Ето как да се преборите с липсата на мотивация
Тук постоянно си приказваме за тренировки, за вярно хранене, за слагане и реализиране на цели… единствено че е доста мъчно да се оправиш с всичко това, в случай че ти липсва мотивация. Липсата на мотивация е постоянно срещан проблем, a „ по какъв начин да се оправя с неналичието на мотивация? “ е въпрос, на който ми се постанова да давам отговор съвсем всекидневно. Ето за какво пиша тази публикация.
Преди всичко, с цел да превъзмогнеш неналичието й, би трябвало да спреш да мислиш за мотивацията по метода, по който си гледал на нея досега:
Ако не ти се прави нещо несъмнено, изключително в случай че е нещо ново за теб, нещо, което искаш или би трябвало да започнеш, само че нямаш изключително предпочитание за това, най-вероятно си казваш просто „ липсва ми мотивация да стартира “. И, може би, си пускаш надъхваща музика, четеш дълбоки, смислени цитати или пък гледаш някой въодушевяващ филм, в опит да се мотивираш… Проблемът е, че мотивацията не работи по този начин.
Въпреки, че доста от нас считат, че мотивацията води до деяние, в действителност е противоположното – предприемането на деяние покачва мотивацията.
На пръв прочит това не звучи разумно и е много непочтено, нали? Едва ли не, би трябвало принудително да се впуснеш в нещо, за което към момента ти липсват вярната психическа настройка или сила, с цел да намериш мотивация да продължиш да го правиш. Но по този начин работи човешкото тяло.
И въпреки всичко, мога да ти оказа помощ да си осигуриш триумф като изградиш мотивацията си, даже и към момента да липсва такава, тъй като се опитваш да започнеш нещо ново.
Какво съставлява мотивацията?
Думата „ мотивация “ произлиза от латинското „ movere ”, което значи „ ход/движение/да се движа “. Има логичност, нали? Мотивацията ни помада да вървим напред. Във всички аспекти на живота. Но с цел да почувстваш тази мотивация, първо би трябвало да се задвижиш, да предприемеш деяние, което да я провокира.
Невролозите са изследвали мотивацията и са разкрили, че в случай че мозъкът може да разбере нашите провокации, цели и трудности, е по-вероятно да ни обезпечи умствена сила, нужна за реализиране на тези цели.
Би било отлично да разполагаме с безгранична мотивация, само че това не е режимът ни „ по дифолт “ за доста нови задания. Когато опиташ нещо ново или искаш да постигнеш дадена цел, част от мозъка ти (десния префронтален кортекс) „ светва “, създавайки подозрение и съмнение. На процедура, слабото знание и несигурността непосредствено понижават устрема.
Ако искаш повече мотивация, би трябвало да „ раздвижиш “ лявата префронтална кора на мозъка, която дава отговор за умствената сила и фокуса. Тази му страна се подхранва от вяра, ентусиазъм и религия, че можеш да успееш.
Накратко, с цел да си осигуриш добра мотивация и триумф в постигането на задачата, съзнанието ти би трябвало да е изцяло наясно какво съставлява тази цел и какви са стъпките, които би трябвало да предприемеш, с цел да я постигнеш. А тези стъпки, сами по себе си, би трябвало да наподобяват реалистични, с цел да бъде триумфът изпълним.
Защо страдаме от липса на мотивация?
Отговорът на този въпрос може би се крие още в самото начало на публикация – тъй като доста от нас просто не схващат по какъв начин работи мотивацията и разчитат не нея за неверните неща.
Вместо да мислиш за мотивацията като за „ джъмп-старт “ или „ първа стъпка “ към триумфа, мисли за нея като за зареждане с гориво. Мотивацията е доста по-полезна в това да те държи „ в релси “ в дълготраен проект, от едвам ти помогне да започнеш да се движиш към задачата.
Пътят към построяването на добра мотивация е в предприемането на деяние
Ще обясня по-подробно:
Мозъкът ни е надъхан да покачва мотивацията за нещата, в които сме уверени, пробвали сме и разбираме. Навиците, които построяваме, основават противоположна връзка, която улеснява повторението им. Навиците, които към момента не сме построили, са по-трудни за съблюдаване.
Така че не чакай мотивацията да пристигна, а просто започни да се движиш към задачата си, вземи нужните ограничения, дай си време и работи с неизменност. Мотивацията ще пристигна... в случай че се въоръжиш с верните принадлежности за това.
Има, обаче, още една значима причина, заради която е мъчно да намериш мотивация, когато започваш нещо ново. Зоната на мозъка, която управлява мотивацията и силата на волята, е същата част от него, която се оправя с ежедневните задания, краткосрочната памет и фокуса. Общо взето, прави много работа и претрупана всекидневно.
