Цялата статия е публикувана в брой 5/2012 на Списание 8Досието

Цялата публикация е оповестена в брой 5/2012 на Списание 8

Досието на Иисус

Историята допуска: Той в действителност е живял, говорел е и гръцки, имал е брат близнак, а гробът на „ татко “ му е в Германия 

ИМАЛО ЛИ Е ИИСУС ХРИСТОС?

Запазените документи, истории и митове, записани генерации след гибелта на Иисус постоянно си опонират. Затова има крайни откриватели, които пазят тезата, че Иисус Христос не е бил действителна персона, а е фиктивен от първите християни. Не можем да приемем този краен песимизъм. Информацията за него е прекалено много и от прекомерно разнообразни източници, с цел да се твърди, че е измислена. Евангелията, които са формалната биография на Иисус, не са приказки, започващи с „ Имало едно време едно царство, оттатък девет планини в десета... “. Историята, която те описват, се случва на съответно място – в римската провинция Юдея (Палестина), в съответно време – при ръководството на Пилат Понтийски (26-36 г.). Днес всеки би могъл да посети описаните в евангелията места и да придобие чувство за земите, в които се е родил и живял Христос. Аз самият го направих, пътувайки до Израел, Сирия и Ливан. Стигнах и до Маллюла (Сирия) – едно от последните места, където към момента може да се чуе арамейски – езикът, на който е приказвал и проповядвал Иисус Христос. И в един от най-старите манастири в света – „ Св. Сергиус и Бакхус “, чух и записах изречена на античния език молитвата „ Отче наш “, по този начин, както съгласно евангелието на Матей (6:9-13) за пръв път е била произнесена и завещана от Иисус Христос преди към 2000 година (Нещо извънредно необичайно се случи след това с видеото, което бях снимал там, само че това е друга тематика.) Нека се насочим към сведенията, които ни дават за Иисус нехристиянските извори – римляните езичници и ортодоксалните евреи.
РАВИНИТЕ СРЕЩУ МЕСИЯТА


