Тя е определяна от мнозина за икона на феминизма и

Тя е определяна от мнозина за икона на феминизма и написва не просто книга за женското придвижване, а библията му, събрана в хиляда страници и носеща името „ Вторият пол ”.

Симон дьо Бовоар е интелектуалка, съчетаваща философия и литература с политически дейности, които довеждат до последна законодателна смяна. Животът ѝ въодушевява генерации дами, търсещи самостоятелност, за което до някъде оказва помощ нетипичната ѝ сантиментална връзка с философа Жан-Пол Сартр – обич, която не идва с цената на свободата и непоносимите взаимни отстъпки.

 Симон дьо Бовоар оставя след себе си новели, есета, биографии и монографии по философия, политика и обществени въпроси. Едни от най-известните ѝ заглавия в литературния свят са „ Мандарините ”, „ Кръвта на другите ” и „ Сломена жена ”, макар че това не би могло да бъде несъмнено с акуратност, тъй като всеки неин труд е скъп самичък по себе си.

Бовоар се ражда на 9 януари 1908 година в Париж. Баща ѝ – Жорж Бертран дьо Бовоар, който е мечтаел за актьорска кариера, е юрист, а Франсоаз Бовоар – нейната майка – мощно религиозна католичка. Симон има и сестра на име Елен, която се разжда две години по-късно от нея.

Семейството е добре устроено и не усеща финансови усложнения. Малко след края на Първата международна война обаче Жорж дьо Бовоар интензивно се бори семейството му да остане в буржоазните среди, откакто губи огромна част от благосъстоянието си. Майката на Симон не улеснява нещата, настоявайки двете ѝ дъщери да учат в влиятелно учебно заведение в женски манастир.

Бовоар от дребна демонстрира забележителен разсъдък. Баща ѝ я предизвиква безусловно, един ден заключвайки – „ Симон мисли като мъж ”, което би трябвало да е комплимент. По-късно тя става деветата жена във Франция, която съумява да приключи в Сорбоната със компетентност „ Филисофия ”. Записва се и в „ Екол нормал ”, с цел да успее да се яви на изпит, даващ най-високата степен и допускащ да стане учител във френските публични учебни заведения. Именно по време на образованието се среща с Жан-Пол Сартр – мъжът, с който ще споделя по нетрадиционен метод живота си в идващите 51 години, а по едно и също време с това се трансформира в най-младия човек, който съумява да вземе изпита.

Благодарение на това, че фамилията ѝ губи съвсем цялото си имущество след войната, Симон остава без зестра и по този начин печели свободата си. Сега вместо да се концентрира да търси мъж за преференциален брак, може да поеме надзор над личния си живот. В този миг тя се заклева, че в никакъв случай няма да се омъжи и съумява да съблюдава обещанието си както пред себе си, по този начин и пред обществото. Любовта обаче въобще не липсва.

Сартр съумява да влезе под кожата на Бовоар и на 21 тя към този момент е бясно влюбена в него. След тази среща те в никакъв случай повече не се разделят, само че не в дословния смисъл. Определено не са от двойките, които свиват фамилно гнездо и възнамеряват старините си.

Жан-Пол подписва контракт със Симон. Необичаен контракт, даващ сякаш по този начин мечтаната независимост и на двамата да бъдат дружно без да се женят, защото Бовоар твърдо отхвърля на предлагането му, само че с чиста съвест да имат опцията да са интимни и с други хора. Или казано в резюме –  дават си разрешение да изживяват нови любови с изискването, че постоянно ще си споделят всяка забежка.

И ето по какъв начин през 30-е години Симон и Сартр имат по този начин наречената на съвременен език „ отворена връзка ”, което за времето си е доста повече от чудатост. Двамата са съвсем жигосани и меко казано неразбрани от хората, които живеят в мощно традиционен фамилен модел. Бурният им юношески живот е изпълнен с безкрайни нощи, циркулиране от бар на бар и голям брой безразборни връзки с дами от страна на Сартр, само че от време на време и от страна на Бовоар. Тя е бисексуална и в никакъв случай не го крие.

