Павлин Косев, председател на Варненската асоциация на ресторантьорите и хотелиерите, пред „Труд“: Мощни преки конкуренти на България се връщат в туризма
Турция е предплатила 600 000 самолетни седалки, на пазара още веднъж излизат Египет и Тунис
Въпреки че зимата още не си е отишла, търсенето на фрагменти за лято 2018 към този момент е налице и още веднъж се обрисува дефицит. Какви са избавителните разновидности, оправдават ли се оптимистичните прогнози за следващ мощен морски сезон и по какъв начин новите технологии могат да са от ползат в един от най-зависимите от човешкия фактор сектори – туризма, беседваме с Павлин Косев , ръководител на Варненската асоциация на ресторантьорите и хотелиерите (ВАРХ) и управител с над 20-годишен стаж.
– Г-н Косев, търсенето на сезонни служащи за туризма край морето към този момент стартира, само че от Регионалната работа по заетостта са скептични, че ще могат да удовлетворят потребностите на бизнеса, откакто безработицата във Варна е едвам 3%. Пак с импорт ли ще се кърпи кадровата дупка?
– Засега вносът е единственият излаз във връзка с изпълнителските позиции – сервитьори, готвачи, админи, пикола, озеленители. От Украйна в крайбрежните комплекси идват да работят и аниматори. Фирмите, които обезпечават внос на фрагменти за туризма, се множат. Този нов бизнес процъфтява, тъй като пазарът го изисква. Геополитическата конюнктура ни сложи в облагодетелствана позиция, броят на хотелите и леглата се усилва, като пораства и търсенето от страна на туристите. На този декор е естествено кадровите ни запаси да са незадоволително, в случай, че има и сериозен експорт.
– Вярна ли е освен това състояние констатацията, че максимален е дефицитът на фрагменти за туризма със приблизително обучение и напъните на страната би трябвало да са ориентирани точно там, а не към университетите, където МОН оряза приема в компетентност „ Туризъм “?
– Истина е, че среднистите са най-силно търсени. От друга страна статистиката, с която работи министерството, демонстрира, че дребен % от завършващите „ Туризъм “ в университетите се осъществят по специалността. Но смятам, че орязването на приема не е вярно, откакто имаме забележим кадрови проблем. Защото в основата му е точно мениджмънтът. Ако той не е на равнище, даже пазарът да е наводнен с работна ръка, отново ще има текучество. И то е реалност – освен в сезонните обекти, където е по-трудно да се задържи личния състав, само че и в целогодишно работещи хотели.
– Не се ли промени манталитетът на хотелиерите през годините и в този момент, когато секторът е в напредък?
– Точно поради подема и дефицита на личен състав сега вниманието е концентрирано върху намирането на изпълнителски състав и фокусът се отклонява от най-важното – равнището на ръководство. Ще дам образец. Преди години имаше процедура за екзит изявление, което се прави със служителя при овакантяване. Тази противоположна връзка през днешния ден е пренебрегната, а това е неточност. Виждам претенденти за работа, които идват разочаровани от метода, организацията, отношението на някогашните си работодатели и от неналичието на мотивация. Има хора, които с години се трудят на една и съща позиция, без да получат късмет да се развиват или покачване на заплатата. В същото време всеобщо се търсят „ висококвалифицирани “ и „ професионално готови “ фрагменти. Дразня се от тези клишета, тъй като персоналните качества и възпитанието на един претендент са доста по-важни. Ако той е адаптивен и културен, бързо ще добие професионални умения. И в случай че получи съответния тласък за триумфа си, в никакъв случай няма да напусне.
– Това ли е рецептата на сполучливия управител в туризма?
– Рецептите се трансформират с времето. Преди години първото, което учениците и студентите по туризъм научаваха, е, че клиентът е господ и всичко би трябвало да е подчинено на неговите потребности. Сега обаче е пристигнал моментът, в който би трябвало да осъзнаем, че и служителят е господ наедно с клиента. Защото когато имаш удовлетворен чиновник, имаш и удовлетворен клиент. И противоположното. Към рецептата за сполучлив мениджмънт в туризма добавям и потреблението на новите технологии.
– Дигитализацията фантазия ли е или е действителност в българските хотели и заведения за хранене?
