Турската столица е разделена на две - стара и нова

...
Турската столица е разделена на две - стара и нова
Коментари Харесай

Защо Ердоган иска да промени Анкара?

Турската столица е разграничена на две - остаряла и нова част, написа в репортаж от Анкара " Франкфуртер Алгемайне Цайтанг " (ФАЦ). Старата източна половина на града припомня за светския интервал на Ататюрк след основаването на републиката през 1923-а година, до момента в който западната е построена най-много през последните две десетилетия под мощното въздействие на Ердоган, като контрапункт на първата.

Контрастът между Ататюрк и Ердоган е изключително забележим в формалните им резиденции, дава образец ФАЦ. Вилата на Ататюрк съставлява дребна двуетажна постройка с плосък покрив, проектирана от австрийския проектант Клеменс Холцмайстер през 1930-а година. На Ердоган такава семпла вила не му подхожда - седалище на сегашния президент на Турция  е монументалният " Комплекс " с 1150 стаи. Скромността на Ататюрк и стремежът му към рационализация е сменен от упоритостите на сегашния президент да върне Турция към историческото ѝ великолепие, разяснява вестникът.

Затова и архитектурата на Анкара попада под все по-голямо въздействие на мита за създателите на страната, политизира се, показва пред " Дойчландфунк " проектант Хакан Дастънлъ. Именно заради това фасадите на доста здания, изключително на министерствата, имитират османски детайли. " Факт е, че така наречен неоосманизъм употребява точно тези детайли от предишното ", споделя архитектът. Той е уверен, че и архитектурата е част от цялостната политика на Ердоган. 

" Булевардът на корупцията "

ФАЦ се стопира в детайли на новата западна Анкара с нейния по-ислямски темперамент. Още преди Ердоган да вземе властта, Мелих Гьокчек от Партията на благоденствието, който беше определен за кмет на столицата за първи път през 1994-а година, размени признака на хетското слънце в логото на града с джамия. Гьокчек промени имената на улици и унищожи здания от интервала на основаването на Анкара. А през 2017-а бе съборена и постройката на " Банката на провинциите " на бул. " Ататюрк ". Тя бе главен инструмент на кемалистката икономическа политика, защото тя финансираше обществените здания в провинциите на новата турска република. След време съдът разгласи нейното срутване за нелегално, само че това решение не докара до никакви последици. На мястото на банката бе издигната джамия.

Дворецът на турския президент в АнкараСнимка: Imago/photothek/T. Trutschel

Изданието обръща внимание и на корупцията. На пътя към Ескишехир, импровизирано именуван " Булевардът на корупцията ", се издигат да вземем за пример кулите близнаци на производителя на обувки " Того ". Той е застроил шест пъти по-голяма повърхност от в началото утвърдените 20 000 кв. м. Строителната промишленост в страната процъфтява - това е методът за правене на бързи пари, а не с вложения в промишлени предприятия или в криещи опасности новаторски планове. Турските икономисти упрекват този механизъм за това, че страната е стигнала до застой в икономическото си развиване.

Никой различен въпрос не се преглежда толкоз постоянно в дневния ред на локалните парламенти, колкото изменението на устройствените проекти. Ту функционалността на даден имот се трансформира, ту се усилва броят на етажите на сградата или пък плътността на застрояването. Решенията не следват градоустройствен проект като оня, който преди време архитектът Херман Янсен е направил за кемалистка Анкара.

Новите и старите елити

Резултатът от всичко това е случайното разгръщане на турската столица, служещо на една единствена цел - да донесе огромни облаги, обобщава ФАЦ. Оттам нататък строителните компании споделят своите облаги с политическите партии, които ги употребяват, с цел да финансират предизборните си акции. Предимство за този модел е и фактът, че министерствата на градоустройството и на околната среда са обединени - освен това състояние проблеми с екологичните разпореждания няма от кое място да произтекат. Чрез този модел в страната в границите на години израсна и се разви нов богат хайлайф, непосредствен до ръководещата Партия на справедливостта и развиването на Ердоган, разяснява немското издание. Той гледа отвисоко на старите столичани - по този начин, както те единствено преди десетилетия са гледали на тогавашните небогати преселници от Анадола.

Реконструкциите на изток не престават, до момента в който в западната част на града поражда една напълно нова Анкара. След Втората международна война анадолците, търсещи работа, се преселили от провинцията в градовете. Точно както на всички места другаде в Турция, и в Анкара се сблъскали безразличните към религията републикански " жители " с набожния анадолски " народ ". Днес, 100 години след основаването на републиката, Турция е друга страна, а Анкара е изцяло друг град. 

 

Източник: dw.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР