Кратка история на подправянето на президентските избори в САЩ
Твърденията, че американската изборна система е подправена по някакъв метод, са в основата на президентската акция на Доналд Тръмп през 2016 година Сега президентът наподобява провокира страхове за изборите през ноември 2020 година, с изказванията си, че гласуването с бюлетини по пощата би довело до „ най-корумпираните избори “ в историята на Съединени американски щати. Но кои са най-корумпираните избори в историята на Съединени американски щати?
До въвеждането на по този начин нареченото „ австралийско гласоподаване “ в Съединени американски щати през 80-те години на 19 век, когато американците гласоподават, изборът им е обществено притежание. „ Австралийската “ система, която прави вота скришен, призната в английската колония Виктория през 1856 година, въвежда и универсална бюлетина, която се изготвя от неутрални изборни управляващи. Тя заменя безредния електорален свят, в който самите акции дават лични бюлетини върху цветна хартия, които гласоподавателите след това пускат в кръгли стъклени урни. Избирателите се подреждат да гласоподават, до момента в който с тях са чиновници на дадена партия, които ги притискат, убеждават или напряко подкупват. Така да гласуваш против преобладаващото въодушевление в собствения си окръг изисква храброст, много пъти физическа. Насилието е постоянно срещано и до известна степен признато част от процеса на гласоподаване.
Голяма част от измамите в история на американските избори са провокирани от и от различен боязън – че чужденци ще им повлияят отрицателно. Резултатите от изборите през 19 век постоянно се оспорват, от време на време в съдилищата, само че по-често посредством обжалване пред съответния законодателен орган (на щатско или федерално ниво), който основава комисии за следствие на тези разногласия. Изслушванията, които тези комисии организират, разкриват невероятни истории. Например, политическата машина Тамани Хол в Ню Йорк примамва мъже в мазе ден-два преди изборите, „ обработва “ ги с алкохол и храна и по-късно ги завлачва в полусъзнание до урни в изборната заран.
Малко по-фин подход е партийните служители направо да отворят бар с уиски тъкмо до изборното място – процедура, която е толкоз нормална, че е изобразена доброкачествено в известна поредност от картини на избори в Мисури през 50-те години на Джордж Калеб Бингам.
През 1910 година в окръг Адамс, Охайо, арбитър осъжда 1690 гласоподаватели – 26% от целия локален електорат – за това, че продават гласовете си. Особено в градските региони политическите банди намерено използваха принуждение за осъществяване на избори. Исая Райндърс беше прочут политически началник и водач на Empire Club в Ню Йорк през 40-те и 50-те години, който ръководеше мощно въоръжен екип от синини, разбиваше опозиционните политически срещи и патрулираше по изборните места, с цел да възпира всеки, който не поддържа претендентите си. Но той надалеч не беше самичък. Също в Ню Йорк, през 1853 година, демократичният претендент за конгрес, „ Честният Джон “ Кели (прякорът беше ироничен), взе войска от докинг служащи и доброволци-пожарникари в изборна секция в изборния ден, разруши масите и раздра опозиционни бюлетини.
Кели беше ирландка. И огромна част от историята на изборната машинация – или хипотетичната изборна машинация – в американската история е провокирана от страха, че „ извънземни “ маси ще откраднат избори. Точно както Тръмп през 2o16 изрази необятно публикувано в десния интернет обвиняване, че на мигрантите без документи е разрешено да гласоподават, и тъмно предизвести своите поддръжници за идна машинация навътре в град Филаделфия (район с мощно афро-американско население), 19-ти и при започване на 20-ти век американците изпитаха талази от суматоха по отношение на злоупотребата с изборния развой от външни лица.
Ето за какво интервалите на най-остро безпокойствие по отношение на изборните измами съответстват или с огромен приток на имигранти, или с разширение на правото на глас на афро-американците, или и двете. 50-те години на 19 век са десетилетие на високи равнища на имиграция и демократите напълно умишлено подхващат имигрантите още от корабите като се ги уговарят системата да им обезпечи работни места в подмяна на политическа поддръжка. Това обаче провокира голям яд измежду роденото болшинство.
Никога не е имало интервал, в който американците да са били удовлетворени от своята изборна система. Масовата политика идва с нотките на страха. В основата на този боязън е прокрадващото се чувство, че прозрачността на системата е фиктивна и че някой някъде я манипулира, с цел да измами „ същинските “ хора. Почти постоянно сходни обвинявания са свързани с концепцията, че има група гласоподаватели, които са толкоз слаби или податливи, че ще си разрешат да бъдат пионки на някой подмолен брокер на властта.
Една подигравка, озаглавена „ Искане на глас “, от изборите през 1852 година, показва тази паника доста добре. На нея се вижда по какъв начин един трагичен гласоподавател е манипулиран от четирима претенденти за президент. Няма корупция в директния смисъл – пари не сменят ръце – само че се демонстрира общата паника, че изборите ще бъдат избрани не от морала или рационално-критичния продан, а от композиция от заплашване и рушвет.
Думата „ подправена “ се употребява за разказване на изборите от много скоро. Тя не се употребен през целия 19 век. Издателите на вестници в действителност разказват корупционни схеми, някои от които в действителност са „ изфабрикувани “, с цел да трансформират изборите, само че не са употребявали думата в смисъла, който се употребява през днешния ден.
Афро-американците стачкуват през 50-те и 60-те години на предишния век за това, че изборите – и системата като цяло – са подправени против тях. Просегрегационистът Джордж Уолъс, който се кандидатира през 1968 година за президентски пост, се опълчва, на Законът за правото на глас от 1965 година, който обезпечава право на глас на чернокожите, с аргумента, че „ подправя “ процеса против белите хора. Бърни Сандърс, който организира популистка акция против Хилари Клинтън в демократичните първоначални избори през 2016 година, също споделя, че системата е „ подправена “, макар че е по-вероятно да употребява термина, с цел да се отнесе към цялата система в сравнение с към съответно изборния развой.
Универсалната уязвимостта на изборните системи по света постоянно е била вероятността губещата страна да не одобри резултата. Джордж Вашингтон се тревожи, че първоначално република няма да оцелее поради неподходяща политическа конюнктура – би ли могла новосъздадената държава да задържи разнородните си ползи без обвързващата мощ на непрекъснат монарх? През 1860 година губещата партия е толкоз неподготвена да одобри резултата от президентски избори, че се отделя и образува обособена Конфедерация.