– Не е фантазия, доста сътрудници внедряват с триумф нови технологии. Има такива, които търсят благоприятни условия, и други, които търсят аргументи за опрощение на проблемите си – в министерството, в общината, в икономическата обстановка. Факт е, че смарт технологиите покачват качеството на предлагания артикул и пестят разноски.
– Дайте образци от практиката.
– Веригата хотели, която ръководя, вложи солидна инвестиция в централен смарт климатик. Освен че е екологичен, той охлажда и затопля стаите и обезпечава топла вода с нулева загуба на сила. Управлява се отдалечено по интернет, което подсигурява бърза и денонощна поддържка. Така обслужваме цялата техника в хотела, външното осветяване се ръководи посредством сателит, мненията на гостите се събират посредством таблет, не на хартия. И по този начин чиновниците имат опция да се съсредоточат върху основната задача – обслужването на клиентите. Чрез софтуерни решения се усъвършенства и ръководството на резервациите, като се пренебрегва риска от дублажи и се менажират по-прецизно приходите. Тези привидно дребни елементи за година доведоха до 12% икономии на разноските за личен състав, макар че заплатите се усилват.
– Възможно ли е роботи да изместят част от личния състав в хотелите?
– Смарт технологиите са голямо преимущество, само че не са панацея. Те би трябвало да допълват структурата и организацията на хотела или ресторанта. Не бива да се залита в крайности като тази, че роботите могат да изместят личния състав. Защото зад технологиите още веднъж стоят хора, които би трябвало да ги избират и поддържат. Те би трябвало да са добре готови. Иначе има заплаха да се получи обстановката като тази – да си купиш смарт тв приемник, само че да не ползваш всичките му благоприятни условия, тъй като не си прочел упътването.
– Но вие управлявате и хостел, в който не работи нито един чиновник.
– Така е, това е първият във Варна и по мои данни втори в страната сходен обект. Системата е подобаваща за хостел, само че не и за хотел, където размерите са по-големи, а и условията са напълно други.
– Как работи този туристически обект без личен състав?
– Гостите се обслужват изцяло сами. Резервации се вършат единствено по електронен път, като системата генерира ключова дума. При идването човек се записва с нея на киоск посредством опростена и налична процедура. Получава от устройството карта, с която може да отваря входната врата и тази на стаята си. За разлика от други сходни обекти, тук стаите са самостоятелни, само че има обща столова с посуда, тв приемник и вендинг машини. Когато откривахме хостела преди 2 година бях много обезпокоен, че макар камерите отсъствието на личен състав ще докара до обири на инвентар. Оказа се, че неналичията от хостела са доста по-малко, в сравнение с в огромния хотел.
– Какви хора избират да отсядат в този софтуерен обект?
– Гостите са най-вече чужденци, които имат опит с този вид настаняване. Изненадан бях, че идват освен хора с стеснен бюджет. Отсядат и чужденци с първокласни лимузини, които непрестанно пътуват по работа. Избират този вид, тъй като имат потребност от обществени контакти, каквито в огромен хотел мъчно биха осъществили за разлика от неофициалната атмосфера, царяща в общата столова. Българите не са доста, просто тъй като са привикнали да отсядат в хотели и да се пазарят за цената. Все още у нас хората не четат в детайли, преди да резервират. Гледат единствено местоположението и цената. Но на нашия пазар има позитивна наклонност – отмира практиката на резервациите в последния миг.
– Курортите край Варна посрещат летовници, пристигнали най-вече за слънце, пясък и море. Какъв е профилът на градския екскурзиант?
– Профилът на отсядащите в града посетители се въздейства от сезона. През зимата множеството клиенти са бизнес и конгресни туристи, а през останалото време идват най-вече групи, присъединили Варна в обиколните си турове из страната или из Балканския полуостров. Изискванията се трансформираха. Докато преди акцентът падаше единствено върху културно-историческия туризъм, в този момент се търси по-комплексен артикул. Само ходенето по музеи към този момент не задоволява туристите. За тях плажът не е приоритет. Те желаят да се потопят в атмосферата на града, да видят естествените дадености, да опитат достоверна българска кухня и виновност.
– Има ли изразителен растеж на гостите, идващи с евтини полети и близо ли е Варна до предпочитаната цел да стане целогодишна дестинация?