Казахме, че християните надали са справедливи историци на Иисус, само че същото се отнася и за евреите. Всеки представител на този народ знае, че точно те са умъртвили Иисус Христос, а и християните не стопират да им го напомнят. Освен това, съгласно еврейската вяра няма други пророци с изключение на библейските - старозаветни. Всеки по-късен за тях е лъжепророк и лъжемесия. Включително и Иисус. Христос не е име, а купата на Иисус и значи точно избавител („ машия “ на иврит) или избраник на гръцки. На иврит името му се произнася „ йешуа “ и е формирано от съчетаването на думите „ йехова “ (Яхве - името на Бог) и „ избавление “. Личното име Йешуа (Йешу, Йехошуа) е  било  известно в Юдея по това време. То се загатва на няколко места в свещените книги на евреите - в Тората и Талмуда. Еврейската библия, наричана Тїра, съответствува с първите пет книги на каноничната християнска Библия - Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие. Те са известни още като Петокнижие или Мойсееви закони, тъй като съгласно преданието са записани от пророка Мойсей. Освен Тората ортодоксалните евреи се управляват и от Талмуда, алманах с пояснения и тълкувания, формиран от равините сред ІІ и VІ век. Най-старата му част се назовава Мишна - в началото вербален закон – постулати, които не се записват, а се предават от уста на уста. Но поради гонения против евреите и заплахата това познание да се загуби, то е било записано и по този начин е достигнало и до нас. Ето един от текстовете, който съгласно равините се отнася за Христос:
„ В навечерието на Пасха те обесили Йешу ха Ноцри (Иисус от Назарет). 40 дни било разгласявано, че ще бъде погубен с камъни по тази причина, че се занимава с магьосничество, подстрекателство и отклонение на Израел (от Бога), и който може да каже нещо в негова отбрана, да пристигна и да се застъпи. Но не намерили нищо в негова отбрана и го обесили в навечерието на Пасха.... Нашите равини ни учат: Йешу ха Ноцри имал петима апостоли – Матай, Накай, Нецер, Буни и Тода. “ (Талмуд, Мишна, Санхедрин, 43а)
Според текстовете в Талмуда присъдата против Иисус е произнесена и изпълнена независимо от евреите. Римляните и Пилат Понтийски нямат нищо общо. Има разминаване в описанията на това по какъв начин е изпълнено смъртното наказване (разпънат, обесен или убит с камъни) и в броя и имената на апостолите му (5 вместо 12), само че името Йешу и времето – в навечерието на Пасха, подхождат на историята на Иисус от евангелията. Една от най-големите провокации в Талмуда във връзка с Иисус е изказванието, че е незаконороден.
„ БАЩАТА “ НА ИИСУС
„ Това се случило, когато раби Елазар бен Дама бил ухапан от змия и Иаков, мъж от село Сома, пристигнал да го излекува в името на Йешу(а) бен Пантера, само че раби Исмаил не му разрешил. Той споделил: „ Не ти е позволено, бен Дама. “ Бен Дама му дал отговор - „ Аз ще ви потвърдя, че той ще ме излекува “. Но той нямал опция да потвърди това, тъй като умрял. “ (Йерусалимски Талмуд, Тосефта, Хуллин 2:22-24)
Йешуа бен Пантера значи Иисус, наследник на Пантера. В по-късни добавки равините настояват, че това е Иисус от Назарет, и го афишират за противозаконен наследник на Мария от римски боец с името Пантера. Дори описват история по какъв начин Мария, която била фризьорка, направила провинение и забременяла не от мъжа си и откакто детето се родило, със фамилията си отпътувала за Египет, където тамошните магове научили Иисус да прави чудеса. Тази история обаче е съчинена от клюки, които стартират да циркулират измежду евреите повече от век след гибелта на Христос. Християнските писатели са ги чували още в древността, само че са ги пренебрегнали като небивалица, или разясняват, че Пантера не е персонално име, а неправилно изписване на гръцката дума „ партенос “ – девственица. Тоест, че Иисус е наследник на девицата. И тъй като Пантера е извънредно име, дълго време се е считало, че е измислено... Докато в 1859 година при строителни работи до немския град Бад-Кройцнах (в региона на р. Рейн, западно от Майнц) не била немерена надгробна плоча с изображение на римски боец и надпис: „ Тибериус Лулиус Абдес Пантера от Сидон, 62-годишен, служил 40 години, някогашен притежател на щандарта (знаменосец) на Първа кохорта на стрелците, лежи тук. “ За Първа кохорта на стрелците се знае, че е била ситуирана в Юдея (Палестина) до 6-а година от раждането на Иисус, когато е предислоцирана в Далмация (Западните Балкани), а през 9 година от н.е. е преместена в региона на река Рейн в Германия. Там е открит и надгробният камък на Пантера, от който се схваща, че боецът е роден в античния средиземноморски (финикийски) град Сидон (Сайда в Ливан), на 40 километра южно от Бейрут и на почти още толкоз от античната Галилея, където Иисус е прекарал поголяма част от живота си и откъдето са призованите от него апостоли. Възможно ли е заровеният в Германия Пантера да е служил в региона по времето, когато Иисус се е родил? За това подсказва епитафията му, а и фактът, че е добавил към името си това на император Тиберий (14-37 г.). Нормална процедура в Рим е било, когато някой придобие римско поданство (или получи независимост, в случай че е бил роб), към своето име да добави това на императора, който го е възнаградил. И като знаем, че Тиберий е властвал сред 14 и 37 година от н.е., а Пантера е бил освободен след 40 години в армията, можем да предположим, че службата му е почнала сред 27 и 4 година преди раждането на Иисус. Разбира се, това, че е служил в региона по същото време, когато се е родил Иисус, не значи нищо, а единствено предизвика догадки, подбудени от пуснатите от равините клюки. Ще напомня, че тези клюки са публикувани за първи път повече от век след гибелта на Христос и евентуално са резултат на спор сред ортодоксалните евреи и дискриминираното християнско малцинство по това време. Но са забавен колорит към цялата история. И в случай че през днешния ден посетите музея Rоmerhalle в Бад-Кройцнах, незабавно щом влезете под купола, покриващ останките на антична римска вила, отляво ще видите огромен колкото човешки растеж съвършено непокътнат камък с релеф на римски боец и надпис на латински. Не му обръщайте внимание. Обърнете се на другата страна и ще видите сходен камък, на който фигурата на боеца е без глава. Това е Пантера. 
СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ФЛАВИЙ