Отдели минута и намерения за всичко, което би трябвало да правиш всекидневно. Тази претрупана част от мозъка ти дава отговор за всичко това…и в този момент си показа, че същият този твой претрупан чиновник носи и отговорността да влачи задника ти до фитнес залата, да те управлява в храненето с верните храни или за каквото и друга нова задача си решил/а да се хванеш. Е, не е учудващо, че ти е мъчно да започнеш, нали?
Така че, в случай че в действителност искаш да се заредиш с мотивация и да постигнеш задачата си, без значение дали тя е отслабване, мускулна маса или просто усъвършенстван тонус, проектът ти би трябвало да стартира не с тренировки или хранителен режим, а с подсилване на съзнанието и мозъка! Защото сполучливата физическа смяна е допустима единствено с вярна психическа настройка преди този момент.
Повишаване на мотивацията. Какво споделя науката по въпроса:
В продължение на доста години учените се пробват да схванат по какъв начин да усилят мотивацията. Оказва се, че не може да се увеличи непосредствено. Вместо това би трябвало просто да се улесни мозъка да се усеща по-мотивиран.
Това се реализира с намерение и постоянство – две дейности, които трансформират задачите в ясна рамка, на която мозъкът може да разчита. Ако мозъкът се образова да схваща задачите ни (и какво ще създадем, с цел да ги постигнем), можем да задействате мотивацията си.
Това може да ти звучи налудничаво, само че обстоятелствата са неоспорими: има безчет изследвания, които демонстрират по какъв начин слагането на цел (и за предпочитане - записването на желанията и нужните стъпки за това, черно на бяло, с съответни подробности) прави доста по-вероятно освен осъществяването на съответните задания, само че и постигането на крайната цел. Ето един-два образеца:
През 2010 година Британският вестник по логика на психиката на здравето организира изследване за да помогне на хората да станат по-последователни в тренировките и постигането на задачата си. В проучването, хората били разграничени на три групи:
- Първата група от хора просто следвали насляпо тренировъчна програма с извършения, с концепция да подобрят физическото си състояние;
- Втората група хора също следвали подготвителна стратегия, само че с изключение на за възстановяване на физиката си, работили и за възстановяване на мотивацията си, с четене на спомагателни материали, които описвали в детайли по какъв начин физическите извършения усъвършенстват здравето;
- Третата група следвали същия проект като група 2, само че също така трябвало и в детайли да записват на лист съответните си цели и задания за седмицата. (напр. “ще упражнявам най-малко 20 минути в 19:00 часа във вторник и петък “, задачата ми е да смъква 500 гр. за 1 седмица “).
Резултатите? Изследването посочило 3 пъти (91%) по-добро показване и придържане към задачите на програмата от хората в третата група, по отношение на тези в останалите две групи (където успеваемостта била към 35%).
Друго проучване от Норвегия пък стига до сходни изводи при спазването на хранителен режим. Учените там разкрили, че подробното разписване на хранителния проект за всеки ден и седмица доста усъвършенства храненето на участниците в дълготраен проект и прави спазването на режима по-лесно.
В умозаключение: Как да подобриш мотивацията си (и да я запазиш)?
Всички знаем поговорката „ Бързай постепенно! “. Това важи с цялостна мощ и за мотивацията. Що се отнася до построяването на потребни привички за реализиране на задачата и поддържането на мотивация в дълготраен проект – триумфът се крие в дребните крачки.
Ако построяването на доста нови привички по едно и също време те затруднява и мотивацията куца, по-ефективно за теб ще е да предприемеш метода „ малко по малко “, изграждайки новите си привички един по един. Това ще понижи психическото натоварване и мозъкът ти ще може както да научи нов табиет, по този начин и да усили мотивацията си за него и останалите, които съблюдава всекидневно.
Когато си задаваш огромни задания (от рода на „ ще смъква 30 кг “), мозъкът ти разчита на прецеденти. Така че, в случай че към този момент не си успявал да постигнеш сходна цел в предишното, има късмет мозъкът ти да ти подсети на подсъзнателно равнище за минали неуспехи в това начинание и това може да провокира възприятие за беззащитност, обезсърчение и липса на мотивация.
Вместо това разбий дълготрайната си цел на по-малки, по-краткотрайни и по-лесни за осъществяване стъпки и задания, които обаче, събрани дружно, ще ти оказват помощ да я постигнеш.
При всички положения обаче, би трябвало да си свършиш работата, да започнеш отнякъде, да работиш проведено и с неизменност, с цел да дадеш нужното време на мозъка и тялото си да изградят навиците, от които се нуждаеш, с цел да постигнеш триумфа, към който се стремиш.
Започни, с цел да можеш да продължиш!
Автор: Страхил Иванов