– Това е сложен план, по който общината и бизнесът работят от няколко години. Привличането на нискотарифни самолетни компании бе основен фактор, който към този момент е налице. Макар и още да няма стабилен напор на самостоятелни туристи, ползващи евтините полети за градски туризъм, посоката е вярна. Доказват го и групите от екзотичните страни, които се усилват. Важен детайл в тактиката за целогодишен туризъм е цялостната смяна на инфраструктурата, без която няма по какъв начин градът обикновено да одобри по-големи потоци от посетители. Инвестициите, които се вършат в този момент в тази тенденция, са с огромна възвращаемост и водят към поставената цел.
– Част от варненци обаче недоволстват против проектите за развиване на крайбрежната алея, защото се притесняват, че брегът ще бъде застроен и няма да остане природа. Дори настояха за референдум за ориста на Морската градина. Основателни ли са, съгласно вас, тези терзания?
– Одобрявам будната гражданска позиция на варненци. Но особено по тематиката за референдума имаше много спекулации. Подписката бе за това дали да се застроява Морската градина, или не, в случай, че е ясно, че строителство там не може да има, тъй като става дума за парк. В него в действителност преди години бяха вдигнати здания. Въпрос на инспекция е да се разбере кой, по какъв начин и за какво е позволил това строителство. Категорично обаче крайбрежната алея би трябвало да се развива. Освен заведения, там би трябвало да има експо център, културни подиуми и съвременно яхтено пристанище. Каква морска столица сме, в случай че нямаме яхтен и пасажерски порт?! Това са опциите да притеглим заможни туристи като контрапункт на всеобщия ол инклузив артикул в курортите. Алеята, а не Катедралата, би трябвало да стане визитката на Варна. Днес разкрасяването е очевидно и естетизацията и развиването на този регион би трябвало да продължат. Спирането на процеса би било голяма неточност.
– Каква е прогнозата ви за лято 2018?
– Оптимист съм. Засега записванията вървят мощно в звук с упованията на сектора. Прави усещане, че много хотелиери са лимитирали ранните записвания с огромни отстъпки, посредством които предходни години си осигуряваха авансово до 60% претовареност на базите против по-ниски цени. Средната цена на нощувките това лято ще е от 5 до 15% по-висока по отношение на предишното. Повишението бе неизбежно поради растежа на заплатите и електрическата енергия. Но е реалност, че мощни директни съперници на България се връщат на сцената. Турция е предплатила 600 000 самолетни седалки, на пазара още веднъж излизат Египет и Тунис. Затова не трябва да се самозабравяме. В нашия отрасъл позиции мъчно се отвоюват и елементарно се губят. Важно е да намерим салдото, тъй като конкуренцията не спи.
– Като приказваме за съперници, подобен ли е квартирният туризъм за градските хотели? Имам поради не бабите хазяйки от жп гарата, а всеобщото отдаване на ваканционни жилища.
– Квартирният туризъм е съперник на градските хотели и то сериозен. Член съм на комисията по категоризация на туристически обекти към общината и там виждаме, че има напор от искащи да отдават жилища с от 3 до 10 кревати. Лошото е, че забележителен брой сходни места за настаняване работят напълно в сивия бранш. Повечето са благосъстоятелност на руснаци, които ги купиха по време на строителния взрив и не съумяха да ги препродадат в рецесията. Затова откриха излаз да печелят посредством незаконното им отдаване чартърен. В сектора се приказва, че бизнесът се върти по интернет посредством конгреси в Русия. Това освен е нелоялна конкуренция, само че е зле за цялата стопанска система, тъй като размерите по никакъв начин не са дребни, а в последна сметка от активността в хазната не влизат никакви доходи.
Нашият посетител
Павлин Косев е магистър по мениджмънт от Икономически Университет – Варна. Специализирал е „ Управление на личния състав “ в Мюнхен и е сертифициран тренер по мениджмънт към WIFI Академия за Туризъм – Виена. Бил е ресторант-мениджър “Макдоналдс България”, народен действен управител във верига заведения за хранене „ Хепи “, а от 15 година е общоприет управител на хотели „ Аква “. Носител е на премията на БХРА „ Мениджър на верига хотели за 2013 г “ От 2015 година е ръководител на ВАРХ и член на УС на БХРА. Член е на Консултативния съвет по туризъм към община Варна. От 2017 година е посетител преподавател във Висшето учебно заведение по мениджмънт. Организатор на ревюто „ Дестинация Варна “. Женен е, с две деца.
