite.bg
– Коя е историята, която обичате да разказвате с песните си?
– Обичам да пиша песни за нещата, с които се боря. А повода за това е в детството ми. Когато бях много дребна, майка ми и татко ми се разведоха. Преди този интервал, живеех в един благополучен дом. И безусловно за една нощ стана доста мъчително. Пианото беше моето несъмнено място. Също и писането на песни, без значение че не ги пеех. Това ме караше да си мисля, че това е Бог, който ще ми помогне. Това се трансформира в лекуване за мен. След всичко, което се случи в живота ми през годините, продължих да пиша за Бог, за болката на майка ми, за нещата, които съм изгубила, или тези, от които се срамя. Когато съм щастлива, което не е по никакъв начин рядко – има толкоз доста наслада в живота ми, популярност Богу! Та когато съм щастлива, отивам в градината, сготвям, ловя риба с другари. Но тогава не пиша. Предпочитам да пиша музика, когато се боря с нещо.
– Имали сте мъчно детство.
– Всъщност мисля, че имах благословено детство. Имах доста обич, татко ми работеше доста, беше доста деятелен, имахме хубав дом. Това беше в първите 6-7 години от живота ми. След това татко ми влезе в пандиза, изгубих връзка с него, след това се ожени за жена, която беше психологично болна – тя не ме допускаше в живота му. Това беше мъчително. Тогава беше първото проявяване на биполярно разстройство. Когато ни ограбиха, до момента в който бяхме сами с майка ми и сестра ми, тези хора ни държаха през целия ден, беше ужасн. Опитаха се да убият майка ми, да й отрежат пръстите. Това остана контузия за мен. След това започнах да спекулирам с опиати и алкохол, бях на 11 или 12 години. Загубих девствеността си на 11, забърках се с доста по-големи момчета. Просто имаше доста неща, които ме водеха към психологично заболяване. Това беше мъчно. Сестра ми се разболя от СПИН и умря. Но когато в този момент погледна обратно, изключително в този момент, на тази възраст, съм признателна, че имах тъкмо такова детство! Защото имаше толкоз доста хубост там. Имаше толкоз доста блага! И мисля, че тази благословия и тази обич ме направиха мощна. Всъщност всичко се случи по този начин, както би трябвало. Наистина имам вяра, че Бог ни дава живот за. Да имам религия е най-трудното нещо за мен! Но в тези къси милисекунди на религия си споделям – да, всичко е такова, каквото би трябвало да е бъде!
Снимка: btvnovinite.bg
– Трябва ли да ти се случи нещо неприятно, с цел да станеш по-благодарен?
– Уау, страховит въпрос! Да, мисля, че да. Имала съм мъже в живота си, които са се държали оскърбително с мен. Но брачният партньор ми е толкоз любящ, търпелив, толерантен, благ! Толкова е добър с мен! Не мисля, че щях да го оценя, в случай че нямах другия образец.
– Разкажете ми за татуировките си.
– Някои са правени, когато взимах опиати. Не ги одобрявам, само че съм ги приела. Първата беше една странна танцуваща пеперуда. След това си направих паяжина. Исках да я прикрия, само че брачният партньор ми не искаше да си върша повече татуировки. Много го молих! И най-сетне той сподели – ок, щом искаш да ги скриеш. Мъжът, при който отидох, ми направи цветя, нещо положително. Но имат значение – това е хаосът, болката, а от него стартира хубостта. Ако си в там, в хаоса, нещо в действителност прелестно те чака от другата страна.
– Как живеете с биполярно разстройство?
– Беше трудно…
– В България хората не приказват за тези неща, а мисля, че би трябвало.
– Съгласна съм! Категорично би трябвало да се приказва за това! Беше извънредно в продължение на доста години. Мисля, че поради любовта на брачна половинка ми, на мениджъра ми Дейвид, който е до мен към този момент 25 години, и на фамилията ми – започнах да се съпротивлявам! Казах си – добре, какво би трябвало да направя, с цел да имам естествен живот с тази болест? И открих доста неща, които работят при мен. Първо – медикаменти. Категорично! Но би трябвало да намерите верния доктор, който да не ви дава тонове медикаменти, които да ви трансфорат в зомби.
Също по този начин – в случай че пиете алкохол и взимате медикаменти, няма по какъв начин да живеете с тази болест. Алкохолът не разрешава на медикаментите да си правят работата. Упражнения – за мен са значими толкоз, колкото и медикаментите, даже повече. Упражненията трансформират мозъка ви. Слънце – в случай че живеете на място, където няма слънце, купете си една от тези лампи, които излъчват светлина, сходна на слънчевата. Това ще ви разсънва заран. Всички тези неща оказват помощ. Медитация! Медитацията е фантастична за усмиряване на мозъка. Религия! Някакъв тип религия – в случай че не към Исус или някакъв Бог, може да вярвате в природата. Нещо, което вярвате, че се грижи за вас. Всички тези неща играят голяма роля и, да, можете да живеете с тази болест! Можете да имате благополучен живот.
– Но е всекидневна битка, допускам?
– Работа е – да откриеш кое работи в твоя случай. Не мисля, че към този момент се боря, тъй като най-сетне се предадох. Казах: Ок, какво искаш да направя?! Знам, че ще се грижиш за мен! И Той ми сподели какво да върша.
– Какво е Бог за вас?
– Всичко! Любов, самообладание, да не съдиш. Любов, която в никакъв случай няма да мога да схвана. Ще ми се да можех.
– В какво вярвате?
– Чета Библията, вървя в християнска черква. Но нямам доверие в това, че " в случай че не вярваш в моя Бог, няма да отидеш в Рая ". Не имам вяра в това! Вярвам, че всяко човешко създание е там, където би трябвало. Ако срещна някой, който не има вяра в нищо, аз знам, че Бог е с него без значение от всичко. Вярвам, че Божията обич е оттатък визиите ни.
– Кои са обичаните ви думи?
– Вяра. Милост. Съчувствие. Прошка. А знаете ли коя дума ми харесва повече от прошката? Приемането. Защото макар че си дал прошка на някого, можеш да продължаваш да го осъждаш. Но в случай че приемеш някого– няма причина да прощаваш.
– Какво се крие в сърцето ви?
– Това, което е в сърцето ми, е двойствено. Има доста болежка, има и доста наслада. Има доста обич, само че и доста ненавист. Мога да бъда доста неоправдателна, доста нарцистична, само че мога да бъда и доста смирена. Това са полярни противоположности, които ме побъркват. Мисля, че това е едно положително сърце, малко е счупено, само че всичко е наред.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