Историците одобряват, че най-достоверна информация за живота, бита и нравите в Юдея през І век ни дава еврейският историк Йосиф Флавий (37-100 г.). В солидното си съчинение „ Юдейски древности “ той споделя за гибелта на Йоан Кръстител (кн. XVIII, 5, 2), за това по какъв начин Иаков – братът на Иисус, е бил погубен с камъни (кн. XX, 9, 1) и загатва самия Иисус (кн. XVIII, 3, 3). През Средновековието християнските преписи на „ Юдейски древности “ са редактирани в абзаца, който визира Христос, и от името на Флавий са добавени думите „ Той беше Месията “ и други Затова вместо редактираните европейски преписи на съчинението ще цитираме същия абзац от Флавий, само че записан от арабския християнски историк от Х век Агапий от Херополис (Сирия), който е допустимо да е по-близък до оригинала.
„ По това време живял умен човек, чието име било Иисус. Неговото водачество било положително и било известно, че е благодетелен. Много хора всред евреите и от други нации станали негови почитатели. Пилат го осъдил да бъде разпънат и да почине. Но тези, които били негови апостоли, не изоставили своето апостолство. Те описват, че той се е появил измежду тях три дни откакто бил разпънат, и че е жив; затова той евентуално е Месията (Христос), чиито чудеса пророците са описали. “ (Из „ Книга на имената “ на Агапий от Херополис, Х в.)
 ЛЪЖАТ ЛИ ЕВАНГЕЛИЯТА?


Основният ни източник на информация за живота на Иисус е сбирката от текстове, известна като Новия завет. Той е в действителност мотив, че обещанието, или да го назовем - договорът (завет), който Бог подписва с хората чрез  Мойсей в Стария завет (Петокнижието), към този момент е пренаписан посредством идването на Иисус Христос - обещаният от пророците избавител. Затова християните в този момент би трябвало да съблюдават новия контракт (завет), само че с почит и към остарелия. Повечето от това, което знаем за Иисус, идва от първите четири книги – евангелията на Матей, Марк, Лука и Йоан, както и от няколко неканонични евангелия, които не са влезнали в Библията. Всъщност това, че е канонично, не го прави по-достоверно от историческа позиция. Думата „ евангелие “ идва от гръцки и значи добра вест. Което единствено по себе си ни приказва, че това не са „ биографии “ на Иисус, а книги, написани, с цел да го показват в подобаваща светлина. В никакъв случай не споделяме, че лъжат, само че информацията, която ни дават, е подбрана. Това не са тъкмо биографии, а агиографии – жития на светци. Нещо като кампанийните „ визитки “, посредством които през днешния ден политиците ни се показват по време на избори. Едва ли някой има вяра да вземем за пример, че формалните биографии на президента Барак Обама или на премиера Бойко Борисов описват едно към едно същинската им история. По отношение на Иисус обаче ние нямаме различен избор с изключение на да използваме „ положителните вести “, тъй като постоянно това са единствените източници, които имаме...

Цялата публикация е оповестена в брой 5/2012 на Списание 8
Купи броя отсам