Въпреки че зимата още не си е отишла, търсенето на фрагменти за лято 2018 към този момент е налице и още веднъж се обрисува дефицит. Какви са избавителните разновидности, оправдават ли се оптимистичните прогнози за следващ мощен морски сезон и по какъв начин новите технологии могат да са от ползат в един от най-зависимите от човешкия фактор сектори – туризма, беседваме с Павлин Косев , ръководител на Варненската асоциация на ресторантьорите и хотелиерите (ВАРХ) и управител с над 20-годишен стаж.
– Г-н Косев, търсенето на сезонни служащи за туризма край морето към този момент стартира, само че от Регионалната работа по заетостта са скептични, че ще могат да удовлетворят потребностите на бизнеса, откакто безработицата във Варна е едвам 3%. Пак с импорт ли ще се кърпи кадровата дупка?
– Засега вносът е единственият излаз във връзка с изпълнителските позиции – сервитьори, готвачи, админи, пикола, озеленители. От Украйна в крайбрежните комплекси идват да работят и аниматори. Фирмите, които обезпечават внос на фрагменти за туризма, се множат. Този нов бизнес процъфтява, тъй като пазарът го изисква. Геополитическата конюнктура ни сложи в облагодетелствана позиция, броят на хотелите и леглата се усилва, като пораства и търсенето от страна на туристите. На този декор е естествено кадровите ни запаси да са незадоволително, в случай, че има и сериозен експорт.
– Вярна ли е освен това състояние констатацията, че максимален е дефицитът на фрагменти за туризма със приблизително обучение и напъните на страната би трябвало да са ориентирани точно там, а не към университетите, където МОН оряза приема в компетентност „ Туризъм “?
– Истина е, че среднистите са най-силно търсени. От друга страна статистиката, с която работи министерството, демонстрира, че дребен % от завършващите „ Туризъм “ в университетите се осъществят по специалността. Но смятам, че орязването на приема не е вярно, откакто имаме забележим кадрови проблем. Защото в основата му е точно мениджмънтът. Ако той не е на равнище, даже пазарът да е наводнен с работна ръка, отново ще има текучество. И то е реалност – освен в сезонните обекти, където е по-трудно да се задържи личния състав, само че и в целогодишно работещи хотели.
– Не се ли промени манталитетът на хотелиерите през годините и в този момент, когато секторът е в напредък?
– Точно поради подема и дефицита на личен състав сега вниманието е концентрирано върху намирането на изпълнителски състав и фокусът се отклонява от най-важното – равнището на ръководство. Ще дам образец. Преди години имаше процедура за екзит изявление, което се прави със служителя при овакантяване. Тази противоположна връзка през днешния ден е пренебрегната, а това е неточност. Виждам претенденти за работа, които идват разочаровани от метода, организацията, отношението на някогашните си работодатели и от неналичието на мотивация. Има хора, които с години се трудят на една и съща позиция, без да получат късмет да се развиват или покачване на заплатата. В същото време всеобщо се търсят „ висококвалифицирани “ и „ професионално готови “ фрагменти. Дразня се от тези клишета, тъй като персоналните качества и възпитанието на един претендент са доста по-важни. Ако той е адаптивен и културен, бързо ще добие професионални умения. И в случай че получи съответния тласък за триумфа си, в никакъв случай няма да напусне.
– Това ли е рецептата на сполучливия управител в туризма?
– Рецептите се трансформират с времето. Преди години първото, което учениците и студентите по туризъм научаваха, е, че клиентът е господ и всичко би трябвало да е подчинено на неговите потребности. Сега обаче е пристигнал моментът, в който би трябвало да осъзнаем, че и служителят е господ наедно с клиента. Защото когато имаш удовлетворен чиновник, имаш и удовлетворен клиент. И противоположното. Към рецептата за сполучлив мениджмънт в туризма добавям и потреблението на новите технологии.
– Дигитализацията фантазия ли е или е действителност в българските хотели и заведения за хранене?
– Не е фантазия, доста сътрудници внедряват с триумф нови технологии. Има такива, които търсят благоприятни условия, и други, които търсят аргументи за опрощение на проблемите си – в министерството, в общината, в икономическата обстановка. Факт е, че смарт технологиите покачват качеството на предлагания артикул и пестят разноски.
