Навиците на малко харесваните хора
Твърде доста хора потъват в неправилното разбиране, че да бъдеш харесван зависи единствено от естествени дадености и те са вродени на малко на брой късметлии - красивите, доста общителните, необикновено надарените.
Лесно е човек да падне в плячка на тази констатация, показва в уеб страницата си сп. Entrepreneur. Да ни харесват, обаче, е под личния ни надзор. Това е въпрос на прочувствена просветеност (EQ).
В проучване, извършено от Калифорнийския университет в Бъркли с присъединяване на над 500 души, излиза наяве, че най-значимите съгласно участниците присъщи черти, които са значими за това да бъде харесван някой, нямат нищо общо с той да бъде великодушен човек, да е образован или физически прелъстителен. Вместо това се оказало, че са най-харесвани хората, които са откровени, които са транспарантни в държанието си и са способни на човешко схващане.
Тези неща, и други като тях, са част от описанието на прочувствено интелигентните персони. Изследователски данни на TalentSmart в Съединени американски щати, събрани от над 1 млн. души, демонстрират, че хората притежаващи тези качества, не просто са харесвани, те надминават по осъществяване и триумфи останалите, които ги нямат, в множеството случаи.
Дали другите ни харесват действително, е сериозно значимо за триумфа ни на работа, а също и за приятелския кръг. Проучване на Масачузетския университет открива, че мениджърите са склонни, да вземем за пример, да одобряват аргумент на инспектор даже без той да им даде доказателства в своя поддръжка, ако е приятна персона. Джак Зингър пък показва, че единствено 1 от 2000 малко харесвани бизнес водачи е бил избран като " ефикасен " от сътрудниците си.
Да си харесван е обвързвано толкоз с притежаването на избрани качества, колкото с избягването на обещано държание. Какво да заобикаляме? Най-вече следните 10 навика:
Споменаване в диалозите на имена на известни хора . Чудесно е да познаваш значими и забавни персони, само че включването на имената им надали не във всеки диалог, звучи претенциозно и е доста неуместно. Също както при опитите за непретенциозно фукане, хората разчитат непосредствено през думите защо иде тирада и за какво човек го прави. Вместо да ги направи да наподобяват забавни, както мнозина се надяват да стане, това издава вътрешната неустановеност на хората. Освен това девалвира всичко, което човек сам има да предложи от себе си. Когато някой свърже всичко което знае с кого познава, диалозите с него изгубват цвят.
Емоционални прояви . " Компанията ми дава 360-градусова оценка и срещнахме прекалено много образци на хора, които хвърлят неща, крещят, карат други да се разплачат и дават други издайнически знаци за " похищение от страстите ", разяснява Травис Брадбъри, съавтор на книгата " Емоционална просветеност 2.0 ". Този вид държание демонстрира ниска прочувствена просветеност. Щом покажем такова ниво на неустойчивост, хората ще стартират да подлагат под подозрение дали може да ни се има доверие и можем ли да останем овладяни, когато е нужно.
Контролирането на страстите ни държи на шофьорската седалка. Когато не можем да направляваме страстите си към някой, който ни наранява, това свършва по метод, в който ние започваме да изглеждаме зле в очите на другите, а не той.
" Скромно ", или скрито под различен тип изявление, хвалене . Всички познаваме лица, които обичат да се хвалят, а също и по този метод - като споделят нещо за себе си, надсмиват се над себе си, а в действителност с това желаят да внушат какъв брой са умни, или че са хубави, или друго.
Най-често хваленето по принцип е маска, зад която стои личното наказание на себе си и вътрешна несигурност. И то се схваща от близките, тъй като хората са умни. Те усещат бързо и схващат.
Хващане на телефона по време на диалог с различен човек и писане на известия , ревизиране на екрана.
Да имаш затворен разум. Ако желаеме да сме харесвани, би трябвало да сме отворени в живота - към нови неща, даже скандални, съвременни, или които ни наподобяват в началото смешни, неуместни, безсмислени. Като одобряваме новите действителности, другите в близост ни одобряват в своите светове и ставаме забавни и по-обичани от тях. Никой не обича да беседва с хора, които към този момент имат завършено твърдо мнение и не желаят да слушат. Да си с отворен разум, също така, е основно за триумфа на работното място, където по този метод се одобряват по-бързо новите хрумвания и човек става в очите на сътрудниците по-достижим и получава повече помощ.
За да понижим предварителната податливост да осъждаме, би трябвало да се опитваме повече да виждаме света през очите на другите. Това не постанова да имаме вяра повече в това, в което другите имат вяра, или да опрощаваме държанието им. Значи просто, че би трябвало да спрем да осъждаме задоволително дълго, с цел да разберем в действителност какво прави тези хора разнообразни от нашето мнение.
Не задаване на задоволително въпроси . Най-голямата неточност, която хората вършат в диалозите, е да се концентрират върху какво би трябвало да кажат веднага, вместо върху какво споделя другият човек и по какъв начин то ще ги засегне персонално и ще им се отрази.
" Човекът е прекомерно сериозен " . Хората обичат да се въртят към персони, които споделят по-свободно. В работните места харесваните хора реализират баланс сред пристрастеност към работата и дарба да се забавляват. На работа те са съществени, само че и постоянно другарски настроени. Продължават да си правят нещата, само че и са обществено ефикасни, бързо. Печелят положително усещане в скъпите обществени моменти. Фокусират се да имат смислени диалози с сътрудниците, помнейки какво са им споделили през вчерашния ден или предходната седмица. Това демонстрира, че за тях хората са толкоз значими, колкото самата работа.
Клюкарстване . Хората наподобяват извънредно, когато се отнесат в злословия. Изпадането в говорене за компликациите и нещастията на другите може да нарани обектите на говорене, в случай че приказките доближат до тях. Клюкарстването гарантирано ни прави да изглеждаме зле и отблъскващо.
Споделяне на прекалено много за себе си, прекомерно рано . Опознаването изисква здравословно количество шерване, само че шерването на прекалено много за себе си идва прекомерно. Внимавайте и избягвайте да споделяте персонални проблеми и самопризнания прекомерно бързо. Харесваните хора разрешават на другите да отсъдят за тях, когато е вярното време за откриване. Прекомерното шерване ни прави да изглеждаме захласнати от себе си и безчувствени към салдото на диалога.
Споделяне прекомерно доста в обществените мрежи. Наблюдения на изследователския център " Пю " демонстрират, че то ни прави по-малко харесвани, тъй като наподобява че се нуждаем от обществено самопризнание и по този начин си го набираме. Споделянето в мрежите може да бъде скъп и значим метод на изложение, само че за това би трябвало да се прави с мисъл и в него постоянно да има известна доза самоконтрол.
Източник: Мениджър Нюз
