Цитатът по-горе принадлежи на Жорж Санд. Името е познато в

Цитатът нагоре принадлежи на Жорж Санд. Името е познато в целия свят и е псевдоним на дама с името Амандин Аврора Люсил Дюпен – ексцентричната френска писателка, трансформирала се в една от легендите на своето време. Популярността ѝ е пословична, а към средата на XIX в. в Англия нейната популярност надминава тази на Виктор Юго и Балзак.

Днес Санд е приета за един от най-забележителните романисти в литературния свят на Европа.

Жорж Санд се ражда в Париж на 1 юли 1804 година Заради ранната кончина на татко ѝ тя израства под грижите на своите майка и баба, които я отглеждат в фамилната им къща в Ноант, провинция Бери. Не е загадка, че двете възрастни дами не стопират да се карат, а свадите се трансформират в нормален метод на другарство, от което дребната Амандин израства като неспокойно и постоянно плачещо дете.

Когато навършва 18 години, Санд се дами за барон Казимир Дюдеван. Заедно имат две деца, само че не след дълго френската писателка се отегчава от фамилния живот. В писмо до Йожен Дьолакроа – един от най-значимите художници на романизма – тя написа за безцветния живот на буржоазните дами – „ Накратко, аз към този момент не живея. Моят блян към този момент не принадлежи на действителния ми живот… Принадлежи на различен свят, на различен век. Междувременно пиша романи, тъй като ме изваждат от самата мен ”.

След съвсем 10-годишния си брак Санд не устоя и напуща брачна половинка си, заминавайки за Париж, в търсене на самостоятелност. Градът се оказва същинско ентусиазъм, защото точно тогава стартира кариерата ѝ на публицист. След възбрана от страна на свекърва ѝ да употребява фамилното име Дюдеван, с цел да подписва творбите си, френската писателка измисля псевдонима Жорж Санд. С него излиза като създател на първия си разказ „ Индиана ” през 1823 година

Кариерата ѝ безспорно процъфтява и Санд се снабдява с доста охажори, като някои от тях в следствие се трансформират в любовници, макар обстоятелството, че се развежда публично след повече от 10 години, откакто напуща мъжа си. Животът ѝ в Париж е загадка фантазия за доста дами, които по това време живеят под законите на патриархата. Но за Жорж Санд той сякаш не съществува. Скандалното ѝ държание, което включва голям брой любовни връзки, пушене на тютюн и носене на панталони на обществено място, притегля погледите и ѝ печели както последователи, по този начин ѝ врагове.

Френската писателка вижда себе си като жертва на социума и буржоазния метод на живот и избира да даде на новия си витален път повече благоприятни условия като нарушава наложените правила и работи без значение от мъжете. Тя показва убежденията си посредством външния си тип и псевдонима си, който ѝ основава еднаквост, друга от тази на брачна половинка ѝ. Така тя намира метод да бъде взета насериозно в област като писането, която по това време е мощно доминирана от мъже.

Въпреки че се облича в мъжки облекла, Санд не вижда себе си като представител на мъжкия пол. Действията ѝ като че ли я карат да се усеща равна с мъжете и по този начин да показва свободно мнението си, че дамите не са по-малко интелигентни и биха могли да бъдат потребни в избрани специалности.

Жорж Санд не има и класическо феминистко схващане. Тя не членува в женски организации и не поддържа идеята за правата на нежния пол по обичайния метод, посредством обществени всеобщи митинги. Писателката изрично отхвърля да се причисли към което и да било придвижване, обвързвано с феминизма, а вместо това избира да води своя лична битка, изразявайки я посредством личността си. Убежденията ѝ в тази посока се прокрадват не по-малко и в огромна част от творчеството ѝ.

През 1800 година полицейска заповед постанова дамите да изискват позволение, с цел да носят мъжко облекло. Причините, които те могат да бележит в тази посока, са най-често свързани с естеството на специалността им, която не разрешава носенето на пола, или със здравословни проблеми. Разрешителното обаче важало избрани месеци, което налагало след време процедурата да бъде повторена още веднъж.