– Дайте образци от практиката.
– Веригата хотели, която ръководя, вложи солидна инвестиция в централен смарт климатик. Освен че е екологичен, той охлажда и затопля стаите и обезпечава топла вода с нулева загуба на сила. Управлява се отдалечено по интернет, което подсигурява бърза и денонощна поддържка. Така обслужваме цялата техника в хотела, външното осветяване се ръководи посредством сателит, мненията на гостите се събират посредством таблет, не на хартия. И по този начин чиновниците имат опция да се съсредоточат върху основната задача – обслужването на клиентите. Чрез софтуерни решения се усъвършенства и ръководството на резервациите, като се пренебрегва риска от дублажи и се менажират по-прецизно приходите. Тези привидно дребни елементи за година доведоха до 12% икономии на разноските за личен състав, макар че заплатите се усилват.
– Възможно ли е роботи да изместят част от личния състав в хотелите?
– Смарт технологиите са голямо преимущество, само че не са панацея. Те би трябвало да допълват структурата и организацията на хотела или ресторанта. Не бива да се залита в крайности като тази, че роботите могат да изместят личния състав. Защото зад технологиите още веднъж стоят хора, които би трябвало да ги избират и поддържат. Те би трябвало да са добре готови. Иначе има заплаха да се получи обстановката като тази – да си купиш смарт тв приемник, само че да не ползваш всичките му благоприятни условия, тъй като не си прочел упътването.
– Но вие управлявате и хостел, в който не работи нито един чиновник.
– Така е, това е първият във Варна и по мои данни втори в страната сходен обект. Системата е подобаваща за хостел, само че не и за хотел, където размерите са по-големи, а и условията са напълно други.
– Как работи този туристически обект без личен състав?
– Гостите се обслужват изцяло сами. Резервации се вършат единствено по електронен път, като системата генерира ключова дума. При идването човек се записва с нея на киоск посредством опростена и налична процедура. Получава от устройството карта, с която може да отваря входната врата и тази на стаята си. За разлика от други сходни обекти, тук стаите са самостоятелни, само че има обща столова с посуда, тв приемник и вендинг машини. Когато откривахме хостела преди 2 година бях много обезпокоен, че макар камерите отсъствието на личен състав ще докара до обири на инвентар. Оказа се, че неналичията от хостела са доста по-малко, в сравнение с в огромния хотел.
– Какви хора избират да отсядат в този софтуерен обект?
– Гостите са най-вече чужденци, които имат опит с този вид настаняване. Изненадан бях, че идват освен хора с стеснен бюджет. Отсядат и чужденци с първокласни лимузини, които непрестанно пътуват по работа. Избират този вид, тъй като имат потребност от обществени контакти, каквито в огромен хотел мъчно биха осъществили за разлика от неофициалната атмосфера, царяща в общата столова. Българите не са доста, просто тъй като са привикнали да отсядат в хотели и да се пазарят за цената. Все още у нас хората не четат в детайли, преди да резервират. Гледат единствено местоположението и цената. Но на нашия пазар има позитивна наклонност – отмира практиката на резервациите в последния миг.
– Курортите край Варна посрещат летовници, пристигнали най-вече за слънце, пясък и море. Какъв е профилът на градския екскурзиант?
– Профилът на отсядащите в града посетители се въздейства от сезона. През зимата множеството клиенти са бизнес и конгресни туристи, а през останалото време идват най-вече групи, присъединили Варна в обиколните си турове из страната или из Балканския полуостров. Изискванията се трансформираха. Докато преди акцентът падаше единствено върху културно-историческия туризъм, в този момент се търси по-комплексен артикул. Само ходенето по музеи към този момент не задоволява туристите. За тях плажът не е приоритет. Те желаят да се потопят в атмосферата на града, да видят естествените дадености, да опитат достоверна българска кухня и виновност.
– Има ли изразителен растеж на гостите, идващи с евтини полети и близо ли е Варна до предпочитаната цел да стане целогодишна дестинация?