Двойката минава през разнообразни стадии – Жан-Пол пие, взима опиати, работи межди 12 и 15 часа дневно и има безразборни полови връзки. Докато Симон съумява да се влюби мощно в писателя Нелсън Алгрен, който след време ще остави поради „ мъжа си ”.

Тази игра продължава съвсем до гибелта на философа. Бовоар по този начин и не съумява да се откъсне от него, вярвайки в мощната духовна връзка по сред им. Доказва го моментът на неговата гибел, след която Симон не съкрушена. Накрая самата тя признава, че най-голямото достижение в живота ѝ е точно тази 51-годишна връзка, подарила ѝ скъпи мигове с непокорния дух на Жан-Пол Сартр.

„ Вторият пол ” е измежду най-влиятлените и известни произведения на Симон дьо Бовоар. Цитатът „ Човек не се ражда жена, човек става жена ” провокира усилени полемики и в наши дни. С него тя твърди, че не съществува ясна формулировка за женственост. Жените могат да бъдат всевъзможни, само че обществените правила работят по всякакъв начин те да бъдат вкарани в избрана рамка. Тези правила са с традиционен темперамент и основани през погледа на мощния пол, което съгласно Бовоар се дължи на обстоятелството, че мъжете постоянно са имали повече власт в обществото и светът наподобява по този начин, както желаят те.

Пример за това може да се даде възприемането на определението за женската хубост. Симон твърди, че признатата норма за обезкосмяването, грима и неуместните облекла, подчертаващи фигурата, лимитират свободата на дамата, с цел да обслужват ползите на мъжа. По този метод нежният пол се принизява до степен, която по никакъв метод не може да се бори за тъждество. Авторката преглежда мъжете като дейни и свободни да управляват живота си, до момента в който дамите биват принуждавани да са пасивни – те би трябвало да бъдат предпазени, насочвани или спасявани в разнообразни обстановки.

Бовоар позволява, че в посоченото предписание има изключение, само че при едно изискване, и то е когато дамата бива възприемана като мъж.

„ Мъжът се дефинира като човешко създание, а дамата – просто като жена. Когато тя се държи като човешко създание, се споделя, че имитира мъжа ”, акцентира авторката.

За Симон нежният пол постоянно е хвърлен в ролята на другия. Кои са дамите има по-малко значение от това кои не са. А те в тази ситуация сигурно не са мъже. Това се оказва огромен проблем за философите екзистенциалисти, за които задачата на живота е опцията свободно да избираме кои тъкмо желаеме да бъдем.

Като екзистенциалист Бовоар има вяра, че хората би трябвало да живеят достоверно. Те би трябвало сами да изберат кои желаят да бъдат и по какъв начин желаят да живеят. Колкото обаче по-голям напън оказва обществото, толкоз по-трудно е този избор да бъде изработен, само че никога не го прави неосъществим.

Симон счита, че свободата в никакъв случай не може да бъде изгубена, макар напъните на другите външни и вътрешни условия в тази посока. Стигне ли се до сходно чувство, то по-скоро е предизвикано от избора на човек. Някои хора се крият от опцията да проявят свободната си воля, живеейки посредством вярванията на другиго. Например, мъжете са свободни да спрат да постановат желанията си над дамите, само че мнозина не го вършат. По-лесно е, счита Бовоар, да бъдат признати обществените правила, в които сме родени, тъй като да се живее с достоверния избор е по-голямата битка.

Значението на свободата кара авторката да посъветва представителките на нежния пол, които са съумели да реализират живот, построен на достоверен избор, да не принуждават други дами да го вършат по този метод. Ако някои от тях сами решат да отхвърлят разбирането на мъжете за тяхната женственост, е ужасно достижение. Но да бъде почитан другия, значи да му бъде разрешено да живее със свободния си избор.

Такава се пробва да бъде и Бовоар през виталния си път. С теориите си по наболели екзистенциални въпроси, които се оказват от основно значение за правата на дамите, тя съумява да отвори кутията на Пандора и да разсъни недоволството и у двата пола.

Симон дьо Бовоар се трансформира в знак на феминизма и оказва мощно въздействие в тази посока, изключително в Съединени американски щати. Нейните хрумвания биват обсъждани обширно до ден сегашен, а тя остава една от най-влиятлените персони на XX век.

Снимки: Wikipedia