Притчата за цар Дамокъл и страха от смъртта
Твърди се, че притчата за цар Дамокъл, от която произлиза изразът дамоклев меч, е измислена от Цицерон през 45 година преди Христа. Историята ясно демонстрира какво се случва с човек, който непрестанно се опасява от изменничество и ликвидиране.
Дамокъл бил един от най-властните за времето си царе в Древна Гърция. Разполагал с огромна територия, несметни благосъстояния и купа, на която завиждали доста други управници.
Но макар че бил толкоз всесилен, Дамокъл не бил по никакъв начин благополучен, защото непрекъснатите му борби и увеличението на положението му печелили все нови и нови врагове.
Така той почнал да се опасява, че някой ще го съобщи и убие, когато минимум чака. Ставал все по-подозрителен и ограничавал кръга на хората към себе си, до момента в който най-после се заключил в една стая и разрешавал единствено дъщерите си да го посещават, с цел да му носят храна.
Един ден обаче ласкателят Диносий изискал да посети царя и да го обсипе с похвали. Прекарал последните месеци в изолираност, Дамокъл бил подготвен да чуе няколко положителни думи за себе си и разрешил на ласкателя да влезе в стаята му.
Докато Диносий обяснявал на царя какъв брой е удивен от неговия живот, Дамокъл му предложил да опита от царските капризи. В стаята незабавно влезнала прислуга, която сервирала на ласкателя разнообразни деликатеси. Парфюмирали го и почнали да го мажат със скъпи кремове.
Гледайки в профил Дамокъл осъзнал какъв брой прелестен живот е имал, преди да се затвори в стаята, само че внезапно погледнал над себе си и видял, че над главата му виси меч, завързан за конски косъм.
От този миг царя и за секунда не можел да се любува на живота си, а параноята му се трансформирала в действителна заплаха, поради която на няколко секунди поглеждал над главата си със боязън, че мечът може да падне и да го убие.
За Цицерон историята на Дионисий и Дамокъл показва концепцията, че колкото по-голяма власт и триумфи има един човек, толкоз по-малко той им се любува, а съмненията му към близките се ускоряват, като това постепенно го води към страховете, от които единствено си мисли, че бяга.
В средновековната литература употребяват израза дамоклев меч, който значи надвиснала заплаха, който сами сме основали с държанието си.