– Това е сложен план, по който общината и бизнесът работят от няколко години. Привличането на нискотарифни самолетни компании бе основен фактор, който към този момент е налице. Макар и още да няма стабилен напор на самостоятелни туристи, ползващи евтините полети за градски туризъм, посоката е вярна. Доказват го и групите от екзотичните страни, които се усилват. Важен детайл в тактиката за целогодишен туризъм е цялостната смяна на инфраструктурата, без която няма по какъв начин градът обикновено да одобри по-големи потоци от посетители. Инвестициите, които се вършат в този момент в тази тенденция, са с огромна възвращаемост и водят към поставената цел.
– Част от варненци обаче недоволстват против проектите за развиване на крайбрежната алея, защото се притесняват, че брегът ще бъде застроен и няма да остане природа. Дори настояха за референдум за ориста на Морската градина. Основателни ли са, съгласно вас, тези терзания?
– Одобрявам будната гражданска позиция на варненци. Но особено по тематиката за референдума имаше много спекулации. Подписката бе за това дали да се застроява Морската градина, или не, в случай, че е ясно, че строителство там не може да има, тъй като става дума за парк. В него в действителност преди години бяха вдигнати здания. Въпрос на инспекция е да се разбере кой, по какъв начин и за какво е позволил това строителство. Категорично обаче крайбрежната алея би трябвало да се развива. Освен заведения, там би трябвало да има експо център, културни подиуми и съвременно яхтено пристанище. Каква морска столица сме, в случай че нямаме яхтен и пасажерски порт?! Това са опциите да притеглим заможни туристи като контрапункт на всеобщия ол инклузив артикул в курортите. Алеята, а не Катедралата, би трябвало да стане визитката на Варна. Днес разкрасяването е очевидно и естетизацията и развиването на този регион би трябвало да продължат. Спирането на процеса би било голяма неточност.
– Каква е прогнозата ви за лято 2018?
– Оптимист съм. Засега записванията вървят мощно в звук с упованията на сектора. Прави усещане, че много хотелиери са лимитирали ранните записвания с огромни отстъпки, посредством които предходни години си осигуряваха авансово до 60% претовареност на базите против по-ниски цени. Средната цена на нощувките това лято ще е от 5 до 15% по-висока по отношение на предишното. Повишението бе неизбежно поради растежа на заплатите и електрическата енергия. Но е реалност, че мощни директни съперници на България се връщат на сцената. Турция е предплатила 600 000 самолетни седалки, на пазара още веднъж излизат Египет и Тунис. Затова не трябва да се самозабравяме. В нашия отрасъл позиции мъчно се отвоюват и елементарно се губят. Важно е да намерим салдото, тъй като конкуренцията не спи.
– Като приказваме за съперници, подобен ли е квартирният туризъм за градските хотели? Имам поради не бабите хазяйки от жп гарата, а всеобщото отдаване на ваканционни жилища.
– Квартирният туризъм е съперник на градските хотели и то сериозен. Член съм на комисията по категоризация на туристически обекти към общината и там виждаме, че има напор от искащи да отдават жилища с от 3 до 10 кревати. Лошото е, че забележителен брой сходни места за настаняване работят напълно в сивия бранш. Повечето са благосъстоятелност на руснаци, които ги купиха по време на строителния взрив и не съумяха да ги препродадат в рецесията. Затова откриха излаз да печелят посредством незаконното им отдаване чартърен. В сектора се приказва, че бизнесът се върти по интернет посредством конгреси в Русия. Това освен е нелоялна конкуренция, само че е зле за цялата стопанска система, тъй като размерите по никакъв начин не са дребни, а в последна сметка от активността в хазната не влизат никакви доходи.
Нашият посетител
Павлин Косев е магистър по мениджмънт от Икономически Университет – Варна. Специализирал е „ Управление на личния състав “ в Мюнхен и е сертифициран тренер по мениджмънт към WIFI Академия за Туризъм – Виена. Бил е ресторант-мениджър “Макдоналдс България”, народен действен управител във верига заведения за хранене „ Хепи “, а от 15 година е общоприет управител на хотели „ Аква “. Носител е на премията на БХРА „ Мениджър на верига хотели за 2013 г “ От 2015 година е ръководител на ВАРХ и член на УС на БХРА. Член е на Консултативния съвет по туризъм към община Варна. От 2017 година е посетител преподавател във Висшето учебно заведение по мениджмънт. Организатор на ревюто „ Дестинация Варна “. Женен е, с две деца.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