Много от представителките на нежния пол обаче излизат с панталони на обществени места, без да се допитат до органите на реда за разрешение. Неподчинението им се свързва с протеста против съществуващите към този момент стандарти за външния тип на дамите.

Санд също е измежду бунтарките. За нея мъжкото облекло е освен комфортно, само че и щадящо бюджета. Освен това съгласно нея то е по-здраво от типичната за това време рокля на благородничка.

Облечена по този метод френската писателка се разхожда умерено из улиците на Париж и има достъп до места, неразрешени за дами даже с нейния статут. Също по този начин тя си разрешава да пуши тютюн на обществено място – скандално държание, лежащо на стандарта, че само представителите на мъжкия пол могат да имат тази независимост.

Въпреки че държанието на Санд елементарно намира своите критици по това време, то бива добре признато от огромна част от обкръжението ѝ. Накратко – тези, които се възхищават на романите ѝ, не се се тормозят от бунтарското ѝ държание. Тя бива охаждвана, а свободният дух на писателката притегля всички погледи на всички места, където се появи.

Връзката на Шопен и Санд постоянно провокира любознание. Виновник за запознанството им е самият Ференц Лист.

Когато Шопен среща Санд за първи път през 1836 година, нейните романи са задоволително известни поради напредничавите хрумвания, свързани най-много с еманципацията на дамите. Освен това Санд е повече от скандална – носи мъжки облекла и пуши пури, което някои разчитат като невербален израз за предпочитание за полово тъждество.

Не всички одобряват любовните връзки сред полския композитор и френската писателка. Тя обаче съумява да му обезпечи идеалната домашна среда, в която да твори умерено, и поставя съвсем майчински грижи в моментите, когато туберколозата се настанява трайно в живота на Шопен.

Когато Санд възнамерява тяхното безумно премеждие до Майорка през зимата на 1838-1839 година, тя мисли единствено по какъв начин да избяга от суровите условия на парижкия климат, с цел да може Шопен да приема лечебните средиземноморски слънчеви лъчи. По това време писателката не е изключително наясно с темперамента на локалните поданици и климатичните особености на острова, само че тази тайнственост го прави още по-привлекателна дестинация.

Шопен се влюбва в Майорка от пръв взор – „ Небето е като тюркоаз ”, написа той. Двамата живеят в манастир във Валдемоса, част от който през днешния ден е музей на композитора. Но от същинска приказка, това пътешестване се трансформира в пъкъл, когато настава влажното зимно време. Състоянието на Шопен се утежнява – стартира да кашля кръв, от което потеглят злословия по негов адрес, че е неутолим лакомник. Местната общественост става същински враждебна и отхвърля да доставя двойката с съществени хранителни артикули, поради което Санд подхваща кошмарни пътувания до Палма, бутайки ръчна количка по примитивните пътища.

Десет седмици след идването им в Майорка двамата напущат острова в най-лошите метеорологични условия. Шопен страда от морска болест чак до Барселона и цялото пътешестване, което трябвало да бъде повече от сантиментално, се трансформира в отчаяние. Санд обаче не пропуща да си отмъсти на жителите на Майорка. Прави го със своя роман Un hiver à Majorque (бел. авт. „ Зима в Майорка ”), където ги разказва като „ глупава, крадлива и фанатизирана раса ”. Що се отнася до Шопен – той дефинира този интервал от живота си като най-непродуктивен във връзка с творчеството му.

Санд остава с полския композитор към 10 години преди да се разделят дефинитивно. Сред останалите ѝ любовници се спрягат имената на гравьора Александър Дамиен Мансо, художникът Шарл Маршал и рецензия Гюстав Планше. Освен с мъже обаче се допуска, че Жорж Санд има връзки и с дами, за което се съди от писмата към нейната близка другарка Мари Дорвал, в чието наличие се открива сексуален привкус.

Санд умира в Ноант на 8 юни 1876 година През целия си живот тя съумява освен да сътвори над 100 авторски творби, само че и да насочи вниманието върху проблемите на дамите по собствен личен метод. До ден днеше революционният ѝ дух служи за ентусиазъм на мнозина, които не престават неуморно да се борят за последователност и тъждество сред половете. Битка, която в XXI век към момента не е завършила.